Решение № 12160 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7822/2017 г.

Решение № 12160 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7822/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Е. М. изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място], чрез процесуалния си представител, адв. Димитров, срещу решение № 3429/19.05.2017 г., постановено по адм. дело № 1889/2016 г. от Административен съд – София град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Редовно призован за съдебно заседание касационния жалбоподател се явява лично и с процесуалния си представител, адв. Димитров, който поддържа жалбата по съображенията изложени в нея, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответната страна – Министерство на правосъдието, не изразява становище по подадената касационна жалба. Редовно призован за съдебно заседание ответникът не изпраща процесуален представител. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба, но по различни от изложените в нея съображения. Настоящата съдебна инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Решението е валидно, допустимо и правилно, но с мотиви различни от изложените. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. С обжалваното решение административният съд е установил от фактическа страна, че Е. М., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място] е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Министерство на правосъдието за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в действия и бездействия свързани с пребиваването му в помещението за временен престой и изолация в сградата на Софийския районен съд, (СРС) където ищецът е конвоиран от служители на ГДО за съдебно заседание в качеството му на подсъдим за времето от 08.00 ч. до 11.35 ч. на 18.02.2017 г. за сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума. Неимуществените вреди на М. били причинени от изключително лошите хигиенни и битови условия на ареста на СРС, който бил под земята. От тези условия ищеца се разболял лошо, като имал психическо разстройство, депресия и изпитвал страх и ужас от "това мазе в СРС", вдигнал високо кръвно. Административният съд е приел, че в разглеждания казус надлежен ответник по иска е следвало да бъде Главна Дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, а не самото министерство, защото Главна Дирекция "Охрана" е юридическо лице със седалище София към министъра на правосъдието, като дирекцията организира и осъществява реда по изпълнение на наказанията. Посочил е, че съгласно Наредба № 4 от 10.01.2008 г. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт /обн., ДВ, бр. 8 от 25.01.2008 г./, и по конкретно на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата, за осигуряване на безопасността и охраната в обектите на съдебната власт се обособяват и обозначават с табели зона за сигурност с ограничен достъп - за задържани и принудително доведени лица, в тази зона се проектират и изграждат помещения за временен престой и изолация на задържани. Установил е също, че тази наредба установява задължение за обособяване и обозначени с табели на зони за сигурност около сградите, с цел осигуряване на безопасността и охраната в обектите на съдебната власт от ГДО, но не и задължения за дирекцията за поддържане на обособените зони. В заключение административният съд приел, че длъжностните лица, от чиито действия и бездействия се твърди, че са настъпили вредите, са служителите на Главна дирекция " Охрана", следователно, посоченият от Е. М. ответник – Министерство на правосъдието, е ненадлежен, поради и което искът срещу него е неоснователен и недоказан. Съгласно чл. 203 и сл. АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Според чл. 284 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Доколкото нормата на чл. 284 ЗИНЗС урежда безвиновна, обективна отговорност на държавата по отношение на лишените от свобода и задържани под стража, чиито права по чл. 3 ЕКПЧ, респ. по чл. 3 ЗИНЗС са нарушени, то служебното начало, уредено в АПК налага съдът да прояви процесуална активност, вкл. по отношение конституиране на ответника по иска. Това засилено служебно начало не позволява съдът да проведе цялото исково производство по отношение на ненадлежен ответник, тъй като отговорността по чл. 284 ЗИНЗС в материалноправен аспект не е на ответника /както това е при гражданскоправните спорове/, а е на държавата. Ето защо ответникът, посочен по чл. 285 ЗИНЗС, както и според чл. 205 АПК е само процесуален субституент на държавата. От изложеното следва, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила, но това нарушение не е наведено като касационно оплакване от касационния жалбоподател, а касационна жалба от ответника -Министрество на правосъдието не е предявена. Ето защо посоченото не следва да се възприема като касационно основание за отмяна на постановения съдебен акт. Съдът е отхвърлил като краен резултат иска за обезщетение, т. е. произнесъл се е по съществото на спора и срещу този резултат е подадена касационната жалба на Е. М. Следва обаче да бъде посочено следното: фактът, че лишеният от свобода е бил конвоиран за съдебно заседание на 18.02.2018 г. от Затвора в [населено място] и е бил настанен в помещение за временен престой и изолация в сграда на СРС за съдебно заседание по дело № 21 849/2014 г., за времето от около 3 часа не може да обоснове извод, че той е претърпял такива сериозни вреди за здравето му, които да доведат до заключението, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди. В помещението, където е бил настанен за такъв кратък период от време, при условие, че той е бил изведен от там и действието е прекъснато, за да реализира правата си по чл. 5 и чл. 13 от Конвенцията, не може да обоснове директен извод за нечовешко или унизително отнасяне, съгласно чл. 3 от ЕКЗПОС. С оглед на тези установени по делото факти, решението като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение