Решение № 6845 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9299/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от 2012 Фиш Дионисополис ЕООД и Сдружение Черноморски изгрев чрез процесуални представители срещу решение 1546 от 29.12.2022 г., постановено по административно дело 605/2021 г. от Административен съд Бургас, с което са отхвърлени жалбите им против заповед РД-62/23.02.2021 г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му, като жалбодателят Сдружение Черноморски изгрев иска постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена и претендира и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) в представени от процесуален представител писмени отговори на подадените касационни жалби оспорва същите и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли като неоснователни и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лица, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Неоснователни са наведените от касационните жалбодатели доводи за неправилност на извода на съда за постановяване на акта в съответствие с изискванията за неговата форма. Няма спор относно изпълнение на изискването за посочване на правните основания за издаване на заповедта, твърденията на касационните жалбодатели се свеждат до неизпълнение на изискването за посочване на фактическите основания за постановяването ѝ. Същата обаче съдържа още като проект, представен при откриване на процедурата за постановяването ѝ реквизитите по чл. 41, ал. 4 от Наредба 8 от 21.11.2019 г. за условията и реда за управление на риболовния флот на Република България (Наредбата), като при постановяване на окончателния акт са променени единствено някои от посочените в нея параметри, при съобразяване на направените в хода на обсъжданията на акта, проведени по реда на чл. 69 АПК предложения. Правилно в тази насока в обжалваното решение е посочен факта, че същата е постановено след запознаване с доклада на нарочно създадения помощен орган комисията назначена по реда на чл. 41, ал. 7 от Наредбата, изготвила проекта в частта за критериите по ал. 4. Неоснователен е доводът, че липсва посочване в заповедта за необходимостта за издаването ѝ, предвид разпоредбата на чл. 41 ал. 2 от Наредбата, предвиждаща задължение на органа да проведе такава процедура веднъж на три години. Цитираните в касационните жалби разпоредби на чл. 1, §§ 1 и 2; чл. 2, § 5, б. г и чл. 7, § 1, б. а от Регламент (ЕС) 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвет от 11.12.2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) 1954/2003 и (ЕО) 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) 2371/2002 и (ЕО) 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (Регламента), уреждащи приложното поле, цели и видове мерки за опазване също не обосновават извод за допуснати нарушения във формата на акта, като не се установява и противоречие между тях и разпореденото със заповедта, предмет на производството пред АС Бургас. Такъв извод не може да бъде изведен и с оглед цитираната от касационните жалбодатели разпоредба на чл. 22 от Регламента още повече, че по делото е представен и изготвеният по този ред Годишен доклад на България за усилията през 2020 г. за постигане на устойчив баланс между риболовния капацитет и риболовните възможности, съдържащ себе си и план за действие за сегментите на флота с установен дисбаланс, в който анализът на баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов е отразен подробно по различните сегменти. Твърдението, че непосочване в заповедта на фактическото състояние на риболовния флот на страната и състоянието на рибните ресурси, при което не е установен балансът между тях е неоснователно, при липсата на нормативно изискване за посочването им в тази заповед и също не води до извод за постановяване на акта в нарушение на изискванията за неговата форма още повече, че съгласно цитираната разпоредба е неотносима към съдържанието на тази заповед, а касае задължението на държавите членки за въвеждане на мерки за адаптиране на риболовния капацитет на своя флот към възможностите си за риболов с цел постигане на баланс между тях и съответно изготвя доклада си по този ред за постигане на тази цел. Неоснователни са и наведените доводи за постановяване на заповедта в нарушение на целта на закона, които са обосновани с неспазване на принципите по чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 2, 3 и 4 АПК, доколкото актът е постановен в съответствие с осъществяваните дейности от ИАРА, посочени в чл. 6 от Закона за рибарството и аквакултурите, както и в изпълнение на чл. 41, ал. 1 от Наредбата, както правилно е прието в обжалваното решение. При това заповедта е издадена на основанията и по реда, установени от закона, а по делото липсват доказателства за засягане с нея на права и интереси в степен по-висока от най необходимото, приложените с нея мерки да не са най-благоприятните, както и изобщо наличие на друга възможност, като наличие на последните две хипотези не е твърдяно от касационните жалбодатели, а и отделно това не се сочат алтернативни възможности, с неприлагането на които да е допуснато нарушение на посочените принципи. В тази насока следва да бъде съобразен и факта, че в касационните жалби не са наведени доводи за постановяване на заповедта в нарушение на приложимите материално правни разпоредби. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този извод на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касационните жалбодатели следва да бъдат осъдени да заплатят на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи възнаграждение за един юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение