Решение № 2368 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14433/2012 г.

Решение № 2368 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14433/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Марийка Георгиева Гайлер, Алексей Мокриев, Георги Мокриев, Виктор Георгиев Гайлер и Слав Паскалев чрез техния пълномощник Емилиян Паскалев срещу решение от 26.06.2012 г. по адм. д. № 714/2003 г. на Софийския градски съд. Считат обжалваното решение за недопустимо като постановено по недопустими жалби и алтернативно за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Ответниците по касационната жалба "Абротеа България" ЕАД и Министърът на културата чрез своите процесуални представители намират касационната жалба за неоснователна. Претендират разноски. Ответниците - главният архитект на София - СО УАГ, "Дон и ко" ЕООД и "НЕК" ЕАД, не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от "Абротеа България" ЕАД и министъра на културата срещу заповед № РД-09-50 139/27.05.2002 г. на главния архитект на София, с която на основание чл. 129, ал. 2, чл. 136, ал. 1 и чл. 134, ал. 1, т. 1 и чл. 113, ал. 2 ЗУТ е одобрено изменение на плана за застрояване за УПИ V-3, кв. 506-А, м. "Центъра - Зона "А" - север, както и работен устройствен план. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила - липса на обсъден и приет от ОЕСУТ на заседанието 2.04.2002 г. РУП /работен устройствен план/, нарушение на нормата на чл. 128, ал. 8 ЗУТ - липса на решение на НЕСУТ за тази част от територията на столицата, непълнота на оспорената заповед, надвишаване нормите на плътност и интензивност на застрояването, неизпълнение на нормите за предвиждане на паркоместа. Така постановеното решение е допустимо като постановено по процесуално допустими жалби: Жалбата на министъра на културата е депозирана в срок: Видно от представения от административния орган в административна преписка Министерството на културата разписен лист Министерството на културата е уведомено на 8.07.2002 г. за обжалваната заповед с обратна разписка /неприложена към преписката/, а жалбата е депозирана на 22.07.2002 г., тоест в рамките преклузивния срок за обжалване. Процесуално допустима е и жалбата на "Абротеа България" ЕАД. По принцип процесуалното правомощие обжалване се упражнява към определен момент и към този момент следва да е налице правният интерес от обжалване. Такъв за жалбоподателя "Абротеа България" ЕАД е бил налице към предявяване на жалбата, както и по време на висящността на процеса. В случая активната легитимация на жалбоподателя да обжалва като процесуално право не е отпаднала впоследствие с изменението на норма на чл. 131, ал. 2 ЗУТ. В конкретния казус се касае до свързано застрояване, както и до намалени отстояния при следните съображения: Видно от заключението на вещите лица, предвиденото застрояване е дву-, пет и осем етажно, без посочена конкретна височина на сградите в заповедта, но на калкан с източната стена на Младежкия театър. От приложената към делото скица - разрез на южната и източната стена на Младежкия театър, същата е с височина 26,60 м. По предвиденото застрояване тя следва да се покрива изцяло във вертикално и хоризонтално отношение, според заключението на вещите лица. Поради това разстоянието между предвидените застройки в парцел V-3 и сградата в парцел I-16 не удовлетворява изискването на чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ и чл. 31, ал. 5 ЗУТ. Конкретни данни за спазени отстояния при предвиденото застрояване не са ангажирани, поради което правният интерес е налице. Освен това в площта на парцел V-3 при допускането на оспореното изменение на застроителния план е включена и площта, отчуждена за улица-тупик, която участва при определяне на застрояването в парцел V-3 - последното над допустимите плътност и интензивност. Обжалваното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е фактическата констатация, че процесните имоти попадат в централната градска част, видно от приложението на стр. 230 от делото към протокол № 58/2003 г. на Столичния общински съвет. Към така установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за унищожаемост на оспорения административен акт поради противоречие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби при издаването му се споделя и от настоящата инстанция. Обжалваният административният акт е лишен от фактически основания, обосноваващи посоченото правно основание на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Липсата на посочени фактически констатации в акта и доказателства за осъществяването на предвидените като материалноправни предпоставки на нормата на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ факти препятства възможността да настъпи правната последица - промяна на плана. В този смисъл заповедта е постановена в противоречие с посоченото в нея правно основание за издаването й. Законосъобразен е изводът на решаващия съд за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения административен акт. В разглеждания аспект не е налице решение на НЕСУТ с оглед актуалната към датата на постановяване на административния акт разпоредба на чл. 128, ал. 8 ЗУТ. Не е налице валидно разгледан, оповестен и одобрен РУП, задължителен за изработване с оглед предвиденото свързано застрояване. Такъв РУП не е обсъждан, а е одобрен директно с обжалваната заповед, което е съществено нарушение на дължимата административна процедура. Предвиденото застрояване е изчислено за по-голяма площ, включваща и частта, отчуждена за улица-тупик, заповедта за която е влязла в сила към приключване на съдебното първоинстанционно производство. Застроителното изменение надвишава и пределно допустимите за зоната интензитет и плътност на застрояване, липсва предвиждане в изменения застроителен план на паркоместа. Заповедта за одобреното изменение на застрояването не отговоря на изискването на чл. 112, ал. 2, т. 3 ЗУТ, като не е посочена височина предвиденото дву-, пет и осем етажно застрояване. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за незаконосъобразен и е отменил същия, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуални норми и е постановил съдебен акт след всестранно обсъждане на всички доказателства по делото и при правилно разпределена тежест на доказване между страните. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба "Абротеа" ЕАД и Министерството на културата следва да се присъдят направените и претендирани в срок разноски пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,