Решение № 14825 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8369/2010 г.

Решение № 14825 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8369/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Росица Димитрова Костова, гр. Бургас против Решение № 407/20.04.2010 г., постановено по адм. д. № 1476/2009 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Росица Костова против Заповед № РД-14-431/30.11.2007 г. на Зам. началник ДНСК София, с която е наредено да бъде премахнат строеж, описан като стоманобетонова плоча върху ивични основи, впоследствие надстроена до двуетажна сграда, отразена под № 34а по схема на Община Бургас за извършено незаконно строителство в района на бетонов път - канали в ПИ, представляващ отдел 236 - Държавен горски фонд, в м. "Ченгене скеле", землище гр. Бургас. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че за процесния строеж, представляващ стоманобетонна плоча върху ивични основи има постановен, на осн. § 184, ал. 4 ПЗР ЗУТ , има отказ за узаконяване, сам по себе си основание за премахване на незаконния строеж. Впоследствие извършеното строителство е без изискуемите строителни книжа и в нарушение императивни изисквания на закона. Решението на административният съд е валидно, правилно и законосъобразно. Правилно съдът е приел, че е налице незаконно строителство по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ. Процесният строеж е извършен в терен - държавен горски фонд, без да е променено предназначението, без учредено право на строеж, без необходимите строителни книжа. Наведените доводи в жалбата са неоснователни, не са налице сочените касационни основания и решението следва да бъде потвърдено. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав