Решение № 8557 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1598/2017 г.

Решение № 8557 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1598/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. А. Г. против решение № 6768 от 3.11.2016 г., постановено по административно дело № 11834/2015 г. от Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 3286з-865/7.09.2015 г. на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" МВР. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорената от него заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) - МВР не взема становище по касационната жалба, но е подал частна жалба срещу постановеното по делото определение № 7318 от 29.12.2016 г., с което е оставено без уважение искането му за допълване на решението в частта му относно разноските. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната такава. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния административен съд след надлежно сезиране с жалба срещу индивидуален административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати от него. Решението е правилно. След извършената проверка за законосъобразност първоинстанционният приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. За да обоснове този извод АССг приема, че в съответствие с изискванията на ЗМВР полицейските органи са длъжни да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като държавните органи, осъществяващи наказателното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на тази регистрация, която по съществото си е вид обработване на лични данни за тези лица, която се осъществява при условията на този закон и без тяхното съгласие, тъй като тези данни се използват единствено от полицейските органи и само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Редът и условията за снемане на полицейската регистрация са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 68, ал. 6, т. 1- 5 от ЗМВР - с изрична писмена заповед на администратора на лични данни или на упълномощено от него лице, в случаите, когато регистрацията е извършена в нарушение на закона; наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; наказателното производство е приключено с влязла в сила оправдателна присъда; лицето да е освободено от наказателна отговорност и да му е наложено административно наказание; лицето да е починало. С оглед на тази законодателна уредба и на установеното от събраните в хода на производството доказателства правилно първоинстанционният съд приема, че в случая не е налице нито едно от посочените по-горе законови предпоставки за снемане на полицейската регистрация на касационния жалбодател. Същият е осъден с влязла в сила присъда, доколкото последиците от определението, с което съдът одобрява постигнатото между страните в наказателното производство споразумение и прекратява производството съгласно чл. 414и от отменения Наказателнопроцесуален кодекс, действал към момента, са приравнени на тези на присъда. Действително на същия е наложено наказание "глоба", но същата е наложена като наказание по НК (чл. 37, ал. 1, т. 4), а не като административно наказание. На следващо място следва да бъде посочено, че в изброените по чл. 68, ал. 6, т. 1 - 5 от ЗМВР хипотези липсва като основание за заличаване на полицейската регистрация настъпила реабилитация. Касае до два различни правни института, които имат различни цели и съответно различни последици - реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако със закон или указ е установено противното, съответно полицейската регистрация цели обработване на лични данни за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността и е последица от извършване на противоправно деяние, за което законодателят предвижда налагане на предвидено в Наказателния кодекс наказание, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейската регистрация. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Неоснователна е и подадената от Началника на ГДНП частна жалба. Обосновано и в съответствие с ТР № 6/2013 г. на ВКС съдът е приел, че искането за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователно, доколкото същото не е конкретизирано по размер и не е представен списъка по чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Поради това определението също следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение