Решение № 1462 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5172/2010 г.

Решение № 1462 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5172/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационни жалби на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център гр. Плевен и "Кремиковци" АД, гр. София против Решение № 70 от 16.02.2010 г. по адм. д. 805/2009 г. по описа на Административен съд - Плевен. По съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон с жалбата на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център гр. Плевен се поддържа искане за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против негова Заповед № СОЗ-230 от 11.08.2009 г.. Според жалбоподателя частните имоти, разположени в границите на пояси II и III не се засягат от забрани и ограничения. В Проекта за СОЗ изрично е предвидено извършване на обезщетяване на собствениците по реда на Наредба, издадена от министъра на земеделието и горите. Противоречие с материалния закон е посочено като касационно основание и в жалбата на "Кремиковци" АД, което също претендира отмяна на съдебното решение и потвърждаване на оспорената заповед. Ответниците Кметът на Столична община и Кметът на Район Панчарево при Столична община чрез процесуален представител оспорват жалбата в писмено становище и в съдебно заседание. Ответницата Траяна Георгиева Петрова чрез процесуален представител оспорва жалбата в съдебно заседание. Ответниците Костадин Николаев Вандов, Георги Божилов Дончев, Райчо Борисов Райчев, Благой Кръстев, Ванцислав Василев Митков, Георги Рангелов Панев, Василка Николова Тодорова, Мария Николова Илиева, Бойка Благоева Денкина, Христина Благоева, Виденова, Борис Кръстев Кръстев, Костадин Георгиев Митрев, Васил Стоянов Янков, Албена Мирославова Лалова, Иванка Захариева Батулийска, Ели Стоянова Стамболиева и Владимир Тодоров Владимиров не са изразили становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С оспореното решение Административен съд - Плевен отменя Заповед № СОЗ-230 от 11.08.2009 г. на Директора на Басейнова Дирекция Дунавски район - Плевен за учредяване на санитарно-охранителна зона около вододобивна система "Казичене" за питейно-битово водоснабдяване на "Кремиковци" АД в землището на с. Казичене, район "Панчарево" - Столична община. Съдът преценява представените по делото доказателства и обосновано приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, уредената в чл. 39, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2000 г. процедура по съгласуване на проекта с РИОКОЗ и МЗ, уведомителната процедура по информиране на заинтересованите лица чрез кмета на район Панчарево, изискването на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2000 г. при наличието на възражения проектът за Санитарно-охранителна зона да се разгледа на басейновия съвет и заповедта да се издаде след неговото предложение. В хода на административното производство според първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения, които засягат правата на заинтересованите страни - собствениците на частни имоти, попадащи в пояс II и III от санитарно-охранителната зона. Учредяването на санитарно-охранителната зона засяга ползването на земеделските земи по предназначението им, като налага забрани и ограничения съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3/2000 г., свързани с обработването на земеделската земя. Пропуснатите ползи от прилагането на охранителните режими подлежат на обезщетяване по ред и в размер, определени в чл. 35 и чл. 36 от Наредба № 3/2000 г. Разпоредбата на чл. 32, т. 15 от Наредба № 3/2000 г. посочва като задължителен реквизит на проекта за санитарно-охранителна зона стойностна сметка за обезщетяване на собствениците на имоти, попадащи в границите на пояси II и III. Както в решението на басейновия съвет, така и в заповедта не се предвижда обезщетение на собствениците, с което съществено се нарушават процесуалните правила и на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 3/2000 г. Тези нарушения опорочават административното производство и налагат отмяната на акта. Решението на административния съд е съобразено с приложимите материални и процесуални правни норми. Безспорно заповедта за учредяване на санитарно-охранителната зона засяга попадащите в площта на II пояс 39 имота от землище Казичене и 11 имота от землище Горни Лозен, съгласно приложение № 1 и в площта на пояс III 192 имота от землище Казичене и 101 имота от землище Горни Лозен, между които имоти публична държавна собственост, публична общинска собственост, частна общинска собственост, църковен имот и частни имоти. За II и III пояс заповедта в т. 2.2, т. 2.3, т. 3.2 и т. 3.3, както и проектът за санитарно-охранителна зона на системата от кладенци при ПС"Казичене", изготвен от СД "Акватер" в т. 8 изрично предвиждат ограничения и забрани за изброените дейности. Тези ограничения и забрани са пряко свързани с ползването на земята, поради което са неоснователни доводите в касационните жалби, основани на констатацията в проекта, че на територията на II и III пояси не се извършват дейности, попадащи под режима на ограниченията и забраните. Тази констатация е свързана с конкретен оглед на терените към определен момент. Сам касационният жалбоподател в следващото изложение се позовава на предвиденото в т. 7.3 на проекта предвиждане "необходимото обезщетяване на собствениците ...." да се извърши по реда на Наредба, утвърдена от министъра на земеделието и горите. Установените забрани и ограничения са основанието за обезщетяване на пропуснатите ползи, съгласно чл. 35 и 36 от Наредба № 3/2000 г. Предвиденото в чл. 32, т. 15 и чл. 40 от Наредба № 3/2000 г. определяне на стойността на обезщетенията в рамките на административното производство правилно е преценено от първоинстанционния съд като съществен елемент от акта, чиято липса го опорочава и налага отмяната му. Изготвянето и включването на стойностната сметка за обезщетяване на собствениците на имоти в рамките на пояси II и III в проекта за санитарно-охранителната зона като задължителен реквизит е в изпълнение на законовото изискване на ал. 4 на чл. 33 от Закона за водите. Разпоредбата, намираща се в раздел VI Ограничения на правото на собственост, уреждащ възможността упражняването на правото на собственост да бъде ограничавано в определи случаи, между които в границите на санитарно- охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и за минерални води, императивно налага забрана за изпълнение на заповедите, налагащи ограниченията, преди изплащането на определеното обезщетение. Предвид вида на нормативния акт, уреждащ условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони, съгласно ал. 2 на чл. 7 от Закона за административните актове той е издаден по приложение на акт по по-висок ред, в случая Закона за водите, поради което неговите норми следва да бъдат тълкувани в съответствие със законовите. Това разрешение е в съгласие и с принципа на съразмерност, изискващ насрещно възмездяване на ограниченията на правото на собственост. С приключване на производството по издаване на административния акт без определяне на размера на обезщетението биха били злепоставени интересите на заинтересованите собственици, тъй като за тях би отпаднала възможността да реализират правата си, уредени в рамките на производството по учредяване на охранителната зона. Предвид изложените съображения касационните жалби са неоснователни и оспореното решение следва да бъде оставено в сила, поради което, Върховният административен съд, седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс