Решение № 6225 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2525/2020 г.

Решение № 6225 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2525/2020 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Сити инженеринг" ООД, представлявано от управителя С. Димитров, подадена чрез пълномощник адв. Крумова, срещу Решение № 485 от 22.11.2019 г., постановено по адм. дело № 436/2019 г. по описа на Административен съд /АС/– Перник. Със същото е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 19-665-1 от 05.04.2019 г. издаден от орган по приходите в община Перник, потвърден с Решение № 19/ММО-2555-1/05.06.2019 г. на директора на Дирекция "Местни приходи и такси" при община Перник, в частта, в която на "Сити инженеринг" ООД са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО в размер на 9024, 19 лв., ведно с начислена лихва в размер на 1396, 94 лв. за задължения за 2017 г. и 2018 г. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че в периода 06.01.2015 г. до 21.03.2019 г. дружеството не е имало управител, поради което е било фактически невъзможно да подаде декларация по чл. 71 от ЗМДТ. Твърди, че през 2017 г. и 2018 г. дружеството не е осъществявало търговска дейност, поради което услугата по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци не е реално извършвана по отношение на имотите на дружеството. В подкрепа на тезата си излага аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на процесния АУЗД в горепосочената му част. Ответната страна по касационната жалба изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АС - Перник е законосъобразността на АУЗД № 19-665-1 от 05.04.2019 г. издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК от орган по приходите в община Перник. С оспорения АУЗД, в атакуваната му част, е установено задължение за ТБО за 2017 г. и 2018 г. в размер на 9024, 19 лв. и лихва в размер на 1369, 94 лв. за имоти собственост на дружеството. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че оспореният адмнистративен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма при правилно приложение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Изложени са мотиви, че размерите на ТБО правилно са установени въз основа прието решение на Общински съвет – Перник, издадените заповеди на кмета на община Перник № 2368 от 28.10.2016 г. и № 1882 от 26.10.2017 г. и подадените заявления-декларации от дружеството. Прието е, че имотите на дружеството попадат в урбанизираната територия и в строителните граници на гр. Перник, поради което същите подлежат на облагане с ТБО. Административният съд е констатирал, че от страна на дружеството не е подадена декларация по чл. 71 от ЗМДТ, за намаляване на размера на ТБО през процесните години, или декларация за определяне на ТБО според количеството битови отпадъци, поради което е направил извод, че са дължими всички компоненти от процесната такса, а именно – сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Позовал се е на заключението на извършената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, която изцяло е потвърдила изводите на административния орган и размера на ТБО. Отхвърлил е доводите на дружеството, че ТБО следва да бъде намалена по отношение на имотите на дружеството, тъй като същото не извършвало дейност през процесния период и не е имало назначен управител. Въз основа на изложеното, административния съд е приел, че не са налице основанията за отмяна по чл. 146 от АПК, с оглед на което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания АУЗД. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Между страните не е спорно, че "Сити инженеринг" ООД е собственик на описаните в АУЗД недвижими имоти, както и че същите се намират в строителните граници на гр. Перник. Спорът се концентрира върху размера на установените с АУЗД задължения за ТБО и по конкретно дали е дължим първият компонент от ТБО – сметосъбиране и сметоизвозване. За разлика от задължението за данък върху недвижимите имоти, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, а когато има депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, се събира и такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депата, респективно съоръженията. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по горепосочените услуги, респективно наличието на депо или друго съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци (чл. 62 и чл. 71 ЗМДТ – в приложимата редакция). Ако такива доказателства липсват, се налага изводът, че такса за услугите не следва да бъде заплащана. В случая, както правилно е посочил първоинстанционният съд са представени договори за възлагане на обществени поръчки между община Перник и дружествата изпълнители по услугите сметосъбиране и сметоизвозване, договори за почистване на уличната мрежа, както и договори за третиране на битови отпадъци. Представени са доказателства за съществуването на общински депо и за оператор на депото за биологични отпадъци. Видно от същите на територията на гр. Перник, съществува депо за депониране на битови отпадъци, като за процесният период са извършвани и другите два вида услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. С оглед на така събраните доказателства, първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че имотите на дружеството се намират в урбанизираната територия на гр. Перник, същите попадат в обхвата на заповед № 2368/28.10.2016 г. и заповед № 1882 от 26.10.2017 г. на кмета на община Перник издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени границата на районите, видът на предлаганите услуги и честотата на сметоизвозване, поради което същите подлежат на облагане с ТБО в трите и компонента В конкретният случай, както правилно е приел административния съд, от страна на "Сити инженеринг" ООД, не е подадена декларация по чл. 71 от ЗМДТ, за освобождаване от първия компонент на ТБО – сметосъбиране и сметоизвозване, или декларация за определяне на ТБО според количеството битови отпадъци, поради което административния орган правилно е начислил ТБО в пълен размер. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че дружеството е било без назначен управител в периода 06.01.2015 г. – 21.03.2019 г., и същото не е осъществявало дейност, поради което не следва да се събира такса за сметоизвозване и сметосъбиране. Тези доводи са подробно обсъдени от първоинстанционният съд, като настоящият състав напълно споделя мотивите му. Правилни са изводите на АС - Перник, че не било налице формална пречка за свикване на общо събрание и назначаване на управител на дружеството, който да подаде съответните декларации за намаляване на дължимата ТБО. Бездействието на дружеството, и неподаването на декларация по чл. 71 от ЗМДТ, не може да бъде законова предпоставка за намаляване на размера на ТБО. С оглед на гореизложеното, в касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, състав на първо отделение