Решение № 8788 от 15.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 443/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда - Софийска област, против решение 2590 от 13.04.2023 г., постановено по адм. дело 10776/2022 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, с което съдът е прогласил за нищожни предписания, дадени в т. 1 - т. 11 от протокол за извършена проверка с изх. 2231882/03.10.2022 г. на дирекция "Инспекция по труда Софийска област". Според касатора е налице процесуална недопустимост на решението, като постановено по просрочена жалба - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. При условията на евентуалност касаторът твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска обезсилване на оспореното съдебно решение като недопустимо, евентуално неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора, като бъдат потвърдени изцяло предписанията по т. 1 - т. 11 или бъде върнато делото на първоинстанционния съд за решаването му от друг състав. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от АПК. В касационната жалба е направено искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за изменение на решението в частта за разноските, като се иска решението да бъде отменено и в тази част или алтернативно присъдените разноски да бъдат намалени до размер от 1 000 лв. Ответникът Нестле България АД гр. София, чрез пълномощника адв. С. Нейкова в писмен отговор, както и чрез преупълномощената адв. К. Кръстева в съдебно заседание по делото и в представени писмени бележки, оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което иска да бъде оставена без уважение, а обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Счита за неоснователно и искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. с ДДС, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че на 21.09.2022 г. и на 03.10.2022 г., длъжностни лица - служители в Дирекция Инспекция по труда Софийска област, са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от Нестле България АД в обект: Производство на какао, шоколадови и захарни изделия район Люлин, [жк], [улица]. Въз основа на представените при проверката разпечатки от системата за достъп на работещите и фишове за заплати, било установено, че в изрично и изчерпателно посочените периоди от 01.02.2022 г. до 30.06.2022г., лицето Й. В. Д. на длъжност специалист складови операции е полагала труд извън установеното за нея работно време със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител, при което в определени случаи е била надвишавана максималната продължителност за полагане на извънреден труд през един календарен месец (30 часа дневен или 20 часа нощен труд) и за целия период работодателят не е начислил с увеличение положения в указаните размери извънреден труд. В резултат на тези констатации длъжностните лица приели, че работодателят Нестле България АД е нарушил разпоредбите на чл. 146, ал. 3, т. 1 и чл. 262, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 128, т. 2 от КТ. Резултатите от проверката са обективирани в протокол 2231882/03.10.2022 г., с който са дадени и предписания по т. 1 т. 11, и който, видно от отбелязването на последната му страница, е бил връчен на упълномощен представител на дружеството на 03.10.2022 г. Констатациите, отразени в протокола за извършена проверка от 03.10.2022 г. и дадените с последния предписания са били оспорени от Нестле България АД по административен ред с жалба вх. 22106416/10.10.2022 г. С решение от 02.11.2022 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда (ИА ГИТ) е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил предписанията, дадени в т. 1 т. 11 по протокол 2231882/03.10.2022 г. Първоинстанционният съд е достигнал до извод за допустимост и основателност на подадената пред него жалба. Съдът е приел, че задължителните предписания, дадени с протокол изх. 2231882/03.10.2022 г., са нищожен административен акт. Със заповед 3-0683/11.08.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда на основание чл. 6, ал. 2, т. 14 от Устройствения правилник на ИА ГИТ (обн. ДВ, бр. 6/14.01.2014 г., отм. ДВ, бр.81/11.10.2022г.) изпълнителният директор на ИА ГИТ е възложил на изрично посочените длъжностни лица служители в Дирекция Инспекция по труда Софийска област, в срок от 11.08.2022 г. до 31.12.2022 г. разширена териториална компетентност, като всеки от тях извършва на територията на Столична община контрол по спазване на трудовото законодателство, Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), Закона за хората с увреждания (ЗХУ), законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба и правата и задълженията на страните по служебното правоотношение, и на други нормативни актове, когато контролът е възложен със закон на ИА ГИТ, включително и за издаване и връчване на индивидуални административни актове, съставяне на актове за установяване на административни нарушения, постановления по реда на чл. 405а от КТ и др. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 399 и чл. 402, ал. 1 от КТ, чл. 6, ал. 2, т. 14, чл. 7, ал. 1, чл. 16, ал. 1 и ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от отменения Устройствения правилник /УП/ на ИА ГИТ (действащ към датата на постановяване на оспорените предписания), като е приел, че доколкото териториалната компетентност на инспекторите и другите контролни органи е изрично определена с нормата на чл. 16, ал. 2 от отменения Устройствен правилник, то в обхвата на правомощието на изпълнителния директор на ИА ГИТ по чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП на ИА ГИТ, е да определя само предметната (материална) компетентност на инспекторите в Дирекция Инспекция по труда. Този извод съдът обосновава и по аргумент от противното на чл. 21, ал. 3 от Устройствения правилник на ИА ГИТ (отм.). Съгласно тази разпоредба служителите от специализираната администрация на Централното управление имат компетентност на инспектор по труда за цялата територия на Република България. Компетентността на всеки административен орган е нормативно определена и не може да бъде преотстъпвана другиму, освен ако законът изрично допуска това. Посочено е, че според теорията и константната съдебна практика всяка некомпетентност на административния орган материална, териториална и по степен, води до нищожност на административния акт. В случая протоколът за извършена проверка с изх. 2231882/03.10.2022 г., с който на жалбоподателя са били дадени спорните предписания, е издаден от инспектори в Дирекция Инспекция по труда - Софийска област, чиято териториална компетентност, изрично определена в чл. 16, ал. 2 от Устройствения правилник на ИА ГИТ (отм., в сила към 03.10.2022 г.), е на територията на Софийска област. Мястото на проверката обаче е в обект на Нестле България АД на територията на област Софияград, район Люлин, [жк], [улица], следователно извън нормативно определената териториална компетентност на контролните органи. Решението е валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 от АПК, като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 от АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Във връзка с изложеното от касатора твърдение без конкретни аргументи за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено по просрочена жалба, следва да се посочи, че в процесния случай задължителните предписания, дадени с протокол за извършена проверка с изх. 2231882/03.10.2022 г. на Дирекция Инспекция по труда - Софийска област, са обжалвани пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Инспекция по труда с жалба вх. 22106416 от 10.10.2022 г. по описа на Дирекция Инспекция по труда - Софийска област, която е получена в Изпълнителна агенция Инспекция по труда на 25.10.2022 г. Началният момент на срока за произнасяне от едноличния решаващ орган при административното обжалване е нормативно определен в чл. 97, ал. 1, предложение първо от АПК, като двуседмичен от получаване на преписката, поради което произнасянето с решение 22088963/02.11.2022 г. е в рамките на посочения срок. Съобразно чл. 149, ал. 1 от АПК, срокът за обжалване на административния акт е 14-дневен. Съгласно чл. 149, ал. 3 от АПК, когато актът е бил оспорен по административен ред, срокът по ал. 1 започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Инспекция по труда се е произнесъл с решение 22088963/02.11.2022 г., но липсват доказателства за надлежното му съобщаване на жалбоподателя, поради което срокът по чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 е спазен и подадената жалба е допустима. Извън това, следва да се посочи, че въпреки формалната липса в първоинстанционната жалба на искане за обявяване на нищожността на оспорените задължителни предписания, в нея са наведени доводи за липса на териториална компетентност на контролните органи от Дирекция Инспекция по труда - Софийска област, които са относими към нищожността на акта, която може да бъде прогласена безсрочно на основание чл. 149, ал. 5 от АПК. Неоснователно е инвокираното в касационната жалба възражение, че в правомощията на изпълнителния директор на ИА ГИТ" по чл. 6, ал. 2, т. 14 от Устройствения правилник на ИА ГИТ (обн. ДВ бр. 6 от 21 януари 2014 г., изм. и доп. ДВ бр. 28 от 29 март 2018 г., изм. ДВ бр. 20 от 9 март 2021 г., изм. ДВ бр. 27 от 2 април 2021 г., изм. ДВ бр. 34 от 3 май 2022 г., отм. ДВ бр. 81 от 11 октомври 2022 г.) е при необходимост да изменя териториалната компетентност на инспекторите по труда към дирекциите Инспекция по труда, предвид липсата на конкретизиране в нормата дали компетентността е материална или териториална и с оглед делегираното от Министерския съвет правомощие на изпълнителния директор на ИА ГИТ да изменя териториалната им компетентност. Съгласно чл. 7, ал. 1 от УП на ИА ГИТ" (отм.) Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда" е организирана в обща и специализирана администрация, структурирана в Централно управление и 28 териториални дирекции Инспекция по труда, като в Приложение 1 към чл. 7, ал. 5 от УП на ИА "ГИТ" (отм.) в териториалните дирекции са включени и Дирекция Инспекция по труда със седалище София и дирекция Инспекция по труда Софийска област" със седалище София. Според чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от УП на ИА ГИТ" (отм.), дирекциите Инспекция по труда" са териториални поделения към Главна дирекция Инспектиране на труда" и осъществяват дейността си на територията на съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейност, упражняват специализирания контрол по спазването на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба и правата и задълженията на страните по служебното правоотношение и на други нормативни актове, когато това е възложено със закон, както и други правомощия, посочени в разпоредбата. Компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. Съгласно константната практика на ВАС всяка некомпетентност води до нищожност на акта /в този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение 2 от 14.05.1991 г. по гр. дело 2/1991 г., ОСГК на ВС/. Териториалната компетентност на териториалните поделения Дирекциите Инспекция по труда към Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда" е нормативно определена в чл. 16, ал. 2 от Устройствения правилник, в която е посочено, че същите осъществяват дейността си на територията на съответната област. Териториалната компетентност на Дирекция Инспекция по труда - Софийска област" е ограничена до територията на София-област, като в рамките на тази територия органът може да упражнява правомощията си. Неоснователно е и твърдението на касатора, че Министерският съвет е делегирал правомощия на ръководителя на ведомството да изменя териториалната компетентност на инспекторите по труда. Както е посочено в мотивите на Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. по тълк. д. 4/2002 г., ОСС на ВАС, делегирането представлява предвидена в закона възможност, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна. Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП на ИА ГИТ" (отм.) изпълнителният директор ръководи Агенцията, като определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. Както вече е приел Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, в мотивите на решение 3624 от 15.04.2022 г. по адм. дело 11698/2021 г., които се споделят от настоящия съдебен състав, правомощието на изпълнителния директор да определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда представлява нормативно признатата му възможност да определя материалната им компетентност, но не касае тяхната териториална компетентност. Липсва изрично нормативно овластяване на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда да определя или изменя териториалната компетентност на инспекторите по труда, нито е налице възможност за делегирането на такива правомощия от негова страна. Съгласно чл. 12, т. 3 от Устройствения правилник (отм.) дирекциите Инспекция по труда" са териториални поделения към Главна дирекция Инспектиране на труда". Както вече беше посочено, териториалната компетентност на дирекциите Инспекция по труда", е определена в императивната норма на чл. 16, ал. 2 от Устройствения правилник, посочваща, че същите осъществяват дейността си на територията на съответната област. В практиката си ВАС вече е посочвал, че функциите на контролен орган по чл. 404 от КТ се изпълняват от длъжностни лица с правомощия на инспектори в Дирекция Инспекция по труда", като при издаването на актове на посочените основания инспекторите упражняват не свои частни или публични правомощия, а тези на Дирекция Инспекция по труда", която е надлежно овластеният от закона държавен орган за осъществяване на контрол за спазване на трудовото законодателство. Дирекцията притежава юридическа обособеност и протоколът за извършена проверка с дадени задължителни предписания към проверения работодател е издаден от нейно име /така решение 4029 от 03.04.2017 г. по адм. дело 13412/2015 г., VІ отд. на ВАС, решение 3044 от 13.03.2024 г. по адм. дело 9729/2023 г., VІ отд. на ВАС, и др./. Съгласно чл. 21, ал. 3 от същия устройствен правилник служителите от специализираната администрация на Централното управление имат компетентност на инспектор по труда за цялата територия на Република България. Видно от цитираните разпоредби, Устройственият правилник на ИА ГИТ" изрично установява местната компетентност на дирекциите Инспекция по труда", респ. на служителите в тях, и на служителите от специализираната администрация на Централното управление на Агенцията (включваща Главна дирекция Инспектиране на труда", Дирекция Правно осигуряване на инспекционната дейност" и Дирекция Международна трудова миграция"), действащи като инспектори по труда. Нито в УП на ИА ГИТ", нито в друга нормативна уредба, относима към предмета на спора и действаща към датата на издаване на акта, с който са приложени процесните ПАМ, е регламентирано правомощие на изпълнителния директор на ИА ГИТ" да определя и променя териториалната компетентност на инспекторите по труда. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице нищожност на оспорените задължителни предписания по т. 1 - т. 11 от протокол за извършена проверка с изх. 2231882/03.10.2022 г. на Дирекция Инспекция по труда Софийска област", като издадени при липса на териториална компетентност. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба Нестле България" АД, гр. София, разноски за адвокатско възнаграждение, които съобразно представените доказателства възлизат на сумата от 1 200 лв. с включен ДДС. Своевременно направеното възражение от пълномощника на касатора по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатената сума за адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, се явява неоснователно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, дължимият размер не следва да се редуцира чрез намаляването му. В касационната жалба са изложени оплаквания, относно неправилно определения размер на присъдените в първоинстанционното решение разноски за адвокатско възнаграждение, като касаторът е отправил искане за отмяна или за изменение на решението в тази му част, като присъдените разноски бъдат намалени в размер на 1 000 лв. В случая касационната инстанция не дължи произнасяне, тъй като в чл. 248, ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложим по силата на чл. 144 от АПК, е предвиден специален ред за изменение на решението в частта за разноските. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. С определение 4735/05.06.2023 г. по адм. дело 10776/2022 г. по описа на Административен съд - София-град е отхвърлено искането на Дирекция Инспекция по труда Софийска област, представлявана от директора, за изменение, в частта за разноските, на решение 2590/13.04.2023 г. по адм. дело 10776/2022 г. В мотивите на определението е посочено, че в случая жалбоподателят е бил представляван от адвокат и съответно има право да му бъдат възстановени сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Законът в чл. 78, ал. 5 от ГПК дава възможност на съда, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но не допуска съдът да извършва преценка за необходимостта от предоставената адвокатска защита. Дружеството е представлявано от юрисконсулт и от адвокат, като е претендирано за възстановяване само заплатеното адвокатско възнаграждение, което е в размер близък до минималния, определен съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът е приел, че не са налице основания за неговото редуциране по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. С разпореждане 10562/30.11.2023 г. по адм. дело 10776/2022 г. е съдът е върнал частна жалба с вх. 23197/21.06.2023 г., подадена от Дирекция Инспекция по труда Софийска област, представлявана от директора, срещу определение 4735/05.06.2023 г. на Административен съд София-град по същото адм. дело, поради неизпълнението на дадените с разпореждане от 12.09.2023 г. указания за внасяне по сметка на ВАС на държавна такса в размер на 30 лева. Разпореждане 10562/30.11.2023 г. по адм. дело 10776/2022 г. не е обжалвано, с оглед което както то, така и определение 4735/05.06.2023 г. са влезли в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, състав на шесто отделение