Решение № 5910 от 6.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник на РУ Ямбол при ОДМВР Ямбол, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт З. Андонова против Решение 154/13.09.2022 год., постановено по административно дело 215/2022 год. по описа на Административен съд Ямбол. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно и необосновано. В подкрепа на това твърдение е заявено, че в хода на административното производство, заявителят С. Кривошиев не е посочил обстоятелства и не е представил доказателства, от които по безспорен и категоричен начин да е видно наличието на предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Оспорен е извода на съда, че в подаденото заявление са били налице непълноти или несъответствия с изискванията на закона, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, административният орган е следвало да даде конкретни указания на заявителя за отстраняване на тези непълноти или несъответствия в указания от разпоредбата 30-дневен срок. В тази връзка са развити и възражения за липсата на приетото от съда съществено процесуално нарушение, което е обосновало отмяната на оспорения административен акт. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата против решението на началника на РУ Ямбол. Претендира се и присъждане на разноски за заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът С. Кривошиев от гр. Ямбол, чрез представител по пълномощие адв. Д. Панайотова от Адвокатска колегия Ямбол представя писмен отговор по касационната жалба, в който заявява твърдение, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. В подкрепа на това твърдение са развити конкретни доводи и аргументи, с които обосновава извод, че оспореното съдебно решение е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, като не са налице заявените в касационната жалба касационни основания за отмяна. С оглед така заявените твърдения е направено искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. В съдебно заседание, ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че в случая са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон да се отмени. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Ямбол е образувано по повод жалба на С. Кривошиев от гр. Ямбол срещу Отказ 1679р-18618/08.07.2022 год. на началника на РУ Ямбол при ОДМВР Ямбол с който, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана пистолет Макаров , кал. 9х18 с АЕ 392920 поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението. Въз основа на фактите по делото, първоинстанционният съд е отменил оспорения отказ, установявайки от правна страна, че актът е издаден от компетентен административен орган в кръга на предоставените му от закона правомощия. За да обоснове незаконосъобразност на административния акт, съдът е приел наличието на допуснато в хода на административното производство съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в следното: По мнение на съда, след като в хода на административното производство е установено, че изложените в заявлението на лицето конкретни факти и обстоятелства не са подкрепени със съответните доказателства, които да мотивират издаване на акт, то на основание чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ е следвало преди произнасяне на отказа, на заявителя да се дадат конкретни указания за отстраняване на тези нередовности. В този смисъл, съдът е приел за основателно заявеното в жалбата твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното изясняване на случая. Нещо повече, съдът е формирал и извод, че за да е налице доказана необходимост за придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална към датата на подаване на заявлението, както и да е постоянна. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. В настоящият случай, С. Кривошиев е депозирал до Началника на РУ Ямбол заявление с искане за съхранение, носене и употреба на късо бойно оръжие (КБО) пистолет Макаров , кал. 9х18 с АЕ 392920. Заявено е, че оръжието е придобито от заявителя като физическо лице за самоотбрана. Като основание за така формулирано искане, заявителят е посочил следното: Имам фирма за служба по трудова медицина и амбулатория за специализирана медицинска помощ. Извършвам прегледи и издавам медицински свидетелства за започване на работа от ЯЗАКИ България . Работниците са от ромски произход и при отказ от моя страна получавам заплахи като физическо лице и за имуществото ми. В свободното си време обичам да ходя в планината сам, където нося оръжието си за защита. Оръжието съхранявам в метална каса при домашни условия . Видно от оспорената заповед, административният орган е мотивирал постановения отказ с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съгласно която, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът поставя изискване (чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ) за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. Анализът на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ обосновава извод, съгласно който, физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В съответствие с горното, за да може да получи исканото разрешително, заявителят е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Видно от цитираното по-горе и приложено по делото заявление, С. Кривошиев обосновал искането си с необходимост, свързана с търговската му дейност, осъществявана чрез фирмата за служба по трудова медицина и амбулатория за специализирана медицинска помощ. В този смисъл следва да се има предвид, че ако работата му изисква притежаване и носене на огнестрелно оръжие, то редът за придобиването му е друг - свързан с упражняваната от него трудова дейност. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ обосновава извод за наличие на основателна причина. Когато заявлението е мотивирано с искане за самоотбрана, следва да е налична опасност от нападение над личността или имуществото, когато би се оказал застрашен животът или здравето на лицето, респ. на членове на неговото семейство. Противно на приетото от първоинстанционния съд, съобразно изискванията на закона тази нужда за самоотбрана следва да е доказана по несъмнен начин, а не да е предполагаема или хипотетична. В тежест на жалбоподателя е да докаже необходимостта си от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, като въз основа на конкретните твърдения, обосноваващи искането му, следва да ангажира и доказателства. В случая посочените от заявителя мотиви не обосновават нуждата от самоотбрана - наличието на реална и непосредствена опасност за живота и здравето на заявителя или членове на неговото семейство. Не са ангажирани и доказателства, установяващи такава нужда. Законодателят възлага в тежест на лицето, подало искането, да обоснове, да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на заявената дейност с огнестрелно оръжие. Административният орган не е задължен да издирва обстоятелствата, установяващи потенциалната необходимост за заявителя от придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Липсата на конкретно заявени факти и обстоятелства, относно твърдяната необходимост, както и липсата на доказателства в тяхна подкрепа не съставлява непълнота или несъответствие с изискванията на закона по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Без опора в нормативните разпоредби е извода на първоинстанционния съд, че след като заявените от лицето факти и обстоятелства не са подкрепени със съответните доказателства, които да мотивират издаване на акт, на основание чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ е следвало преди произнасяне на отказа, на заявителя да се дадат конкретни указания за отстраняване на тези нередовности. В този смисъл следва да се има предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ, съобразно която началникът на РУ на МВР служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, както и дали срещу съответното лице има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер, но не и обстоятелствата по т. 10. Независимо от последния цитиран текст от закона, видно от мотивите на оспорения административен акт, преди постановяване на отказа е била извършена проверка в информационните масиви на МВР, като за последните пет години не са установени молби или сигнали, постъпили от Кривошиев, касаещи застрашаване на живота му, а и същия не представя такива доказателства. По същество, видно от изложените от административния орган мотиви, същият не е установил нередовности на документите, за които в съответствие с чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ да укаже да бъдат отстранени. Напротив, органът е установил, че са налице изискуемите документи, съобразил е наведените от заявителя доводи и обстоятелства, но е приел същите за необосноваващи нужда от самоотбрана. За целите на настоящото производство следва да се има предвид и обстоятелството, че съхранението, носенето и употребата на огнестрелно оръжие е дейност, съставляваща източник на висока степен на опасност за живота и здравето на хората, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в зависимост от определени предпоставки. Част от законоустановените предпоставки са и тези, свързани с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована необходимост и основателна причина. Съгласно трайната съдебна практика в тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В настоящият случай от ангажираните писмени и гласни доказателства не се доказва по безпротиворечив начин заявената необходимост от издаване на исканото разрешение. Предвид така развитите мотиви, оспореният отказ на началника на РУ Ямбол при ОДМВР - Ямбол е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни норми. Като е достигнал до противния извод, първоинстанционният административен съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направеното искане, в полза на ОДМВР - Ямбол следва да бъде присъдена сумата от 170,00 (сто и седемдесет) лева, от които 70,00 лева за платената държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,