Решение № 5215 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3614/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу различни части от решение № 43204 от 29.12.2025г., постановено по адм. д. № 6858/2025г. на Административен съд - София-град. Едната касационна жалба е от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и е срещу частта от съдебното решение, с която Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати на "Нати логистик“ ЕООД сумата от 217 094,25 лева, представляваща лихва за забава по чл.86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), дължима поради неизпълнение в срок на договор № 26-04-0-0-01680/08.01.2018г., формирана както следва: сума в размер на 179 367 лв., представляваща вземане по чл.86 от ЗЗД върху главницата от 998 620,16 лв. за периода от 06.06.2022 г. до 23.12.2023 г. и сума в размер на 37 727,08 лв., представляваща вземане по чл.86 от ЗЗД върху главницата от 164 833,24 лв. за периода от 06.06.2022 г. до 30.04.2024 г. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на обжалваната част от решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Направено е искане за обезсилване на решението в обжалваната част, а при евентуалност - отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне изцяло на исковата молба на "Нати логистик“ ЕООД. Втората касационна жалба е от "Нати логистик“ ЕООД и е срещу частта от съдебното решение, с която е отхвърлено като неоснователно искането на "Нати логистик“ ЕООД за присъждане на законната лихва за забава върху главницата – 217 094,25 лв., от датата на завеждане на исковата молба - 06.06.2025 г. до датата на окончателното погасяване на задължението. В тази касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваната част от решението и постановяване на друго, с което да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на "Нати логистик“ ЕООД законната лихва за забава върху главницата – 217 094,25 лв., от датата на завеждане на исковата молба - 06.06.2025 г. до датата на окончателното погасяване на задължението. Ответникът по касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ - "Нати логистик“ ЕООД, с представен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Моли да бъде потвърдено решението в обжалвана от изпълнителния директор на ДФЗ част. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Споделя изводите на административния съд и в двете му части - както в уважената, така и в отхвърлената част на обжалваното съдебно решение. Излага аргументи в писмено заключение, приложено към делото. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира и двете касационни жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледани по същество, съобразно чл.218 от АПК, и двете касационни жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд - София-град е било образувано по искова молба от „Нати логистик“ ЕООД, с която се е претендирало Държавен фонд „Земеделие“ да бъде осъден да заплати на "Нати логистик“ ЕООД сумата от 217 094,25 лева, представляваща лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, дължима поради неизпълнение в срок на договор № 26-04-0-0-01680/08.01.2018г. Претенцията е формирана от сумата от 179 367 лв., представляваща вземане по чл.86 от ЗЗД върху главницата от 998 620,16 лв. за периода от 06.06.2022 г. до 23.12.2023 г. и сумата от 37 727,08 лв., представляваща вземане по чл.86 от ЗЗД върху главницата от 164 833,24 лв. за периода от 06.06.2022 г. до 30.04.2024 г. Освен това се е претендирала и законната лихва за забава върху главницата от 217 094,25 лв. от датата на завеждане на исковата молба - 06.06.2025 г., до датата на окончателното погасяване на задължението. С обжалваното съдебно решение Административен съд - София-град е уважил изцяло претенцията за главницата от 217 094,25 лв. и отхвърлил претенцията за лихвата за забава върху главницата. За да постанови този резултат по отношение на претенцията за главницата от 217 094,25 лв. административният съд е приел, че предявените от "Нати Логистик" ЕООД искове са с правно основание по чл. 12, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във връзка с чл.86 от ЗЗД и подлежат на разглеждане по чл.19ж, ал.2 от АПК. Спорът между страните касаел неизпълнението на договорните задължения на ДФЗ по сключен между страните договор № 26/04/1/0/0168 от 08.01.2018 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. "Нати Логистик" ЕООД е спазил уговореното в договора и е подал на 25.08.2020 г. в предвидения срок заявка за плащане за одобреното подпомагане за сумата от 1 171 186,37 лева. В тримесечния срок по чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от договора и чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 9, Наредбата) – до 25.11.2020 г., ДФЗ не изпълнил задължението си да изплати дължимата помощ. След като това не било сторено, било налице неизпълнение на поетото от фонда задължение по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Спазването на сроковете предвид съображение 27 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 било от изключителна важност за постигане на целите на мерките на общата селскостопанска политика. Вместо плащането в срок до 25.11.2020 г. на одобреното подпомагане, то било изплатено частично за сумата от 998 620,16 лв. на 23.12.2023 г., а остатъкът от 164 833,24 лв. бил изплатен на 30.04.2024 г. Съдът е счел, че съобразно правилото на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Затова и предвид забавеното плащане от страна на ДФЗ следвало да се присъдят върху сумата от 998 620,16 лв. лихва за забава в размер на 179 367 лв. за периода от 06.06.2022 г. до 23.12.2023 г., както и върху сумата от 164 833,24 лв. в размер на 37 727,08 лв. за периода от 06.06.2022 г. до 30.04.2024 г. или общо в размер на 217 094,25 лв. По отношение на претенцията за лихва за забава върху главницата административният съд е счел тази претенция за неоснователна, тъй като главницата представлявала сбор от две задължения по чл.86 от ЗЗД. Прибавянето на лихви за просрочие като част от дълга водело до анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснената фактическа обстановка и обосновани правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Настоящият касационен съдебен състав споделя всички изводи в обжалваното решение, поради което и в съответствие с чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В случая няма спор по фактите и се установява от събраните по делото доказателства, че със сключения тях между страните договор № 26/04/1/0/0168 от 08.01.2018 г. е одобрена финансова помощ в размер на 1 171 186,37 лева по подмярка 4.1 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. На 25.08.2020 г. "Нати Логистик" ЕООД е подал в предвидения срок заявка за плащане за одобреното подпомагане. По тази заявка на два пъти е отказвано от изпълнителния директор на ДФЗ плащане, като след съдебни обжалвания – първият път след решения на АССГ по адм. дело № 4295/2021 г. и ВАС по адм. дело № 8720/2022 г., а втория път след оттегляне на оспорения акт от административния орган, одобреното подпомагане е изплатено на два пъти - на 23.12.2023 г. за сумата от 998 620,16 лв. и на 30.04.2024 г. за остатъка от 164 833,24 лв. При тази фактическа обстановка обосновани са правните изводи на първоинстанционния съд, че предявените от "Нати Логистик" ЕООД искове намират правното си основание в чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и подлежат на разглеждане по чл. 19ж, ал. 2 от АПК. Изложените мотиви в тази насока са дословен препис от решение № 4549 от 30.04.2025 г. по адм. д. № 12045/2024 г. на ВАС, IV отд., при постановяването на което са взели участие двама от членовете на настоящия съдебен състав, поради което тези мотиви се споделят от настоящия касационен съдебен състав. След като ДФЗ не е изплатил в тримесечния срок по чл. 5, ал. 1 от договора и чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 одобрената от него финансова помощ, той дължи обезщетение по сключения административен договор за забавеното изпълнение. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на изпълнителния директор на ДФЗ в касационната му жалба, че той е само управляващ орган по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и средствата по програмата могат да се използват само за финансиране по одобрени проекти, но не и за лихви и обезщетения на получателите на помощта. В тази насока следва да бъде посочено, че действително по ПРСР средствата могат да се използват само за финансиране по одобрени проекти. Но с това не може да бъде изключена отговорността на управляващия орган за незаконосъобразно поведение. Поетите договорни задължения по сключения административен орган са задължителни за страните по него. В този смисъл както когато бенефициентът не изпълни договорни задължения може да получи отказ или връщане на финансова помощ (чл.49, ал.1 от Наредба № 9), така и управляващият орган дължи обезщетение за неизпълнение на договорно задължение. Основанието за това е чл. 5, ал. 1 от договора и чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9. А чл.86 от ЗЗД касае само размерът на обезщетението. В този връзка следва да бъде посочено, че независимо, че закъснялото изпълнение е от 26.11.2020 г., дължимото обезщетение правилно е присъдено от 06.06.2022 г. Така е, защото не само така е предявено от "Нати Логистик" ЕООД, но и защото съгласно чл. 111, б. "в", предл. ІІ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Тъй като исковата молба на "Нати Логистик" ЕООД е заведена на 06.06.2025 г., това дружество има право на вземане за лихви само три години назад – от 06.06.2022 г. Доводите в касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ, свързани с чл.7 от Конституцията, касаят искове за обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), каквато не е била претенцията на "Нати Логистик" ЕООД, поради което тези доводи са неотносими за случая. Доводите на изпълнителния директор на ДФЗ, основани на неговите правомощия да извършва проверки на заявки за плащане и за верифициране на разходите по чл.62 от ЗУСЕФСУ, принципно са правилни. Но те биха били основателни само при законосъобразност в неговите действия и издадените от него административни актове в тази насока. При положение, че в случая неговия отказ за плащане на одобреното финансово подпомагане е отменено по съдебен ред, изпълнителния директор на ДФЗ не може да се позовава на незаконосъобразно упражнени негови административни правомощия. С оглед на изложеното обжалваното съдебно решение в частта му, с която Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати на "Нати логистик“ ЕООД сумата от 217 094,25 лева е законосъобразно. Липсват касационни основания за неговата отмяна. Затова то следва да бъде оставено в сила. По отношение на касационната жалба на "Нати логистик“ ЕООД. С обжалваната от "Нати логистик“ ЕООД част от съдебното решение обосновано и законосъобразно е отхвърлена претенцията за законната лихва за забава върху главницата от 217 094,25 лв. от датата на завеждане на исковата молба - 06.06.2025 г., до датата на окончателното погасяване на задължението. В тази насока са правилни изводите на първоинстанционния съд, че тази претенция е за присъждане на лихва върху присъденото обезщетение за лихва. Независимо че сумата от 217 094,25 лв. е присъдена като главница, това не променя нейния характер на лихва по чл.86 от ЗЗД. В този смисъл присъждане на лихва върху лихва е недопустимо на основание чл.10, ал.2 от ЗЗД, както правилно е приел административният съд. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Тъй като такива не са издадени, няма нормативно основание за олихвяването на изтекли лихва. Затова са неоснователни оплакванията в касационната жалба на "Нати логистик“ ЕООД за обратното. По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.2 и т.3 от АПК. По отношение на разноските. Разноски са претендирани само от "Нати логистик“ ЕООД. Същите са в размер на 77 евро за заплатена държавна такса и 5000 евро за заплатено адвокатско възнаграждение. В производството "Нати логистик“ ЕООД има две процесуални качества – касатор и ответник по касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ. В първото качество искането на "Нати логистик“ ЕООД за разноски е неоснователно предвид неоснователността на неговата касационна жалба. Затова искането за присъждане на разноски за заплатена държавна такса е неоснователно. По отношение на искането за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение същото е частично основателно предвид неоснователността на неговата касационна жалба и основателността на претенцията му като ответник по касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ. Освен това изпълнителния директор на ДФЗ е направил и възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК на заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът извърши преценка на критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон - Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Установява се, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 5000 евро е под минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г., който е 6817,45 евро. Затова няма основание за неговото намаляване. При отчитане неоснователността на касационната жалба на "Нати логистик“ ЕООД, съдът счита, че на последният следва да бъдат признати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 евро. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,