Решение № 5411 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 833/2017 г.

Решение № 5411 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 833/2017 г., V о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - Б. към Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", срещу Решение № 1921/23.11.2016 г. по адм. д. № 1631/2016 г. по описа на Административен съд Б., 20-ти състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост. Твърди, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, като от представените по делото доказателства безспорно се установява извършеното от държавния служител дисциплинарно нарушение. Сочи, че съдът е извел необосновани правни изводи за липсата на извършено нарушение и доказателства, които го подкрепят. Моли да се отмени решението и да се потвърди издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател, не се явява и не се представлява. Ответникът - Г. Д. К., чрез писмено становище оспорва подадената касационна жалба и моли да се остави в сила оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отменил по жалба на Г. Д. К. Заповед № ПЗ-397/26.07.2016 г. издадена от директора на Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - Б., /РДПБЗН/ за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца. В оспорената заповед е посочено, че Г. Д. К. - инспектор IV степен в група "Пожарогасене и аварийно-спасителна дейност" към сектор "Пожарна безопасност и спасяване на летище Б. при РДПБЗН при застъпване на дежурство в 08.00 часа на 14.04.2016 г., 30.04.2016 г., 4.05.2016 г., 12.05.2016 г., 16.05.2016 г. и 24.05.2016 г. не вписва данни за себе си в Дневника за зачисляване на ВДА и регистриране на проверка № 1. Също така инспектор К., в качеството си на ръководител на дежурната смяна на горепосочените дати се разписва с по-малко подписи срещу подписите на служителите от състава на смяната в Дневника за зачисляване и регистриране на извършената проверка № 1. Освен това инспектор Г. К. при застъпване и сдаване на смяна и попълване на дневника за сдаване и приемане на смяната в сектор "ПБС на летище Б." извършва нарушение, непопълвайки изискващата се информация, съгласно формата на приложението, като се подписва, но не вписва фамилията в съответната графа. Административен съд Б. подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено, че при извършена проверка на сектор "ПБС на летище Б.", отразена в Протокол рег. № ПР-1298/31.05.2016 г., са установени непълноти при попълване на ежедневните дневници. На основание данните посочени в протокола, директорът на РДПБЗН Б., е назначил комисия, която да извърши проверка по случая. Резултатите от проверката са обобщени в писмена справка рег. № ПР-1065 от 15.07.2016 г., като е направен извод за допуснато нарушение на служебната дисциплина и е направено предложение за налагане на наказание "писмено предупреждение" на К.. Служителят е поканен и е бил запознат със справката на 15.07.2016 г., като на 23.07.2016 г. му е връчена покана за даване на писмени обяснения, но такива не са представени от негова страна. Въз основа на установените факти по делото, съдът е приел от правна страна, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 204, т. 4 от ЗМВР- директорът на РДПБЗН Б. и в предвидената от закона писмена форма съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР, при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание и другите административнопроизводствени правила, но при нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видно е, че процесният административен акт е издаден на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Законосъобразно първоинстанционният съд е посочил, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарни наказания. В хода на образуваното дисциплинарно производство са изискани писмените обяснения на служителя, но такива не са дадени, като наказанието е наложено в законоустановените срокове по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. В същото време, законосъобразен е изводът на съда, че в конкретния случай не е доказано извършването на дисциплинарно нарушение от държавния служител. Вмененото на К. нарушение, че на конкретно посочени дати не е вписал данни за себе си в Дневника за зачисляване на ВДА и регистриране на проверка № 1, с което е нарушил чл. 17, ал. 1 от Правилата за организация на дейността по осигуряване на дихателна защита, правилно е прието от решаващия съд за несъставомерно. Съгласно посочената норма, зачисляването на ВДА на служителите, стажантите и курсант от АМВР е персонално и се извършва при застъпване на оперативно дежурство (обучение) от ръководителя на дежурната смяна. Същото се удостоверява с попълване на дневник (Приложение № 3) след извършена проверка на определения от ръководителя ВДА. По делото няма спор, че К. е бил ръководител на дежурна смяна, но видно от приложения дневник в него няма предвидена графа за вписване данните за ръководителя на смяната. Единствената графа, е тази за подписа на ръководителя на дежурната смяна, за която обаче не се сочи, че не е попълвана от К.. По отношение на второто вменено на К. нарушение, че се разписва с по-малко подписи срещу подписите на служителите от състава на смяната в Дневника за зачисляване и регистриране на извършената проверка № 1, отново правилно е прието, че не е налице такова нарушение. Видно от представения по делото Д. К. е изпълнил задължението си да положи подпис в съответната графа, като това че е положен един подпис перпендикулярно на подписите на другите служители, не може да обоснове неизпълнение на задълженията му. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че по отношение на последното от трите нарушения, че при застъпване и сдаване на смяна и попълване на Дневника за сдаване и приемане на смяната в сектор "ПБС на Л. Б." К. извършва нарушение, непопълвайки изискващата се информация, съгласно формата на приложението, като се подписва, но не вписва фамилията си в съответната графа, не е конкретизирано на коя дата е извършено нарушението. Липсата на посочване на дата на извършване на нарушението е особено съществено, тъй като не може жалбоподателят да организира защитата си, като освен това е пречка съдът да провери спазени ли са сроковете за налагане на наказание. В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение. В случая, от страна на първоинстанционния съд правилно са анализирани доказателствата и правилно са установени фактите по спора, поради което не е налице твърдяната необоснованост на изводите му. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение