Решение № 795 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10703/2008 г.
ВАСIV отделение19.01.2009 г.докладчик Аделина Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 354 от 26.06.2008 година по адм. д. № 280/2008 година на административен съд София-област в обжалваната му част. ОСЪЖДА Областната администрация на Софийска област да заплати на общински съвет - Елин Пелин сумата 200 (Двеста) лева - съдебни разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 795 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10703/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от областния управител на Софийска област срещу решение № 354 от 26.06.2008 година по адм. д. № 280/2008 година на Административен съд - София област в частта му, в която областната администрация на Софийска област е осъдена да заплати на общински съвет - Елин Пелин съдебни и деловодни разноски в размер на 200 лева. Релевира доводи за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила. Ответната страна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че при отхвърляне на жалбата ответната страна има право на заплатеното възнаграждение за един адвокат. В хода на първоинстанционното производство областният управител не е бил представляван и не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА. Образувано е по оспорване от областния управител на Софийска област на решение № 141, взето с протокол № 9 от 7.03.2008 година на общински съвет - Елин Пелин. По него е образувано административно дело и като ответна страна е конституиран общинският съвет. В съдебното производство той е представляван от адвокат Вулджев, упълномощен заедно с адвокат Вулджева с пълномощно от 23.04.2008 година. Сключен е и договор за правна помощ от председателя на съвета с адвокатско дружество "Вулджев и Вулджев" с уговорено и внесено възнаграждение в размер на 200 лева. Ответната страна е представена от адвоката в съдебното заседание, където той е взел участие в устните състезания по съществото на спора и е поискал присъждане на направените разноски. С решение от 26.06.2008 година съдът е отхвърлил, като неоснователно оспорването. С оглед изхода на делото и направеното навременно искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е осъдил областната администрация да заплати на общинския съвет сумата от 200 лева - заплатено възнаграждение за адвокатско представителство. Така постановеното решение в обжалваната му част е правилно. Съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, в конкретния случай трябва да се приложат правилата относно дължимостта и присъждането на разноски, уредени в ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от него постановява, че ответникът има право да иска заплащане на разноски при отхвърляне на подадената жалба. За целта е необходимо да са изпълнени три изисквания при условията на кумулативност: да са направени разноски, те да са документално доказани и да е направено искане за присъждането им в рамките на съдебното производство до приключване на устните състезания. В случая са налице и трите условия: общинският съвет е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокатското дружество, в който са изрично отразени размерът на възнаграждението и фактът на неговото внасяне по банков път. Страната е представлявана от адвокат, който изрично е поискал от съда присъждане на разноски. При тези безспорни данни по делото, всички доводи в жалбата за една или друга възможност за месечен абонамент при оказване на правната помощ са неотносими към възраженията за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част. В жалбата се прави основен довод за прекомерно завишаване на адвокатското възнаграждение. То е определено между страните по договора за правна защита в размер на 200 лева и в такъв е заплатено. Възможността на съда да прецени наличие на твърдяно прекомерно завишаване на възнаграждението, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото е предвидена в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. За целта обаче е необходимо наличието на уреденото в нея процесуално поведение на оспорващата страна - да е направила в хода на съдебното производство искане за присъждане на по-нисък размер. Само при наличието на такова искане, съдът има нормативната възможност да редуцира адвокатското възнаграждение. Областният управител не е бил представляван в първоинстанционното производство и не е направил подобно искане. Ето защо съдът не е и обсъждал наличието или липсата на условията по чл. 78, ал. 5 ГПК. По тези съображения решението в обжалваната му част е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и ще следва да се остави в сила. Ответната страна по касационната жалба е направила чрез пълномощника си в съдебното заседание на 13.01.2009 година искане за присъждане и на адвокатското възнаграждение за представителството в касационното производство. Установила е размера му и факта на внасянето с представен договор за правна защита и съдействие от 21.10.2008 година. Касаторът не е представляван в касационното производство. С оглед съдържанието на касационната жалба обаче, настоящата инстанция приема, че вече е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е основателно и при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК ще следва да се осъди областната управа да заплати на общинския съвет вместо 400 лева, 200 лева за адвокатско възнаграждение в това производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 78, ал. 3 и 5 ГПК, Върховният административен съд, четвърто отделение