Решение № 12665 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4647/2009 г.

Решение № 12665 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4647/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Иван Христов Колев, процесуален представител на Общински съвет гр. Съединение, представляван от Председателя Юлия Маринова Пусалска против Решение № 2 от 5.01.2009 г. на Административен съд Пловдив, Трето отделение, десети състав по адм. дело № 1734/2008 г. С него се отменя решение № 95 на Общински съвет на Община Съединение, прието с протокол № 9 от 25.07.2008 г. в частта му с която се отдава под наем язовир от 41.081 дка представляващо поземлен имот с № 000088 в землището на с. Правище на Ловно рибарско сдружение "Съединение". Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и решаване на спора по същество или връщане на делото за нова разглеждане. По същество се свеждат до неправилния извод на съда, че към момента на вземането на решението на Общинския съвет водоемът е следвало да бъде предаден на сдружение за напояване "Правище" а не да се предоставят права върху него на ловно рибарско сдружение "Съединение" за възлагане управлението на рибните ресурси в него. Поддържа се, че към момента на вземането на решението от общинския съвет не са съществували ограниченията на § 3 от ПЗР на ЗСН касаещи правомощията по управление и стопанисване на язовири и микроязовири - публична общинска собственост, тъй като не е имало задължение за предаването на проецесния водоем. Също така се поддържа, че именно поради непредаването на владението в полза на сдружението за напояване областният управител със своя Заповед № ЗД-00-357/19.09.2008 г. е разпоредил предаването на обекта на сдружението за напояване, което е доказателство за факта, че към момента на вземането на решението на общинския съвет владението не е било предадено и следователно не е налице изискване за съобразяване правата на трети лица в обекта. Поддържа се и това, че по делото не било установено дали процесния язовир представлява елемент от напоителната система или технологично обособена нейна част, при това на територията на сдружението. От друга страна, съдът неправилно е възприел и същността на предоставените в полза на ловно рибарското сдружение права на управление на рибните ресурси по отношение на процесния имот и неправилно ги е квалифицирал като наемни, тъй като управлението на рибните ресурси е самостоятелно и специфично действие на управление, която дейност е насочена не към водния обект, а към рибните ресурси. Тези действия по управление на рибните ресурси не засягат правата на ползване на други лица, респективно не засягат дейностите по напояване, каквито претенции само може да има сдружението за напояване. Доводите в жалбата се поддържат и в представената писмена защита. Ответникът, Областният управител на област Пловдив взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Сдружение за напояване "Правище" чрез процесуалния си представител адвокат Божинов взема становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна, Ловно рибарско сдружение "Съединение" не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът при постановяване на решението си е установил точно фактите по делото от значение за решаване на спора и е направил обоснован и верен извод, че отдаването на процесния язовир на ловно рибарското сдружение под наем противоречи на § 3 от ПЗР на ЗСН и правилно е отменил решението на общинския съвет. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по Заповед № ЗД-06-7/26.08.2008 г. на Областния управител на област с административен център гр. Пловдив, с която е оспорено решение № 95, взето с протокол № 9 от 25.07.2008 г. на Общински съвет Съединение в частта му, с която се отдава под наем язовир от 41.081 дка с пл. № 000088 в землището на с. Правище на ловно рибарско сдружение Съединение като незаконосъобразно. Възраженията са, че с писмо изх. № 07-488/27.07.2007 г. на Министъра на земеделието и продоволствието (сега министерство на храните) до Кмета на Община Съединение му се съобщава, че има регистрирано сдружение за напояване "Правище" на което на основание § 3, ал. 1 във връзка с ал. 1 от ПЗР на ЗСН трябва да се предаде владението върху посочения язовир в качеството му на собственик. Предвид това, решението на общинския съвет за отдаването под наем на други лица е незаконосъобразно и се иска отмяната му. Съдът разгледал жалбата по същество и от данните по административната преписка е установил че с Решения № 8465 от 29.12.2006 г. и № 305 от 12.01.2007 г. постановени по фирмено дело № 3933/2006 г. на Пловдивския окръжен съд е вписано сдружение за напояване "Правище", обхващащо територия от 123.65 дка изградена поливна площ, с посочване в същото решение, че на територията на сдружението има изградена и хидромелиоративна структура - публична общинска собственост част от която е язовир с имотен № 000088. Установено е също, че в искането на Минчо Пашов - Председател на управителния съвет на СОДП "Ловно рибарско сдружение Съединение" гр. Съединение не е посочен процесния обект представляващ язовир с имотен № 000088 в землището на с. Правище. Съдът е приел за неоснователни възраженията, че имота не се отдава под наем, а се предоставя за управление на рибните ресурси на основание чл. 15а, ал. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите, тъй като от т. 2 и 3 на оспореното решение може да се направи извод, че се регламентират наемни правоотношения, а ловнорибарското сдружение е наречено наемател. Съдът е установил също така, че процесният язовир е предназначен за напояване и представлява елемент на напоителната система и е технологично обособена нейна част на територията на сдружението. Прието е също, че е налице хипотезата на § 3 от ПЗР на ЗСН, поради което процесният язовир е следвало да се предостави на сдружението за напояване, тъй като в негова полза е възникнало и право на собственост по силата на закона. При изложените фактически правни съображения решението на общинския съвет е отменено като незаконосъобразно. Решението е правилно. Според чл. 18 от Закона за водите собствеността на общините върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения е публична и частна, и според ал. 2 публична общинска собственост върху води не може да бъде обявявана за частна общинска собственост. Разпоредбата на чл. 19 от Закона за водите посочва обектите, които са публична общинска собственост като са изключени тези, предоставени на сдружения за напояване. Според чл. 15а, ал. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите Общинските съвети могат да възлагат управлението на рибните ресурси във водни обекти общинска собственост за любителски риболов на сдруженията по чл. 11 от същия закон за осъществяване на обществено полезна дейност. Според чл. 2, ал. 1 от ЗРА рибностопанските обекти са собственост на държавата и общините, на юридически и физически лица и правото на собственост според ал. 2 върху рибните ресурси в обектите по ал. 1 принадлежи на собственика на съответния обект или на лицата, на които са предоставени права за ползване на рибния ресурс по силата на договор и ли на друго основание. Изводът при анализа на цитираната уредба е, че за да се разпореди общинския съвет с рибния ресурс следва да е собственик на рибно стопанския обект или на рибностопанския ресурс. По делото е установено от фактическа страна, че има регистрирано сдружение за напояване по силата на съдебни решения по ф. д. 3933/2006 г. на Пловдивския окръжен съд. В тези решения е описана територията на сдружението и е описана хидромелиоративна структура - публична общинска собственост, включваща и язовир с имотен № 000088, което решение предхожда издаването на оспореното решение на общинския съвет. От друга страна, съдът се е позовал на писмо изх. № 07-488/27.08.2007 г. на министъра на земеделието и храните до кмета на Община Съединение, с което се съобщава на кмета за регистрираното сдружение за напояване с искане на основание § 3, ал. 3 , във връзка с ал. 1 от ПЗР на ЗСН да бъде предаден на сдружението и язовир с имотен № 000088 в землище с. Правище. Според чл. 2, ал. 2 от ЗСН сдруженията за напояване са юридически лица, учредени и регистрирани по реда на този закон с целите по чл. 3. С разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗСН сдруженията придобиват от момента на възникването им като юридически лица право на собственост върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура на територията им по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и общината е длъжна да предаде на сдружението владението върху язовирите и микроязовирите по ал. 1, предназначени за напояване и представляващи елементи на напоителната система или технологична обособена нейна част на територията на сдружението и да прекрати договорите за концесия, наем аренда или за съвместно ползване с трети лица. Според ал. 3 предаването на обектите по ал. 1 и 2 когато за тях няма сключени договори по ал. 2 се извършва от общината в тримесечен срок от постъпване на искането, направено от министъра на земеделието и храните, като от момента на искането по ал. 3 режимът на публична общинска собственост се счита прекратен и предаването на владението се извършва от областния управител. В настоящия случай има регистрирано сдружение за напояване и искане от министъра на земеделието и храните за предаване на владението на собствеността на сдружението за напояване, поради което с оспореното решение Общинският съвет се е разпоредил, без да е собственик на процесния язовир, поради което е и в нарушение на разпоредбата на чл. 15а, ал. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите. Разпореждане от страна на общинския съвет се разрешава в хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН в случай, че при влизане в сила на закона няма сключени договори по § 3, ал. 2 до предявяването на искането по реда на § 3, ал. 3 като язовирите могат да се отдават само под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от Закона за общинската собственост след съгласуване с надзорния орган, каквото съгласуване, дори да се приеме че е налице хипотезата, не е налице от министъра на земеделието и храните. При изложените съображения решението не съдържа пороците, сочени в касационната жалба като основание за отмяната му и като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение