Решение № 3307 от 28.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11130/2024 г.
ВАСВторо отделение28.03.2025 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 6087 от 13.06.2024 г., постановено по адм. дело 334/2024 г. по описа на Административен съд - Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. Главния архитект на район "Младост" Община Варна, чрез юрк. Стоева като процесуален представител и 2. "Апартинвест Иванови" ООД, чрез адв. Вълчанова като процесуален представител, против решение 6087 от 13.06.2024 г., постановено по адм. дело 334/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с която е отменена виза за проучване и проектиране изх. АУ109085МЛ-001МЛ/13.12.2023 г., издадена от първия касатор. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за отхвърляне на оспорването срещу административния акт, както и присъждане на направените за двете инстанции разноски. Вторият касатор в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба на главния архитект на район "Младост" Община Варна. Ответниците - Г. Т. Г. и Д. Д. Г., чрез пълномощника си адв. Каишев намират касационните жалби за неоснователни. Претендират присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: Пред първоинстанционния съд е подадена жалба от Г. Т. Г. срещу виза за проучване и проектиране изх. АУ109085МЛ-001МЛ/13.12.2023 г. на главния архитект на район "Младост" Община Варна, за строеж: Жилищна сграда в УПИ VІІ-60, кв. 5 по плана на СО Пчелина, гр. Варна (ПИ 10135.3506.60), издадена на основание чл. 140, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 6 ЗУТ, по заявление на "Апартинвест Иванови" ООД. Във визата е описано, че за имота е одобрен с решение 2427-7 по протокол 32/21.09.2005 г. на Общински съвет - Варна ПУП-ПРЗ за СО Пчелина, като строежът следва да бъде ситуиран и проектиран съгласно действащите правила и норми, указаните във визата и устройствените показатели за УПИ в зона Жм: Пзастрояване 30 %, Кинт - 1 , Позеленяване 50 % , Ет./Вис. 3 етажа/10 м. С обжалваното решение съдът отменя оспорената виза. Излага доводи за допустимост на жалбата на Г. Т. Г. като собственик на ПИ с идентификатор 10135.3506.59, за който е отреден УПИ VI-59, съседен на имота, предмет на визата, поради изразеното от него несъгласие с предвиденото място на застрояването в ПИ 10135.3506.60. По тези съображения приема, че същият е лице с правен интерес по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. По същество достига до извод за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения акт. Приема, че от административния орган е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в несъобщаването на оспорващия в първата инстанция и настоящ ответник за подаденото от "Апартинвест Иванови" ООД, собственик на УПИ VІІ-60, заявление за издаване на исканата виза, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и до несъответствие на акта с целта на закона. Като се позовава на заключенията по назначените по делото основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, излага съображения, че в случая правилно е процедирано издаването на виза за проучване и проектиране, тъй като липсва изменение на установените с действащия ПУП - ПРЗ начин, характер на застрояване, правила и нормативи за съответната устройствена зона съгласно чл. 134, ал. 6, изр. 1 ЗУТ, допускаща промяна на разположението и конфигурацията на предвидените с плана сгради. На следващо място посочва, че в случая не е налице промяна в разположението на предвиденото с действащия ПУП ПРЗ от 2005 г. застрояване в ПИ 60, а визата само го конкретизира с определяне на точното му място, тъй като предвиденото свързано такова на 16 м застрояване може да бъде разположено по цялата обща граница между ПИ 60 и ПИ 59, т.е. даден е избор на двамата възложители да определят точното място, на което ще бъдат разположени тези 16 м. Според съда в тази хипотеза е необходимо съгласие на всеки един от собствениците на двата имота при определянето с виза на конкретното застрояване, в който и да било от тях. Посочва, че с ПУП е предоставена възможност за избор между три варианта запазване на сградите в двата имота в съществуващия им вид, тяхното пристрояване или надстрояване, или премахването им с изцяло ново строителство, сключено по цялата дължина на границата между двата имота. Излага съображения, че след като за последните два варианта е предвидено свързано застрояване, то за избора на който и да било от тях, вкл. за конкретното му определяне с виза, наличието на взаимно съгласие е задължително предвид самата същност на свързаното застрояване и изискването на чл. 21, ал. 2, изр. 1 ЗУТ калканните стени да се покриват напълно. Според съда последното означава, че изборът на конкретното място на застрояване в единия имот предопределя мястото на застрояване в съседния имот, като предвид чл. 21, ал. 5 ЗУТ е недопустимо заявителят като собственик на ПИ 60 да определя конкретното застрояване в другия имот без съгласието на неговия собственик. Посочва, че поради самото естество на предвидения начин на свързано застрояване, това право следва еднакво да бъде упражнено от собствениците и на двата имота, или както е посочено от вещото лице те следва еднакво да избират. Противно на това според съда, с оспорената виза собственикът на ПИ 60 налага без съгласието на собственика на ПИ 59 предвиденото с ПУП-ПРЗ бъдещо застрояване да бъде разположено в зависимост от неговия избор, а именно в северната част на имотите. В тази връзка приема, че претенцията на оспорващия за разполагане на свързаното застрояване в ПИ 60 в неговата южна част, така че да не засенчва съществуващата в ПИ 59 жилищна сграда не може да бъде законосъобразно реализирана без съгласието на заявителя в административното производство. По тези съображения достига до извод за наличие на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК за отмяна на оспорената виза. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неговата необоснованост. Постановено е при неизяснена фактическа обстановка. На първо място от съда не е обсъден въпроса относно обхвата на оспорената виза. Без извършване на собствена преценка е възприето направеното в съдебно заседание обяснение на вещото лице за липса на противоречие между текстовата и графичната й част, което не съответства на даденото от експерта заключение по основната експертиза в обратен смисъл. Във визата е посочено, че се издава на основание чл. 140, ал. 1-3 във вр. с чл. 134, ал. 6 ЗУТ за строеж: жилищна сграда в УПИ VII-60, кв. 5 по плана на СО Пчелина. Предвижданията са за свързано застрояване в северната част на имота (неправилно обозначаван от съда единствено с идентификатора му по КК) при изцяло ново строителство на разстояние 5 м от уличната регулация от север и свързано застрояване с дължина 16 м по общата граница с УПИ VI-59, като в останалата част предвиждането е за свободно застрояване, достигащо на 3 м от уличната регулация от юг. По делото е установено, че жилищните сгради в УПИ VII-60 са съборени, т. е. няма как да се предвиди пристрояването и надстрояването им, противно на приетото от вещото лице. От графичната част на визата, съпоставена с тази, неразделна част от одобрения и действащ ПУП ПРЗ за територията от 2005 г. обаче е видно, че в съседния УПИ VI-59 също е налице изменение в конфигурацията на предвиденото с плана свързано застрояване, което е по цялата дължина на общата регулационна граница между двата имота, започващо от северната им част и завършващо на неустановено разстояние от южната улично-регулационна линия. При тези данни от съда не е изяснен въпроса дали в предметния обхват на визата, независимо от посоченото в текстовата й част, не попада и съседния УПИ VI-59, което е от значение за преценката относно наличието на правен интерес за оспорващия. Извършената от съда преценка в тази насока е необоснована и неясна. Тя почива на съждението, че собственикът на ПИ 59 изразява несъгласие с предвиденото във визата място на застрояването в ПИ 60, което не е сред основанията, визирани в чл. 131, ал. 2 ЗУТ, относими и при оспорване на визи за проектиране арг. от чл. 140, ал. 3, изр. 2 ЗУТ. Неправилно съдът приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Според цитираната разпоредба непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато с плана се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. В случая свързаното застрояване е предвидено по действащия за двата имота ПУП ПРЗ видно от графичната му част - по общата им граница в посочения обхват, като по отношение на другите съседни имоти предвиждането е за свободно застрояване. Обратно в случая с визата не се създава, а се намалява предвиденото с плана свързано застрояване до 16 м, което е отдръпнато на разстояние 5 м от уличната регулация на север, а в останалата част между двата имота се променя на свободно. По делото е установено, че с визата се запазват предвидените с ПУП ПРЗ характер на застрояване, което остава ниско, както и правилата и нормативите за устройствена зона Жм. Промяната в застрояването, след изменението на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ (ДВ, бр. 16/2021 г.) не е сред хипотезите, обосноваващи правен интерес да се оспори акта за одобряване на ПУП, респ. визата за проектиране. На второ място настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради несъобщаване на оспорващия на подаденото заявление за издаване на искания акт. Неспазването на чл. 26, ал. 1 АПК, след отмяната на нормите на чл. 168, ал. 4 и ал. 5 АПК (ДВ, бр. 15/2021 г.) не е достатъчно, за да обоснове незаконосъобразност на оспорената виза само на това основание, а от съда се дължи преценка относно изпълнението на посочените в нея материалноправни основания за издаването й. На трето място в случая изводите в обжалваното решение за нейната материална незаконосъобразност, основани на липсата на дадено нотариално заверено писмено съгласие от собственика на съседния УПИ VI-59 в нарушение на изискването на чл. 21, ал. 5 ЗУТ с оглед предвиденото с визата разположение на застрояването в северната част на имота, собственост на заявителя, са направени изцяло въз основа на заключенията основно и допълнително на съдебно-техническата експертиза. Констатациите на вещото лице в противоречие с правилото на чл. 202 ГПК, приложимо в съдебно-административното производство на основание чл. 144 АПК, не са подложени на обсъждане в съвкупност с приетите по делото писмени доказателства. Също така от административния орган не е изискан акта за одобряване на ПУП ПРЗ на СО Пчелина, цитиран в оспорената виза: решение 2427-7 по протокол 32/21.09.2005 г. на Общински съвет Варна, за да се провери какви са конкретните предвиждания за застрояване в имота на заявителя и този на оспорващия. Заключението на вещото лице в тази насока е напълно противоречиво, като се сочи възможност за избор на възложителите между три варианта на предвижданията по застроителния план. От една страна се приема, че с означеното между двата имота свързано застрояване по цялата дължина на общата им регулационна граница, но на избрано от собствениците на двата имота място с обхват 16 м, не се запазват съществуващите сгради, а от друга се твърди, че същите се запазват или че се предвижда тяхното надстрояване и пристрояване. Напълно безкритично съдът възприема като предвиждания на плана тези три варианта, посочени от вещото лице, които изобщо не съответстват на приложената по делото графична част на действащия ПУП ПРЗ. От нея е видно, че между двата имота е предвидено свързано застрояване, без запазване на съществуващите в тях сгради, дълбочината на което свързано застрояване не е ограничено до 16 м (чл. 29 ЗУТ), противно на приетото от експерта. В този смисъл е необосновано заключението му, че извън тези 16 м действащият план предвижда между двата имота свободно застрояване. Доколкото начинът на застрояване между УПИ VII-60 и VI-59 при условията на свързано такова е определен в ПУП, то изискването на чл. 21, ал. 5 ЗУТ, което се приема от съда за неспазено в конкретния случай, е неприложимо. При наличието на противоречиви констатации относно предвижданията на действащия план съдът е следвало да назначи повторна експертиза за изясняване на този въпрос, който е от съществено значение за преценката относно изпълнението на основанието по чл. 134, ал. 6 ЗУТ, посочено в оспорената виза. Действително с нея се цели конкретизиране на предвиденото в имота застрояване и определяне на точното разположение на сградата в него, но по делото не е установено има ли отклонения в предвиденото застрояване спрямо действащия ПУП ПРЗ, в какво точно се изразява, съответно дали се касае само за промяна разположението и конфигурацията на предвидените сгради. В случай, че се установи промяна в начина на застрояване между двата имота с оспорената виза, то би била приложима разпоредбата на чл. 134, ал. 7 ЗУТ. Въпреки пространно изложените в обжалваното решение съображения за възприемане на заключенията на основната и допълнителната съдебно-техническа експертиза и позоваване на обясненията на вещото лице в проведените съдебни заседания, съдът не излага собствени мотиви въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както по допустимостта на оспорването, така и относно законосъобразността на обжалваната виза. Неизясняването на делото от фактическа страна и липсата на собствени мотиви от значение за спора препятства касационния контрол за законосъобразност на решението и съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това налага отмяната му на основание чл. 209, т. 3 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, който следва да се съобрази с дадените по-горе указания. По исканията за присъждане на направените за настоящото производство разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение