Решение № 6910 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13628/2017 г.

Решение № 6910 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13628/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет гр. Е., чрез неговия процесуален представител, срещу решение № 407/31.10.2017 г. по адм. д. № 496/2017 г. на Административен съд В. Т.. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - М. Л. С. в писмено становище чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настояща инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Л. С. с рещу Решение № 75 по протокол № 8/12.05.2016 г. на Общински съвет Е., с което е отказано издаване на разрешение за изработване на ПУП-ПЗ за имот с № 103003 по КВС на с. Я., общ. Е., начин на трайно ползване "нива", попадащ в пояс II на СОЗ на язовир "Йовковци" за определяне на ново конкретно предназначение - "за ниско свободно жилищно застрояване". С обжалваното решение, което е второ по съществото на спора след отменително решение на Върховния административен съд, съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Не е спорно, че жалбоподателката се легитимира като собственик на имота, за който се иска разрешаване на проектирането на ПУП, като е налице задание към заявлението, в което е описано съществуващото положение, целите на проекта, общите изисквания към проектирането и задачите му. Следва да се отбележи, че е неоснователно изискването искането за даване на разрешение за изработване на проект за ПУП да е съобразено с нормата на чл. 108, ал. 2 от ЗУТ. Това изискване обаче касае процедурата по създаване и одобряването на плана, а не процедурата по издаването за разрешаването за изработването на проекта за него. За посочената СОЗ е регламентирано ограничение със заповед № СОЗ -225/05.06.2009 г. на директора на БДУВДР с център П.. Тези ограничения са посочени и в писмото на БД до РИОСВ - В. Т.. Посочените изисквания имат отношение към приемането и одобряването на вече изработен проект за ПУП, но не могат да се предявяват, когато се развива едно първоначално производство по даване на разрешение за изработване на такъв ПУП. Оспорваният отказ не може да се мотивира и от разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно тази норма, в приложимата й редакция, извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея, ако такъв е разработен, и въз основа на действащ подробен устройствен план за поземлен имот или за група поземлени имоти, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В настоящия случай не е налице нито действащ ОУП, нито ПУП за територията, на която се намира имотът, а процедурата по промяна на предназначението на земята по реда на чл. 17 от ЗОЗЗ вр. с чл. 24 от с. з. е последваща разрешаването на изработването на проект за ПУП. От друга страна според действащата редакция на чл. 109, ал. 2 от ЗУТ подробните устройствени планове могат да се разработват и само за един поземлен имот или за група поземлени имоти, какъвто е настоящият случай. Така постановеното решение е необосновано и в противоречие с материалния закон: Незаконосъобразен е изводът на съда, че единствената изискуема по закон предпоставка, която следва да е налице, за да се издаде разрешение по чл. 124а, ал. 1 ЗУТ за възлагане на заинтересувано лице изработването на ПУП за имот, извън границите на населените места, е това лице да е собственик на имота и да налице задание, придружено от опорен план. В този аспект първоинстанционният съд неправилно е тълкувал нормата на чл. 59, ал. 1 ЗУТ. Съгласно последната извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на кумулативно предвидените предпоставки - предвиждания на действащ общ устройствен план, ако такъв е изработен и въз основа на действащ план за застрояване на поземлен имот или на група поземлени имоти или на парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Липсата на действащ общ устройствен план е пречка за изработването на ПУП за имот, който е извън регулираните територии. Това би било в противоречие с принципите на устройство на територията. Устройственото планиране на територията на страната се извършва чрез териториални устройствени схеми. След тях се изработват общи устройствени планове за територията на отделните общини, следват подробните устройствени планове за общини или части от тях и на последно място подробни устройствени планове за отделни имоти. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗУТ предвижданията на общите устройствени планове са задължителни при изработването на ПУП. Изискването за наличие на общ устройствен план в хипотезата на чл. 59 ЗУТ следва и от разпоредбата на чл. 60 от същия закон. Посочените в нея улици, с които следва да бъдат съобразени строежите по чл. 59 ЗУТ с оглед бъдещото регулиране, са част от техническата инфраструктура, която е елемент на общия устройствен план. В този смисъл е и практиката на ВАС - адм. д. № 5817/2009, адм. д. № 10263/2009 г. на ВАС. Н. А. съд В. Т. е приел, че разпоредбата на чл. 108 ЗУТ не е приложима в случаите на издаване на разрешение по чл. 124а, ал. 1 ЗУТ, а е приложима тази на чл. 109, ал. 2 ЗУТ. Двете норми са в глава шеста "Устройствени планове", в един и същ раздел III "Подробни устройствени планове" и се отнасят за подробни устройствени планове, които определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните имоти, предмет на плана. Нормата на чл. 109, ал. 2 ЗУТ е приложима само за поземлени имоти в територии, за които има одобрен и действащ подробен устройствен план за цялата територия и поради това може да се изработи ПУП и за един имот, необхванат от одобрения и действащ такъв. Нормата не е приложима при хипотезата на застрояване на имот, който е извън регулирана територия. В конкретния случай са налице и други пречки да издаване на разрешение за изработването на ПУП- ПЗ: Още с отменителното решение на касационната инстанция са дадени указания за преценка идентичността на инвестиционното намерение, визирано в уведомлението до РИОСВ, предложението на кмета на общината и обяснителната записка и съвместимостта им с ограниченията на СЗО, пояс "Б" на яз. Йовковци. В изготвената обяснителна записка към претендирания ПУП инвестиционните намерения на възложителя са описани като основно застрояване "изграждане на три еднофамилни жилищни сгради с височина до 10 м" и "постройки на допълващо застрояване, разположени свободно", определяне режимите на застрояване и връзките с техническата инфраструктура. Заявителката е подала е до РИОСВ В. Т. уведомление вх. № 2822/15.07.2015 г . относно инвестиционно предложение за "Изграждане на жилищна сграда, басеин и барбекю с навес", по което е формирано мнение, че положителното становище изх. № 2822/16.07.2015 г. касае единствено заявените инвестиционни намерения и че възложителят е длъжен да уведоми специализирания орган при настъпила промяна. С оглед депозираното по делото заключение заявените пред РИОСВ инвестиционни намерения и тези пред Общински съвет Е. са категорично различни до степен, че заявеното пред Общинския съвет инвестиционно намерение не е съгласувано с РИОСВ. Имотът попада в санитарно-охранителна зона /СОЗ/- пояс II на яз. Йовковци, поради което, според заключението може да се приеме, че заявеното инвестиционно намерение попада в забраната на заповед № СОЗ 225/2009 г. на Басейнова дирекция П. и е несъвместимо с ограниченията на СЗО, пояс "Б" на яз. Йовковци. Поради това изцяло необосновани са изводите на съда, че преценката за спазването на предвидените за СОЗ ограничения следва да се извърши чак във фазата на одобряване на ПУП. Предвид изложеното изводът на съда за незаконосъобразност на обжалвания отказ е в противоречие с приложимия материален закон. Обжалваното решение като материалнонезаконосъобразно и необосновано следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касатора следва да бъдат присъдени направените и своевременно претендирани разноски в общ размер от 1 700 /хиляда и седемстотин/ лв. за две инстанции, представляващи възнаграждение за един адвокат и разноски за вещо лице. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,