Решение № 34 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4498/2007 г.

Решение № 34 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4498/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. П., град К., срещу въззивно решение № 101 от 1.06.2007 г. по гр. дело № 211/2006 г. на К. окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора въззивният съд необосновано е приел, че няма въвеждане в заблуждение, тъй като не е имал невярна представа за определени обстоятелства. Не са обсъдени всички събрани по делото доказателства. Не е отчетено обстоятелството, че с различни свои изявления по делото ответниците на практика признават иска. С договора за доброволна делба имотите не са поделени съобразно притежаваните идеални части. Ответникът по касационната жалба Д. В. В., град К., оспорва жалбата. Ответниците по касационната жалба В. В. В., С. В. В., В. Б. В., всички от град К., И. В. И., град Х., Д. В. И., с. К., община Д., област Х., не са заявили становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: С решение № 222 от 23.12.2004 г. по гр. дело № 434/2004 г. К. окръжен съд е отменил решение № 82 от 02.08.2004 г. на К. районен съд по гр. д. № 903/2004 г. и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е обявил за нищожен договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти, вписан с акт № 99 от 17.08.2001 г., том II, рег. № 2972, дело № 388/2001 г., по описа на Нотариус с район на действие РС - град К. поради липса на съгласие и като сключен в нарушение на чл. 69, ал. 2 ЗН. С решение № 526/16.06.2006 г. по гр.дело № 447/2005 г. на ВКС на РБ е отменено решението на К. окръжен съд и е отхвърлен искът за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба. Делото е върнато на въззивния съд за разглеждане на евентуалния иск за унищожаване на същия договор поради измама. С решение № 101 от 1.06.2007 г. по гр. дело № 211/2006 г. К. окръжен съд е оставил в сила решение № 82 от 2.08.2004 г. на К. районен съд по гр. д. № 903/2004 г. в частта, с която е отхвърлен искът за унищожаване на договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти, вписан с акт № 99 от 17.08.2001 г., том II, рег. № 2972, дело № 388/2001 г., по описа на Нотариус с район на действие РС - град К. Според въззивния съд в случая няма измама. Позоваването на ищеца на това, че пълномощникът му Д. В. е действала по измамен начин, в резултат на което той не е получил в пълен обем полагащото му се съобразно наследствените права, не може да обуслови извод за наличие на измама като основание за унищожаемост на договора. Обжалваното решение е правилно. Измамата е основание за унищожаване на договор само когато друг участник в сделката или трето лице умишлено са въвели страната в заблуждение. Твърденията на ищеца са, че пълномощникът му по договора е действал по измамен начин спрямо него. С пълномощно от 23.10.2000 г. ищецът и ответниците В. В. В., С. В. В. и С. В. В. са упълномощили Д. Д. В. и В. Б. В. да сключват договори във връзка с недвижимите имоти и земеделските земи, находящи се в землището на на кв."В", град К.. Чрез това пълномощно от името на ищеца е сключен процесния договор за доброволна делба, въз основа на който той е получил в дял и е станал собственик на нива от 0.590 дка. В договора е посочено изрично, че за уравняване на дяловете съделителите са се разплатили помежду си. Впоследствие също чрез тези пълномощници между страните по делбата е постигнато споразумение за допълнително заплащане на парични суми за уравнение дела на ищеца. При тези данни обосновано въззивният съд е приел, че не може да се направи извод за неправомерни действия на пълномощниците на ищеца, представляващи измама. Въззивният съд е извършил анализ на всички правнозначими факти, установени по делото. При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба Д. В. В. не трябва да се присъждат деловодни разноски, въпреки направеното искане за това, тъй като такива не са направени. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.