Решение № 7411 от 5.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

ВАСОсмо отделение05.07.2023 г.докладчик Мария Тодорова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 7035 от 23.11.2022 г., постановено по адм. дело 4452/2022 г. по описа на Административен съд София - град

ОСЪЖДА СКОРПИОН ГРУП ООД, [ЕИК], с адрес гр. София, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 2 367,00 лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА /п/ МАРИЯ ТОДОРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на СКОРПИОН ГРУП ООД, [ЕИК], с адрес гр. София, подадена чрез адв. Кацарски против Решение 7035 от 23.11.2022 г., постановено по адм. дело 4452/2022 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт Р - 22221018004598-091-001/25.03.2019 г., в частта му, която е потвърдена и изменена с Решение 1037/17.06.2019 г. на Директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика /ОДОП/ София при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдебното решение е постановено при липса на пълен анализ на събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства и липса на разпределение на доказателствената тежест. Твърди, че съдът неправилно е преценил събраните в хода на съдебното производство доказателства, като счита, че същите доказват реално извършване на спорните доставки и на стоки и услуги. Обосновава се и неправилност на решението в частта относно потвърдените задължения по ЗКПО. По изложените доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен ревизионния акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - Директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика София при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Минкова оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата и за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - София-град е бил Ревизионен акт Р - 22221018004598-091-001/25.03.2019 г., в частта му, която е потвърдена и изменена с Решение 1037/17.06.2019 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който по отношение на СКОРПИОН ГРУП ООД са установени задължения за ДДС и лихви, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит в размер на 11 573, 50 лв. лева по фактури, както следва: за данъчен период м. 12. 2015 г. - в размер на 900 лв. по една фактура, издадена от "УЕБ ВИДЕО БГ" ЕООД; за данъчни периоди от м. 01. 2016 г. и м. 02. 2016 г. - в размер на 2 510, 80 лв. по 3 фактури, издадени от "МЕГА ТРЕЙД ЕНД СЪРВИСИЗ" ЕООД; за данъчни периоди м. 04. 2016 г. и м. 05. 2016 г. - в размер на 1 902, 80 по 2 фактури, издадени от "ФРИ ТРЕЙД ЕНД СЪРВИСИЗ" ЕООД; за данъчен период м. 10. 2016 г. - в размер на 408, 60 лв. по 1 фактура, издадена от "СТРОЙ КОРЕКТ 2016" ЕООД; за данъчни периоди м. 11. 2016 г. и м. 01. 2017 г. - в размер на 2 850 лв. по 5 фактури, издадени от "КОНСТРУКТ КОРЕКТ 2016" ЕООД; за данъчен период м. 03. 2016 г. - в размер на 880, 60 лв. по 1 фактура, издадена от "ИВОНТИ-1" ЕООД; за данъчен период м. 02. 2017 г. - в размер на 650 лв. по 2 фактури, издадени от "ДЕВИС" ЕООД; за данъчни периоди м. 10. 2015 г. и м. 11. 2015 г. е отказан данъчен кредит в размер на 1 471, 30 лв. по 2 фактури, издадени от "СТРОИТЕЛНА БОРСА ДОВЕРИЕ" ЕООД; както и от непризнато право на данъчен кредит в размер на 1 116 лв. по фактури за комунални услуги за данъчен период от 2014 г. до 2017 г. с доставчици "СОФИЙСКА ВОДА" АД, "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕООД, "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, "ПАУЪРНЕТ" ЕООД, "БЛИЗУ МЕДИА ЕНД БРОУДБЕНД" ЕАД. Установени са и задължения на основание чл.77, ал.1, чл. 26, т. 1 и т.2 от ЗКПО. От фактическа страна съдът е приел, че процесната ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ от 07.08.2018 г. Резултатите от ревизията са отразени в Ревизионен доклад от 16.07.2018 г. С Ревизионният акт са установени на дружеството задължения по ЗДДС и ЗКПО общо в размер на 16 763, 27 лв. главница и са начислени лихви в размер на 5 079, 78 лв. РА е обжалван по административен ред и изменен с Решение 1037 от 17.06.2019 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, в частта на определения резултат по ЗДДС за данъчен период м. 02.2015 г., като задълженото за ДДС от 1 344,02 лв. главница е намалено на 142,88 лв. В останалата част РА е потвърден. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия, в изискуемата форма и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал извод за липса на реалност на процесните доставки на стоки, поради което е приел, че законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.69 от ЗДДС. Приел е за правилни изводите, че следва да бъде увеличен декларираният счетоводен финансов резултат на дружеството. На първо място административният съд е счел за правилен отказа на ревизиращите органи да признаят правото на приспадане на данъчен кредит на "СКОРПИОН ГРУП" ООД по фактури на "СОФИЙСКА ВОДА" АД, "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕООД, "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, "ПАУЪРНЕТ" ЕООД, "БЛИЗУ МЕДИА ЕНД БРОУДБЕНД" ЕАД, с предмет на доставките вода, интернет, топлинна и електроенергия. Безспорно е, че последните са начислени във връзка с експлоатацията на имот, който е собственост на физическото лице, представляващо дружеството жалбоподател, за който имот собственикът е подал данъчна декларация, като е декларирал приходи от отдаването му под наем на трети лица. По отношение на фактурите, издадени от "СТРОИТЕЛНА БОРСА ДОВЕРИЕ" ЕООД и "ДЕВИС" ЕООД съдът е съобразил, че освен фактурите не са представени други документи поради което е извел извод за липса на доказателства относно реалното извършване и получаване на доставките. На следващо място, по отношение на останалите доставчици УЕБ ВИДЕО БГ" ЕООД, МЕГА ТРЕЙД ЕНД СЪРВИСИЗ" ЕООД, КОНСТРУКТ КОРЕКТ 2016" ЕООД, "СТРОЙ КОРЕКТ 2016" ЕООД, "ФРИ ТРЕЙД ЕНД СЪРВИСИЗ" ЕООД, "ИВОНТИ 1" ЕООД съдът е съобразил наличието на придружаващи фактурите документи, но съобразно анализа им е приел същите за неубедителни, а преценени съвкупно като недостатъчни да формират убеждение, че документират действително осъществени доставки. Прието е, че не се доказва извършване на документираните услуги. Освен това е съобразено, че извън разглежданите доставки и представените за тях документи няма обективни данни за реално извършвана икономическа дейност от страна на дружествата, вписани като доставчици в спорните фактури. По отношение на фактурата издадена от Мега трейд енд сървиз" ЕООД, касаеща доставка на стоки ПВЦ мрежа, съдът не е кредитирал с доверие представения приемо-предавателен протокол от 31.01.2016 г. и стокова разписка за закупуване на стоката поради липса на реализирана печалба и данни по делото предходният доставчик да е разполагал със складова база, в която да са съхранявани стоките, както и доказателства за транспортиране на стоката. По отношение фактурираните услуги, свързани с изпълнение на различни технически и СМР дейности /боядисване, ремонт, почистване, кастрене, укрепване/, съдът позовавайки се на констатирани несъответствия и противоречия в доказателствата, включително за кадрова обезпеченост, съдът е счел, че е налице съмнение в достоверността на данните, препятстващо формирането на заключение за реалност на доставките. В обобщение съдът приема, че представените доказателства са неубедителни и недостатъчни да обосноват извод, че фактурираните услуги въобще са били осъществени и че оспорените фактури отразяват реални доставки. С оглед на изложеното е споделен извода за правилен отказ да се признае правото на данъчен кредит по посочените по-горе фактури, издадени от "УЕБ ВИДЕО БГ" ЕООД, "МЕГА ТРЕЙД ЕНД СЪРВИСИЗ" ЕООД, "КОНСТРУКТ КОРЕКТ 2016" ЕООД, "СТРОЙ КОРЕКТ 2016" ЕООД, "ФРИ ТРЕЙД ЕНД СЪРВИСИЗ" ЕООД, "СТРОИТЕЛНА БОРСА ДОВЕРИЕ" ЕООД, "ДЕВИС" ЕООД, "ИВОНТИ 1" ЕООД, и е извършена корекция на резултата по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Констатациите и изводите относно правнорелевантните за облагането по ЗДДС факти предопределят и резултата от оспорването на РА в частта по ЗКПО. Съдът е обосновал и извод за законосъобразност на извода на ревизиращите органи, че не е налице документална обоснованост на отчетени разходи от жалбоподателя разходи за гориво. В заключение, първоинстанционния съд е достигнал до извод за законосъобразност на ревизионния акт. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно са обсъдени събраните в хода на ревизията доказателства и правилно е установен приложимия материален закон. Правилно решаващият съд е съобразил, че за да възникне право на данъчен кредит и да бъде надлежно упражнено, следва да са изпълнени предпоставките, предвидени чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1. т. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. По-конкретно, следва да е налице реална доставка на стока или услуга, за която лицето, претендиращо право на данъчен кредит, разполага с данъчен документ, съдържащ необходимите реквизити съгласно чл. 114 и 115 от ЗДДС, издаден от доставчика, който следва да е регистрирано по ЗДДС лице, както и предметът на доставката да е използван в последващата икономическа дейност на задълженото лице. В съответствие с доказателствата по делото, правилно административния съд е обосновал извод за нереалност на доставките, по процесните фактури. Правилно съдът е посочил, че доказателствената тежест за установяване реалност на доставките е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените фактури обективират действителни стопански операции. С оглед на това ревизираното лице трябва да притежава всички необходими документи за получаване на посочените стоки и услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Правилно административният съд е приел, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактури за комунални услуги за данъчен период от 2014 г. до 2017 г. с доставчици "СОФИЙСКА ВОДА" АД, "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕООД, "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, "ПАУЪРНЕТ" ЕООД, "БЛИЗУ МЕДИА ЕНД БРОУДБЕНД" ЕАД. Видно от доказателствата разходите са били заплащани за имот - кафе-аперитив, намиращ се в гр. София, ул. Богатица, блок АБВ, собственост на И. Иванов, представляващ "СКОРПИОН ГРУП" ООД. Съобразен е и факта, че за ревизирания период "СКОРПИОН ГРУП" ООД не е префактурирало на И. Иванов процесните разходи. Съобразно това и липсата на установено ползването на част от имота - кафе-аперитив, от "СКОРПИОН ГРУП" ООД и липсата на приходи на дружеството във връзка с експлоатацията на този търговски обект настоящият касационен състав счита, че правилно е прието от органите по приходите и административният съд, че не са изпълнени условията по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС получените стоки и услуги да бъдат използвани за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки. Споделят се и изводите на решаващият състав на първоинстанционният съд по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "УЕБ ВИДЕО БГ" ЕООД, "МЕГА ТРЕЙД ЕНД СЪРВИСИЗ" ЕООД, "КОНСТРУКТ КОРЕКТ 2016" ЕООД, "СТРОЙ КОРЕКТ 2016" ЕООД, "ФРИ ТРЕЙД ЕНД СЪРВИСИЗ" ЕООД, "СТРОИТЕЛНА БОРСА ДОВЕРИЕ" ЕООД, "ДЕВИС" ЕООД, "ИВОНТИ 1" ЕООД. Настоящата инстанция счита, че от преценката на всички събрани по делото доказателства следва извод за нереалност на доставките по процесните фактури. Правилно съдът е приел, че от жалбоподателя не са представени доказателства, установяващи наличие на данъчно събитие и реално изпълнение на доставките. Не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставките обстоятелството, че за тях са издадени фактури и същите са намерили отражение в счетоводните регистри. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Правилно е съобразена липсата на документална обусловеност на извършените от дружествата доставчици "СТРОИТЕЛНА БОРСА ДОВЕРИЕ" ЕООД и "ДЕВИС" ЕООД услуги. Правилно и по отношение на фактурата издадена от дружеството "УЕБ ВИДЕО БГ" ЕООД с предмет рекламни услуги е прието за недоказано реалното осъществяване на услугата поради констатирана и от настоящият касационен състав липса на резултат от документираните услуги. Фактурите издадени от доставчиците "ИВОНТИ 1" ЕООД, "СТРОЙ КОРЕКТ 2016" ЕООД, "ФРИ ТРЕЙД ЕНД СЪРВИСИЗ" ЕООД, "КОНСТРУКТ КОРЕКТ 2016" ЕООД, както и част от фактурите издадени от "МЕГА ТРЕЙД ЕНД СЪРВИСИЗ" ЕООД са с предмет услуги и СМР /боядисване, укрепване на огради, укрепване на бряг, изграждане на наноси, водопроводи, изправяне и други СМР/. Действително, както правилно е посочено от първоинстанционният съд, от ревизираното лице са представени документи към част от фактурите приемо-предавателни протоколи, протокол обр. 19, ведомости за заплати и трудови договори, но съобразно анализа на всички доказателства поотделно и в съвкупност настоящият касационен състав счита за правилен извода на съда за неубедителност на същите. При анализ на фактурите и приемо-предавателните протоколи е видно, че в същите липса конкретизация на предмета на услугата, както и индивидуализация на обекта, в който са извършени. Още повече по-голямата част от представените приемо-предавателни протоколи не са отнесени към конкретна фактура. В допълнение на изложеното е и констатираното в съдебното производство пред Административен съд София - град противоречие в доказателствата обуславящи кадровата обезпеченост на доставчиците. Предвид изложеното, обосновано и правилно съдът е приел, че реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и в тежест на ревизираното лице е да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване същото не е съумяло да стори по делото. Настоящият касационен състав счита изводите на административният съд по отношение на установените задължения по ЗКПО на ревизираното лице за законосъобразни. Както е посочено и в частта по ЗДДС не може да се приеме, че отчетените разходи за комунални услуги по фактурите издадени от "СОФИЙСКА ВОДА" АД, "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕООД, "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, "ПАУЪРНЕТ" ЕООД, "БЛИЗУ МЕДИА ЕНД БРОУДБЕНД" ЕАД имат връзка с икономическата дейност на жалбоподателя и предвид разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, тези разходи не следва да бъдат признати. Законосъобразен и обоснован е и изводът, че не е налице документална обоснованост на отчетените разходи от ревизираното лице за гориво по фактури издадени от "ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, "МЕГА ХИМ 02" ЕООД, "ЕКО БЪЛГАРИЯ" ЕАД, и "ПЕТРОЛ" АД и ЕТ "ДАРА ТРАНС - Д. ПАРИШЕВА". Правилно с оглед констатациите в частта по ЗДДС, е увеличен финансовия резултат с непризнатите разходи по фактури, издадени от цитираните доставчици. С оглед на изложеното, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски се дължат в поза на ответника по касация в размер на 2 367.00 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение