Решение № 3754 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9619/2013 г.
ВАСI отделение18.03.2014 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 240/21.05.2013 г. по адм. д. № 258/2012 г. на Великотърновския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3754 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9619/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Скорпион-Д" ЕООД моли да бъде отменено решение № 240/21.05.2013 г. по адм. д. № 258/2012 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1003849/25.05.2011 г. на ТД на НАП-Велико Търново, офис Монтана, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Събражения излага в жалбата си и в защитата по същество. Моли жалбата против РА да бъде уважена като му бъдат присъдени разноски или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 1003849/25.05.2011 г. на ТД на НАП-Велико Търново, офис Монтана, с който са определени задължения по ЗДДС за м. 3 - 9.2009 г. с лихви поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит 267 883,09 лв по фактури на ЕТ "Дари-Любомир Христов", "Гама проекти БГ" ЕООД, "Коцев трейд 86" ЕООД и "Благоев 2008" ЕООД на основание чл. 69, ал. 1 ЗДДС. В мотивите си съдът е приел, че ревизията е проведена при спазване изискванията на ДОПК. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на касатора в РА. Обоснован е изводът на съда, че не е доказано осъществяване на доставките на СМР и материали по спорните фактури. След обстоен анализ на практиката на СЕО и СЕС относно данъчните измами и злоупотреби съдът обосновано е приел, че в случая са налице данни за данъчна злоупотреба по определението за нея в решението по дело С-103/09 на СЕС. Издавани са фактури, по които доставките не са осъществени, плащанията са документирани с фискални бонове от нерегистрирани ЕКАФП, в договорите с възложителите на касатора не е посочено, че ще използва подизпълнители по чл. 56, ал. 1, т. 7 и чл. 56, ал. 2 ЗОП, възлагането и протоколите обр. 19, за изпълнение от подизпълнителите са последващи на предаването на изпълнените СМР от касатора на неговите възложители, стойността на СМР по спорните фактури надвишава стойността на СМР, предоставени от касатора на неговите възложители като пряк изпълнител. Обосновано съдът се е позовал на решението по дело С-285/09 на СЕС, в т. 48, в която е прието, че манипулирането на доказателства може да възпрепятства правилното събиране на данъка и да застраши функционирането на общата система на ДДС. Касаторът е поддържал, че са допуснати нарушения при оформяне на протоколите, съставени по време на ревизията. Правилен е изводът на съда, че пороците във формата на протоколите за насрещни проверки не са отменително основание. По чл. 160, ал. 1, 2 и 4 ДОПК съдът преценява допуснатите процесуални нарушения, но независимо от тях следва да реши спора по същество. Правилен е изводът на съда, че евентуално допуснатите процесуални нарушения не са отменително основание. В мотивите си съдът е приел, че РА е съставен от редовно овластен актосъставител и не е нищожен. Правилен е изводът на съда, че доводите за неправилна преценка на доказателства от ревизиращите органи не са основателни. Неоснователен е доводът на касатора за липса на доказателствена стойност на протоколите за насрещни проверки поради съставянето им в нарушение на чл. 50, ал. 2 - 5 ДОПК. Протоколите за проверка на адрес на "Гама проекти БГ" ЕООД са съставени за проверка на адреса на седалището на дружеството, а не на адреса за кореспонденция, вписан в търговския регистър на 23.09.2009 г. Процесуалното нарушение правилно е преценено от съда като несъществено, тъй като след издаване на РД на 12.05.2011 г. в ТД на НАП-Велико Търново, офис Монтана, са получени договори, две количествено-стойностни сметки, 5 бр. протоколи обр. 19, оборотни ведомости, извлечения от счетоводни регистри, справки за наети лица, които са обсъдени в РА и е прието, че нямат доказателствена стойност, тъй като са копия на документи, заверени от неизвестно лице. В жалбата до АС касаторът е поддържал, че протоколите за посещение на адрес на "Коцев трейд 86" ЕООД са съставени в нарушение на чл. 50, ал. 2, т. 3 ДОПК, тъй като не е вписан адрес на присъствалите лица и в какво качество присъстват. Допуснатото процесуално нарушение е несъществено, тъй като по ДОПК има изискване да се посочи адрес и качество на присъствалите лица по чл. 50, ал. 5 ДОПК в случаите на отказ на проверяваното лице или неговия пълномощник да подпише протокола за насрещна проверка, а когато проверяваното лице не е намерено на адреса неспазването на чл. 50, ал. 2, т. 3 ДОПК не е съществено процесуално нарушение, предвид чл. 50, ал. 3 ДОПК. Неоснователен е доводът за липса на мотиви в РА. По чл. 120, ал. 2 ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от РА. В случая в РА са обсъдени поучените след ревизията доказателства и са изложени достатъчно мотиви, обосноваващи установените данъчни задължения. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не е основателно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,