Решение № 6530 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2407/2021 г.

Решение № 6530 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2407/2021 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ) против решение № 31/13.01.2021 г., постановено по адм. д. № 898/2020 г. по описа на Административен съд - Плевен (АС-Плевен) Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от другата страна по спора. Ответникът М. Н. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е частично процесуално допустима, а разгледана по същество в допустимата й част е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 31/13.01.2021 г., постановено по адм. д. № 898/2020 г. по описа на АС-Плевен е отхвърлена жалбата на М. Н. против Уведомително писмо с изх. № 02-150-6500/440/02.06.2020 г. издадено от на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, в частта, с която е постановен отказ за финансово подпомагане, по Заявление УИН 15.21.0618/99243, за кампания 2018 г. за сумата 244, 71 лв., представляваща санкция за недопустима площ и е отменено същото уведомително писмо в частта, с която е постановен отказ за финансово подпомагане по същото заявление поради неспазени базови изисквания, по чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за сумата от 9457, 31 лв., върната е преписката на административния орган в тази част за ново произнасяне със задължителни указания по прилагане на закона и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, но при издаването му в отменената част са допуснати съществени нарушения на материалния закон, което налага неговата отмяна. Касационната жалба на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е подадена против цялото съдебно решение, но в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. Н. това решение е благоприятно за административни орган издател на оспорения административен акт, поради което и касационното му обжалване от тази страна е процесуално недопустима по аргумент от чл. 210, ал. 1 от АПК. По изложените съображения касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото прекратено. Постановеното съдебно решение в допустимата за обжалване част е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановено от законен състав след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административния съд е приел за установено, че кампания 2018 г. е четвърта по поетия от М. Н. петгодишен ангажимент по парцели, заявени в преход трайни насаждения по направление "Биологично растениевъдство", мяра 11 "Биологично земеделие". С оспореното пред АС-Плевен уведомително писмо земеделския стопанин е бил уведомен, че му се отказва финансиране в размер на 9457, 31 лв. поради неспазени базови изисквания, изразяващи се в неспазването на изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. по чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/24.02.2015 г. Обосновано и в съответствие със съдържанието на уведомителното писмо решаващият съд е приел, че в него липса конкретизация на фактите, които обосновават конкретно неспазено базово изискване. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Законосъобразно административния съд е приел за установено, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон в отменената му част. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, които възпроизвеждат фактическите твърдения, поддържани и пред първата инстанция по спора и на практика са неотносими към наведените касационни основания за отмяна на съдебното решение, а и не кореспондират с мотивите на обжалвания акт. Административният съд не е допуснал нарушение при тълкуване на чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2015 г. (действащата към датата на издаване на уведомителното писмо редакция), на който се е позовал административния орган, за да откаже исканото подпомагане. Съгласно цитираната разпоредба подпомаганите лица получават плащания по ал. 1 за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18 септември 2008 г.). Според чл. 36 от Регламента, за да се считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и глава 1 от настоящия, трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период, който, конкретно за многогодишните култури, различни от фуражните, каквито са и заявените от М. Н., е най- малко три години, преди първата реколта от биологични продукти. Базовите изисквания, на които следва да отговарят, за да им бъде предоставена финансова помощ за парцели, които са одобрени за участие и за които земеделските стопани са поели задължение да спазват се съдържат в приложение № 2 към Наредба № 4/24.02.2015 г. и са основание да се откаже или намали плащане по чл. 13 от същата наредба, а не по чл. 11, ал. 5, на която се е позовал административния орган. Следователно правилно и обосновано административният съд е приел, че минималния период на преход, не фигурира и не е предвиден като базово изискване и е налице разминаване относно приложените фактически и правни основания за издаване на оспореното уведомително писмо в отменената му част. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение в допустимата за касационен контрол част следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. По водене на делото пред настоящата инстанция М. Н. е направил разноски в размер на 500 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да му бъдат възстановени от бюджета на касатора независимо от направеното възражение за прекомерност. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не следва да бъде намалявано. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение