Решение № 177 от 9.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5295/2016 г.

Решение № 177 от 9.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5295/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура /С./ срещу решение на Софийски апелативен съд, II с., № 1080/20.05.16 по г. д. № 5350/15 г. /поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1847/30.09.16 за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка/, в частта, с която на С. К. е присъдена законна лихва за периода 17.06.09-16.05.14 върху сумата 1000 лв. обезщетение по чл. 2 З.. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като лихвата е присъдена за период, за който не е била претендирана. Ответната страна С. К. К. оспорва жалбата. С определение № 464/29.05.17 е допуснато касационно обжалване поради съществуваща вероятност решението да е недопустимо, доколкото е налице произнасяне извън заявения период. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди от незаконно обвинение в престъпление, като за репарирането му следва да се присъди сумата от 1000 лв. Върху същото е присъдил и законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 17.06.09 г. - макар в исковата молба да е посочено, че лихвата се претендира от датата на предявяване на исковата молба - 17.05.14 г. /така претенцията за лихва е и докладвана в съдебно заседание на 9.02.15 по г. д. № 8562/14 на СГС, 14 с./. Настоящият състав намира, че въззивното решение в частта, с която е присъдена законна лихва за периода 17.06.09-16.05.14, е недопустимо. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е длъжен да се произнесе само в рамките на търсената защита. Тогава, когато произнасянето е извън определения от страните по спора предмет на делото и извън обхвата на търсената от ищеца защита, този принцип е нарушен. Произнасянето е plus petitum и е недопустимо. В случая се претендира присъждане на законна лихва от датата на исковата молба 17.05.14 г., а е присъдена за период, който я предхожда - считано от 17.06.09 /датата на влизане в сила оправдателната присъда/. За времето от 17.06.09 до 16.05.14 г. присъждането е извън рамките на заявената от ищеца претенция и търсената защита - поради което е недопустимо. Предвид изложеното въззивното решение в частта, с която е присъдена лихва за горепосочения период, следва да се обезсили. При този изход на спора присъдена ще остане само законна лихва считано от датата на исковата молба 17.05.14 г. Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,