Решение № 12478 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9158/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция Земеделие - Силистра, чрез процесуалния представител адв. Антонова, срещу Решение 63 от 14.07.2023 г., постановено по адм. дело 74/2023 г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отменена заповед РД-05-01-18 от 03.04.2023 г. на директора на Областна дирекция Земеделие Силистра и е осъдена дирекцията да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърди оспорената заповед, както и се присъдят разноски по делото. Ответникът Т. Петрова, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Василев, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Т. Петрова, против заповед РД-05-01-18 от 03.04.2023 г. на директора на Областна дирекция Земеделие Силистра, с която на основание чл. 107, ал. 2, във вр. чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното й правоотношение за длъжността главен директор на Главна дирекция Аграрно развитие в Областна дирекция Земеделие Силистра, считано от 03.04.2023 г. В мотивите на заповедта е посочено, че се прекратява служебното правоотношение без предизвестие, поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността оценка 5 Неприемливо изпълнение. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, макар и издадена от компетентен орган по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, същата е постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствени правила и на материалния закон. Прието е от съда, че в индивидуалния работен план /ИРП/ на жалбоподателката целите са формулирани общо, а не конкретно, както и не са измерими по обем, качество и срокове и преобладаващата част от тях възпроизвеждат длъжностната характеристика, което от своя страна сочи на нарушение на процесуалните правила по чл. 76, ал. 6 от ЗДСл, във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/, още в старта на релевираната атестационна процедура за 2022 година. Така посочените общи задължения, които служителят следва да изпълнява постоянно по силата на длъжностната му характеристика, а не конкретни, постижими и измерими цели, според съда са довели до нарушаване на показателите за оценка на изпълнението на длъжността по чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА. Съдът приема също така, че неяснотата в поставените цели, граничеща с абстрактност, е обективна и не би издържал аргумент срещу това от типа подписан е ИРП от държавния служител, следователно не са му били неясни целите и средствата за изпълнението им. За особено съществено нарушение на процедурата съдът приема липсата на проведена междинна среща през 2022 година между оценяващия ръководител и оценяваната служителка, по който въпрос страните не спорят. Според съда само защото са извършени персонални промени в органа по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията в протежение на 2022 година да се игнорира едни пълен етап от процедурата по атестиране на държавния служител е недопустимо. Прието е от съда също така по отношение на цел 4, във връзка с неизпълнението на която е поставена най-ниската оценка, че същата не отговаря на изискванията на чл. 76, ал. 6 от ЗДСл и тя е свързана със спазване на служебната дисциплина, като постъпилите жалби от участници в проваления търг, възражения срещу констатации по чл. 34 от ЗСПЗЗ и др. /каквито има разписани конкретни служебни задължения в т.5.22 и т.5.24 от длъжностната характеристика/, с които обстоятелства се обосновава поставената най-ниска оценка, биха могли да бъдат основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката, но не и за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Административният съд е обосновал и извод за нарушение и на изискванията при проведената заключителна среща на 03.04.2023г., тъй като липсват доказателства за осъществено обсъждане на въпросите по чл. 13, ал. 3 от НУРОИСДА, както и за неспазване на срока по чл. 23, ал. 2 от НУРОИСДА, при изричното записване във формуляра за поставяне на годишната оценка, че оценяваната служителка не е съгласна със същата и ще подаде възражение в 7-дневен срок. Съдът е обосновал и извод, че в случая липсват съображения на оценяващия ръководител по чл. 16, т. 5, б. б от НУРОИСДА - жалбоподателката да е показала в преобладаващата част от компетентностите - знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение 1 и 1а от същата наредба, след като това е кумулативно изискване на законодателя за поставяне на оценка неприемливо изпълнение, т. е. едновременно следва да е установено и обосновано както неизпълнение на преобладаващата част от целите по ИРТ, така и на преобладаващата част от компетентностите на оценявания служител като неотговарящи на изискванията от коментираните две приложения към чл.15 от НУРОИСДА. Въз основа на това е прието от съда, че получената от жалбоподателката обща оценка при атестирането е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, тъй като не е формирана като кумулативно единство от степен на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности, поради което и не може да обоснове прилагането на прекратителното основание по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал до верен извод, че в конкретния случай прекратяването на служебното правоотношение е извършено при неспазване на административно-производствените правила, както и в несъответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителните правила за атестиране на държавните служители са уредени в НУРОИСДА, като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Оценяването на служителите преминава през три етапа, като годишната оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия/контролиращия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. В тази връзка следва да се има предвид, че съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в т. ч. спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В случая съдът е осъществил контрол върху процедурата по оценяването, като е достигнал до правилни правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, които се споделят и от настоящия съдебен състав. Правилно административният съд е приел, че при оценяването на Т. Петрова са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила във всеки един от етапите на процедурата. Както и правилно приема съдът, видно от приетия индивидуален работен план, същият не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИДСА, доколкото определени в него цели не са конкретни и измерими по обем и качество. В чл. 9, ал. 2 и 3 от НУРОИДСА е предвидено, че в индивидуалния работен план се определят целите, срокът и изискванията/критериите за изпълнението, които оценяваният трябва да постигне през периода. Целите в индивидуалния работен план на оценявания трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове. Обстоятелството, че в длъжностната характеристика на служителя са предвидени общо формулирани задължения и отговорности не означава, че целите в индивидуалния работен план също не е необходимо да бъдат конкретно формулирани с ясно поставени задачи, дейности и критерии за начин и оценка на степените на изпълнението им. Действително, целите не могат да бъдат извън обхвата на задачите по длъжностната характеристика, но преповтарянето им в индивидуалния работен план не съответства на изискванията в чл. 76, ал. 6 от ЗДСл относно начина на формулирането им. Още повече в случая, видно е от формуляра за годишната оценка, че нивото на изпълнение на служителя е оценявано през призмата на конкретни дейности и задачи, които обаче не присъстват в изготвения индивидуален работен план по нормативно указания начин. В случая посочените в индивидуалния работен план срокове също така са общи и обхващат целия оценяван период от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., без да са поставени конкретни срокове за изпълнение. Това е достатъчно основание да се приеме, че е допуснато особено съществено нарушение в първия етап от атестирането на служителя, което се е отразило и върху крайната оценка на изпълнение на длъжността по чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА. Този извод не се променя и от обстоятелството, че приетият индивидуален работен план е подписан от оценявания. Участието на служителя в този процес не освобождава оценяващия му ръководител от отговорността да спазва НУРОИСДА. Правилен е и извода на административния съд, че непровеждането на междинна среща в случая като задължителен етап от процедурата по оценяване по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2 от НУРОИСДА представлява съществено процесуално нарушение, доколкото спазването на всеки от етапите е гаранция за обективността на извършеното оценяване. В тази връзка и с оглед на поставената на жалбоподателката оценка неприемливо изпълнение се наблюдава и допуснато нарушение на нормата на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА, тъй като непровеждането на междинна среща е довело до невъзможност оценяващият ръководител да изложили конкретни констатации за проблеми при изпълнение на задълженията по целите от индивидуалния работен план, както и да се набележат конкретни действия за подобряване на изпълнението или да извърши преценка, че е необходимо преработване на цели или конкретни задачи в работния план, както изискват цитираните норми от НУРОИСДА. Липсата на обективен преглед на реализацията на целите от работния план за първата половина от разглеждания период, както и липсата на оценка и коментар за изпълнението, основано на изискванията на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА, лишават също така оценяваният служител от възможността евентуално да подобри осъществяването на длъжностните задължения. Всичко това се отразява върху изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА и чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не съдържа оценка и мотиви, обосноваващи преценката на оценяващия ръководител за изпълнението на длъжността за първата половина от периода на оценяване. При това положение атестационната оценка не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства за целия период на оценяване. От съдържанието на Формуляра за оценка на изпълнението на длъжността главен директор от Т. Петрова безспорно се установява също така, че изложените мотиви от оценяващия ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението не мотивират оценяване, извършено съобразно чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА и целите, заложени в индивидуалния работен план, които и цели, както правилно приема съда, не отговарят на изискването на чл. 76, ал. 6 от ЗДСл. Правилен е и извода на съда, че в случая поставената оценка неприемливо изпълнение е в нарушение и на разпоредбата на чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА, която изисква да бъде установено, че служителят едновременно не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение 1 и приложение 1а от НУРОИСДА. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Силистра е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер 800 лева, съгласно приложен по делото списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,