Решение № 6587 от 4.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Евробет Партнърс ООД, гр. София, представлявано от М. Стаматов, чрез пълномощниците си адв. Бойков и адвокат Стойчев, срещу Решение 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати (САЩ) санкции на български лица. С депозираната жалба се претендира нищожност на оспорвания акт, поради липса на основание за издаването му; както и незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че обжалваното решение представлява индивидуален административен акт, който създава и налага определено правно положение между него и отделни държавни органи и администрации, които в съвкупност съставляват основата на държавната изпълнителна власт, тъй като по същество Министерският съвет забранява предоставянето на всякакви административни услуги на жалбоподателя. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, свързани с липсата на законово основание за наложените с него репресивни мерки предвид обстоятелството, че т. нар. закон Магнитски не е приложим на територията на Република България и в рамките на Европейския съюз. Жалбоподателят счита, че чрез възлагането на функции по изготвянето и поддържането на списъка на лицата, които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (Office of Foreign Assets Control OFAC) на Министерството на финансите на САЩ, се създава извънреден репресивен апарат срещу български граждани и юридически лица. Решението на МС се оспорва и като немотивиран административен акт. Претендира разноски. Ответникът, Министерски съвет на Република България (МС), чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и поддържа становище за нейната недопустимост, алтернативно - неоснователност. Заявява, че административната преписка, приложена по делото е в цялост. По отношение допустимостта на жалбата ответникът сочи, че оспореното решение няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като е вътрешноведомствен такъв: има организационен характер и е насочен към органи и ведомства в изпълнителната власт, а не към конкретни физически или юридически лица. Решението на Министерския съвет не е едностранно властническо волеизявление, насочено пряко към правната сфера на други правни субекти, извън органите и ведомствата, посочени в т. 1 и т. 6 от него. Ответникът изразява становище за липса на правен интерес за жалбоподателя от оспорване на решението. Становището си обосновава с обстоятелството, че Евробет Партнърс ООД не е адресат на оспорвания акт, не е посочен в него, с акта не се засягат непосредствено негови права и интереси, нито се вменяват задължения. Излагат се съображения, с които се твърди, че с оспореното решение се регулират отношения между държавни органи и ведомства, поради което жалбоподателят не е носител на субективното процесуално право на оспорване по съдебен ред. Изтъква се, че дори и да има някакви последици, те произтичат от наложените санкции от Министерство на финансите на САЩ, а не от оспорваното решение на Министерския съвет. Оспорва обосноваването на правния интерес на дружеството с включването му в списъка, съставен в изпълнение на решението, като счита, че същият не е предмет на делото, а е отделен административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. По основателността на жалбата ответникът поддържа, че оспореното решение е взето съобразно компетентността на Министерския съвет по чл.105 от Конституцията на Република България и във връзка със задълженията на страната по Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията, част от вътрешното право, както и във връзка с упражняването от страна на Министерския съвет на правата на държавата в публичните предприятия съгласно чл.13 от Закона за публичните предприятия. Изтъква се също така, че американският закон Магнитски не е включен в списъка на нормативните актове срещу чието действие са предприети мерки от Регламент 2271/96 г. относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него. При извършената проверка за допустимостта на жалбата, настоящият съдебен състав намира същата за частично допустима, предвид следното: С т. 1 от обжалваното решение на Министерски съвет е създадена постоянна работна група с участието на представители на Министерството на външните работи, Министерството на финансите, Държавната агенция Национална сигурност и Националната агенция за приходите, която да изготви списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ, като в три подточки са изброени и асоциираните лица, които следва да бъдат включени в него. С т. 2 от решението на МС е разписан поименният състав на работната група, която се определя със заповед на министъра на финансите по предложение, направено в еднодневен срок от ръководителите на ведомствата по т. 1 от решението. С т. 3 е възложено списъкът да се публикува и поддържа на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите. В т. 4 от решението на МС е възложено Държавната агенция Национална сигурност и Националната агенция за приходите да предприемат постоянни мерки за установяване степента на свързаност на лица с лицата от списъка по т. 1 и да предлагат на постоянната работна група допълване на списъка в случай, че се установи свързаност или изключване от списъка на лица в случай, че свързаността е прекратена. С т. 5 е определен министърът на финансите да наблюдава дейността на работната група по т. 1 и да отговаря за резултатите от нейната работа пред правителството. В т. 6 от решението на МС е възложено на министрите и другите органи на изпълнителната власт да предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните и общинските предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка по т. 1 и да не влизат в нови взаимоотношения. В изпълнение на Решение 441 от 4 юни 2021 година, създадената работна група е изготвила списък на асоциираните лица, които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ, в който е включен и жалбоподателя. Списъкът е публикуван на 15.06.2021 г. на интернет страниците на Министерство на финансите и на Националната агенция по приходите. Съгласно чл.147 АПК, право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях, или за които те пораждат задължение. Това предполага да е налице пряк и непосредствен правен интерес от обжалването като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от административен акт, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаване на административен акт. В този смисъл, всяко лице, чиито права или интереси са нарушени или застрашени от такъв акт, има правото да го оспорва по съдебен ред. Вярно е, че списъкът няма самостоятелно съществуване, тъй като в него липсва разпоредителна част, която да послужи като основание за пряко и непосредствено засягане на интересите на жалбоподателя, но правно релевантна значимост за настоящото производство има разпоредителната част на оспореното пред съда решение на МС (с което се възлага изготвянето и актуализирането на списъци на лица, които потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите (т. 1 и т. 4), възлага се публикуването на тези списъци (т. 3) и се задължават министрите и другите органи на изпълнителната власт да предприемат незабавни мерки да прекратят отношенията си с лицата от списъка по т. 1 и да не влизат в нови взаимоотношения (т. 6). В тази връзка, съдът намира, че по отношение на жалбоподателя е налице правен интерес да оспорва Решение 441 от 4 юни 2021 година на Министерски съвет, в частта му по т. 1, т. 3, и т. 6. Същият се явява пряко, лично, непосредствено и неблагоприятно засегнат от акта, доколкото същият обвръзва действието си със списъка по т. 3, по отношение на който списък е и задължението по т. 6 от самото решение и поражда спрямо нея визираните в т. 6 от решението рестрикции. Така, от една страна, действително жалбоподателя не е посочен в самото решение, което от своя страна не обосновава недопустимост на жалбата, доколкото съгласно цитираната норма на чл.147 ал.1 от АПК право да обжалват акта имат както лицата за които той поражда пряко задължение като негови адресати, но успоредно с това, право да обжалват имат и лицата, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него. Жалбоподателят, като включен в списъка по т. 3 от процесното решение има качеството на лично засегнат от акта, тъй като същият е и адресат на властническото волеизявление. Използваната от страна на МС на РБ административно-разпоредителна техника, предвиждаща индивидуализация на задължението по т. 6 на последващ етап - след изготвяне и обявяване на списъка по т. 3, не лишава акта от разпоредителна част, страни и предмет на волеизявлението. Разпоредителната част, властническото волеизявление на органа, създаващо права и задължения, следва ясно и недвусмислено и произтича именно от обжалваното решение. Последващата индивидуализация на субектите на правоотношението, посредством изготвянето и обявяването на списъка в съответствие с т. 3 вр. т. 1 е необходима, за да съществува годно за изпълнение задължение. В обратната хипотеза би било налице недовършено и безпредметно волеизявление. Жалбоподателят се явява и пряко и непосредствено засегнат от оспорвания акт, доколкото списъците по т. 3 вр. т.1 от него, макар и отделно изготвени и обявени, се явяват не просто изпълнение, но и допълнение на акта. Без изготвен и обявен списък с лица, самият акт не би могъл да породи правно действие. В тази връзка, наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорване на процесния акт, следва да се приеме за установен по отношение на Евробет Партнърс ООД. В останалата си част по т. 2 ( с която е разписан поименният състав на работната група) , т. 4 (която няма самостоятелно значение и е във връзка с т.1; дружеството е включено в основния спикък, поради което спрямо него не намира приложение т. 4 ) и т. 5 (с която е определен министърът на финансите да наблюдава дейността на работната група по т. 1 и да отговаря за резултатите от нейната работа пред правителството), решението на МС представлява вътрешнослужебен акт, не засяга негативно правата и законните интереси на жалбоподателя, поради което жалбата в тази част, следва да се остави без разглеждане. Разгледана по същество, жалбата в допустимата си част, се явява основателна: Видно от наличната по преписката документация, на основание Указ 13818 от 20.12.2017 година, допълващ и прилагащ Глобалния закон Магнитски, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAK) на МФ на САЩ санкционира на 02.06.2021 год. три български лица, мотивирайки се с тяхната значителна роля в корупцията в България, както и техните мрежи, обхващащи 64 организации. В отговор на предприетите от САЩ санкционни мерки с Решение 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет се създава постоянна работна група с участието на представители на Министерство на вътрешните работи, Министерство на финансите, Държавна агенция Национална сигурност и Националната агенция за приходите. На постоянната работна група се възлага изготвянето и поддържането на списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ. Разпоредено е в този списък на асоциираните лица да се включат всички лица от списъка на Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ, както и притежаваните, контролирани или управлявани от тях през последните пет години юридически лица, а също и съдружниците, акционерите, управителите и членовете на органите за управление и контрол за последните пет години на тези юридическите лица. Възложено е на Държавната агенция Национална сигурност и на Националната агенция по приходите да предприемат постоянни мерки за установяване на свързаност на лицата от списъка, като по тяхно предложение постоянната работна група има правомощие да допълни списъка при установена свързаност или да изключи от списъка лице, когато свързаността е прекратена. Указано е списъкът на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ, да бъде публикуван и поддържан на интернет страниците на Министерство на финансите и на Националната агенция за приходите. Възложено е на министрите и другите органи на изпълнителната власт да предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните и общинските предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала на дружествата, които те контролират, както и други лица, в които упражняват правата на държавата да прекратят отношенията си с лицата от списъка и да не влизат в нови взаимоотношения с тях. Видно от доклада на министър-председателя, както и от доклада на министъра на финансите, част от административната преписка по издаване на акта, Решение 441 от 04.06.2021 г. е прието във връзка с наложените от САЩ санкции за български лица. Посочено е, че на 02.06.2021 г. Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ е наложило санкции на три български лица В. Божков, Д. Пеевски и И. Желязков за тяхната значителна роля в корупцията в България, както и на техните мрежи, обхващащи 64 организации. В докладите е изложено, че в резултат от мярката се блокира цялата собственост, правото на собственост и други собственически права на посочените лица, които се намират или са във владението и под контрола на граждани на САЩ и постоянно пребиваващи в САЩ. Блокират се и всички дружества, притежавани пряко или непряко от едно или няколко от санкционираните лица. Посочено е, че предписанията на Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ по принцип забраняват всички транзакции от граждани на САЩ или постоянно пребиваващи в САЩ или транзакции на територията на САЩ (или извършвани транзитно през САЩ), отнасящи се до каквато и да е собственост или право на собственост, и други собственически права на санкционираните лица. Уточнено е, че забраните включват каквато и да е форма на принос или предоставяне на средства, стоки или услуги от, на или в полза на санкционираното лице, или получаването на каквато и да е форма на принос, или предоставяне на средства, стоки или услуги от такова лице. В посочения доклад се отчита, че в глобален мащаб риска от тези санкции за България и за българската икономика биха били огромни, в т.ч. замразяване на активи в банки на бюджетни организации и държавни дружества и предприятия, опасност от предсрочно изискуеми заеми, блокиране на международни преводи, изключване и недопускане до участие в международни бизнес сделки, ограничаване на възможностите за търговия и редица други. Като правно основание за издаване на процесното решение на Министерския съвет е посочен чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 и 3, чл. 8, ал. 1 и 3 и чл. 24 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. С писмена молба по делото са представени под опис: Писмо от Министерския съвет на Република България, в което се сочи, че включването в списъка на фирмите и организациите се извършва от Постоянна работна група, представители на МВР, МВнР и НАП; писмо от Главния секретар на Министерски съвет на Република България, с изх. 02.10-25 от 04.11.2021 г.; Писмо от Главния секретар на Министерски съвет с изх. 03-00-892 от 08.11.2021 г.; Протокол 1 от 08.06.2021 г., заверен с "вярно с оригинала", ведно с приложение към него; Протокол 2 от 14.06.2021 г., заверен с "вярно с оригинала", ведно с приложение към него, като посочените протоколи са от заседания на посочената Постоянна работна група; Писмо с изх. 16-12-424 от 20.10.2021 г. от НАП, ведно с приложения: Протокол 6 от 01.07.2021 г. и Протокол 15 от 14.07.2021 г. от заседанията на Постоянната работна група; Списък-приложение по закона "Магнитски" от 02.06.2021 г., публикуван на сайта на Министерство на финансите на САЩ, заверен с "вярно с оригинала". В съдебно заседание на 15.03.2022 година са представени допълнително официално изявление на Департамент на финансите на САЩ от 02.06.2021 г., санкции на Департамент на финансите на САЩ срещу влиятелни български граждани и техните широки мрежи за участие в корупция; Извлечение от регистъра на Департамент на финансите на САЩ; актуализация на списъка със специално определени граждани. Настоящият съдебен състав, съобразявайки доводите на страните и приложените по делото доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост към предмета на спора, намира решението на Министерски съвет в допустимата част за нищожно, като постановено при липса на компетентност. Аргументите за това са следните: По своята правна същност компетентността на даден административен орган представлява съвкупност от неговите властнически правомощия, определени по предмет, обем, обсег и цел от закона. В този смисъл органите на изпълнителната власт имат установени предели, в които могат да упражняват властническите си правомощия. Тези предели определят обема на правомощията и компетентността на съответния орган. Тя съчетава възможността за даден орган да действа и в същото време и задължението да стори това. Компетентността не е проява на субективно право, а на мястото на държавните органи, в т. ч. и органите на държавно управление в апарата на държавата с оглед осъществяване задачите и функциите на държавната власт. Безспорно, Министерският съвет е колегиален орган с обща компетентност. Съгласно чл. 105, ал. 1 от Конституцията, Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика в съответствие с Конституцията и законите. Разпоредбите на Основния закон на Република България са с непосредствено действие (чл.5 ал.2 от КРБ). От своя страна, разпоредбата на чл. 105, ал.1 от Конституцията е израз на общото конституционно правомощие на МС в областта на ръководството и осъществяването на външната и вътрешната политика. Като такава, същата е рамкова по своя характер и не вменява конкретни правомощия на Министерския съвет, а предвижда ясна референция към законодателно уреждане на предмета, обема, обсега на правомощията на МС по осъществяването и ръководството на вътрешната и външната политика на страната. Ето защо, нормата на чл.105, ал.1 от Конституцията не би могла да послужи като правно основание за приемане на решение като оспорваното. Конституционният съд е имал възможността да постанови, че определените в Конституцията функции на органите на изпълнителната власт да бъдат конкретизирани със закон е елемент от конституционно-правното регулиране. Нещо повече, определени конституционни постановки не допускат възможността дори със закон да се създава компетентност на изпълнителната власт, доколкото те са прерогатив само и единствено на законодателната. (Решение 4 от 2019 г. по к. д. 15/2018 г., Решение 12 от 2018 г. по к. д. 1/2018 г.). Конституцията регулира само онези въпроси, най-вече държавната организация и правата на гражданите, които са достатъчно важни, за да бъдат снабдени с особен ранг и особени гаранции и оставя пространство за запълване. Като залага на едно доизграждане на съдържащите се в нея функции на висшия орган на изпълнителната власт чрез текущото законодателство, Конституцията запълва с конкретно съдържание възприетата от самата нея формула за разделение и баланс на властите и за ролята на закона в правовата държава. От една страна, законът е проява на една от властите и в същото време е източник на правомощия на другите власти. Така той се превръща в своеобразен юридически модел за поведение от държавните органи и гарантира разделението на властите посредством силата на своите норми. (виж Решение 10 от 2021 г. по к. д. 8/2021 г.). За да разполагат с конкретно правомощие за създаване на права или задължения с административноправен характер или за засягане на такива права или законни интереси на гражданите и техните организации, органите на изпълнителната власт следва да черпят своята компетентност от закона, регулиращ съответните обществени отношения, от ясна, безусловна и пълна откъм съдържание конституционна разпоредба или съответно от международен договор, ратифициран от Народното събрание, както и от нормативен акт на правото на Европейския съюз (ЕС). В този смисъл, именно съответствието на действията от страна на МС с Конституцията и законите би послужило като отправна точка при преценка за тяхната законосъобразност. В настоящият казус такова съответствие не може да бъде установено, доколкото липсва оправомощаваща законова разпоредба. Съгласно нормата на чл.4 от АПК административните органи следва да действат в рамките на правомощията си установени от закона, а административните актове да се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. Актът на МС е нищожен, тъй като е издаден при липса на компетентност по смисъла на чл.146, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс, както и не е спазено изискването той да е издаден въз основа и да не противоречи на нормативен акт на ЕС, български закон, Конституцията или международен договор, ратифициран от страната ни. С оглед изрично съдържащата се към наименованието на оспорвания акт референция към наложените от Съединените американски щати санкции на български лица, следва да се отбележи, че Глобалният закон Магнитски би могъл да бъде причина за адекватни, бързи и своевременни действия на националните власти, които да проверят, обосноват и наложат при спазване процесуалните закони съответните мерки, така, че последните да бъдат годен обект на съдебен контрол. Същият, обаче, няма и не би могъл да притежава качеството на източник на правото, респективно да послужи за правно основание при приемане на мерки, като оспорваните. Неоснователно издателят на оспорения акт се позовава на Конвенцията на ООН срещу корупцията като източник на компетентност за приемане на процесните мерки, обективирани в оспореното решение. От една страна липсва позоваване на конкретна разпоредба от цитирания международен акт, овластяваща го да се произнесе с обжалваното решение, но далеч по-съществено е, че нито един текст от Конвенцията не би могъл да валидира атакуваното волеизявление. Разпоредбата на чл.4 от Конвенцията по категоричен начин дефинира защита на държавния суверенитет, като в своята т.2 гласи, че ... нищо в тази конвенция не дава право на държава - страна по конвенцията, да упражнява на територията на друга държава юрисдикция или функции, които са изключително право на компетентните органи на последната. Конвенцията не предвижда никъде възможността дадена страна да приеме и приложи конкретни мерки, позовавайки се единствено на акт на друга страна извън контекста на ООН, като използва разпоредбите ѝ за правно основание. Посоченият международен акт ясно реферира към развитие, прилагане или поддържане на ефективни и координирани антикорупционни политики от всяка страна по Конвенцията в съответствие с основните принципи на правната ѝ система /арг. чл.5 т.1 от Конвенцията/, в т.ч. и създаване национални органи по предотвратяване на корупцията /арг. чл.6 от Конвенцията/. Видно от използваната в разпоредбите на Конвенцията формулировка, при всички случаи прилагането ѝ изисква предприетите от задължената държава мерки да са в съответствие с основните принципи на вътрешното ѝ право и правна система. Така, освен, че посочената Конвенция не предпоставя в полза на МС правомощие да разпореди мерки от разглежданото естество, то актът на МС не съответства и на основни принципи на вътрешния правов ред. Както оповестеният списък по закона "Магнитски", така и процесното решение на МС са относими към личността на определени лица, но те не са идентични, доколкото, първо - националният списък е различен, като доразвива и разширява списъка по закона Магнитски, при това на базата на чисто вътрешни, национални критерии и второ - по отношение на решението на МС, за разлика от публично оповестените по закона "Магнитски" имена, липсва обосновка поради какви съображения тези лица следва да бъдат обект на рестриктивни мерки. На следващо място, процесното решение не е постановено и в изпълнение на двустранен договор. От една страна, наличието на такъв би обосновало проверка за съответствието с правото на ЕС. Съгласно член 351 ДФЕС: Правата и задълженията, произтичащи от споразумения, сключени преди 1 януари 1958 г. или, за присъединяващите се държави преди датата на тяхното присъединяване, между една или повече държави-членки, от една страна, и една или повече трети страни от друга, не се засягат от разпоредбите на Договорите. Доколкото тези споразумения са несъвместими с Договорите, заинтересованата държава-членка или държави-членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да премахнат установените несъответствия. Когато е необходимо, държавите-членки взаимно се подпомагат за постигането на тази цел, а когато това е възможно приемат общ подход. При прилагането на споразуменията, посочени в първата алинея, държавите-членки вземат предвид факта, че преимуществата, предоставени от всяка държава-членка по Договорите, образуват неразделна част от изграждането на Съюза, като по този начин са неразделно свързани със създаването на общи институции, с възлагането на правомощия на тези институции и с предоставянето на същите преимущества от страна на всички останали държави-членки. Успоредно с това, от принципа на лоялно сътрудничество (чл. 4, ал. 3 от ДЕС) произтича и забраната за държавите членки да поддържат законодателство, в т.ч. и сключени международни договори, противоречащи на правото на ЕС. Съдът на ЕС е имал моногократно възможността да установи нарушение на чл.307 ДЕО, сега чл.351 от ДФЕС, изразяващо се в непредприемане на мерки по премахване противоречията между съществуващ двустранен договор между държава-членка с трета страна и правото на съюза, .т.е. по поддържане на законодателство в нарушение на правото на ЕС ( в този смисъл виж Решение от 14 октомври 1980 г. по дело Burgoa, 812/79, Recueil, стр. 2787, точка 8, Решение от 4 юли 2000 г. по дело Комисия/Португалия, C-84/98, Recueil, стр. I-5215, точка 53, както и Решение от 18 ноември 2003 г. по дело Budĕjovickэ Budvar, C-216/01, Recueil, стр. I-13617, точки 144 и 145).решение от 19 Ноември 2009 г. по дело Комисия/Финландия, C-118/07, Решение от 03 март, 2009, Комисия/Австрия по дело C-205/06, ECLI:EU:C:2009:118 и други). Националната юрисдикция е длъжна да провери дали една евентуална несъвместимост между Договора и един двустранен договор между държавата-членка и трета държава може да бъде преодоляна чрез даване на този договор на тълкувание, съобразено доколкото е възможно и при зачитане на Международното право със Съюзното право (виж Решение на Съда от 18. 11. 2003 г., по делото Budvar, С-216/01, р. 169). Т.е. твърдението, че процесният акт е приет в изпълнение на дву/многостранен договор, не освобождава акта от преценка и анализ за съответствие с правото на съюза. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че в случая няма основание да се приеме, че е налице акт по прилагане или по изпълнение на международен ангажимент поет в рамките на международна организация - с многостранен договор, или на плоскостта на международните отношения с трети страни чрез двустранен договор. Съответно следва да се приеме, че е налице вътрешен, национален акт. Неговото действие разкрива връзка с правото на ЕС, доколкото засяга основни права и свободи, признати на частно-правните субекти в рамките на съюза. Неоснователен е и аргументът на МС, че след като американският закон Магнитски не е включен в приложението към Регламент (ЕО) 2271/96 на Съвета относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство прието от трета страна и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него, няма пречка той да бъде приложен на територията на Република България. Обстоятелството, че конкретният американски закон не фигурира в приложението на посочения Регламент не обуславя извод, че извънтериториалното му действие и основаните на него актове и действия следва да бъдат признати. Отричането на екстериториалното прилагане на нормативната уредба на трета страна и на актовете и действията, предприети в нейно изпълнение е принципно положение, което цитираният регламент само потвърждава. Постановеното от МС не намира основание и в разпоредбите на Регламент (ЕС) 2020/1998 на Съвета относно ограничителни мерки срещу тежките нарушения на правата на човека, предвид установеното в чл. 2, параграф 1 приложно поле на регламента, неговите цели и предвидения механизъм за прилагане на мерките. Разпоредбите на посочените Регламенти също не пораждат необходимата компетентност и в този смисъл позоваването на тях е напълно неоснователно. С оглед изложеното, настоящият тричленен съдебен състав на Върховният административен съд намира, че оспорваното решение е издадено от некомпетентен орган, при липса на овластяваща норма. За да е законосъобразен, административният акт трябва на първо място да е издаден от компетентен орган - по материя, по място, по степен и по време. В мотивите на Тълкувателно решение 2/1991 г. на ОСГК на ВС, Върховният съд приема, че всяка некомпетентност води до нищожност. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, в това число и на Върховния административен съд. Издаденият от административен орган без материална компетентност административен акт страда от съществен основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни последици. На основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът следва да обяви нищожността на оспореното Решение 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България, в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6 по отношение на Евробет Партнърс ООД. След като констатира нищожността на обжалваното решение, съдът не следва да проверява дали са изпълнени останалите предпоставки за законосъобразност, предвидени в чл. 146, т. 2-5 от АПК, тъй като нищожният административен акт не поражда правни последици. За пълнота следва да се отбележи, че оспорваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма чл. 59, ал. 2 АПК. От формална страна актът съдържа фактически и правни основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът обаче намира оспорвания акт за издаден в противоречие и на материалноправните разпоредби отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Аргументите за това са следните: Решение 441 от 04.06.2021 г. е прието във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица. В докладите, приложени към процесния административен акт е посочено, че на 02.06.2021 г. Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ е наложило санкции на три български лица В. Божков, Д. Пеевски и И. Желязков, за тяхната значителна роля в корупцията в България, както и на техните мрежи, обхващащи 64 организации. Защитата срещу последиците от екстериториалното действие на законодателство на трета страна и действията, приети въз основа на това законодателство е било предмет на конкретни законодателни действия от страна на ЕС. Показателен пример в тази връзка е и Делегиран регламент (ЕС) 2018/1100 на Комисията от 6 юни 2018 година за изменение на приложението към Регламент (ЕО) 2271/96 на Съвета относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него /както и самият Регамент 2271/96 с измененията/. Общите принципи на съюзното право, инкорпорирани в Регламента, дават основание да се приеме, че държавите членки на ЕС са задължени да не спазват законодателство с извънтериториално приложение в т.ч. административно, съдебно или арбитражно решение, основаващо се на това законодателство, предвид, че ЕС не признава приложимостта и последиците му спрямо физически лица с местоживеене в общността, които са граждани на държава-членка, юридическите лица, учредени в общността и т.н. (арг. член 5 пар.1 вр. чл.11). Това означава, че решение с административен, съдебен, арбитражен или друг характер, постановено от орган на трета държава и основаващо се на разпоредбите на законодателството на тази трета държава с извънтериториално приложение, или на актове, които доразвиват или изпълняват тези разпоредби, няма да бъде признато в ЕС. По аналогичен начин не следва да бъде изпълнявано решение, съгласно което се изисква налагане на запор или възбрана или изпълнение на икономическа санкция срещу оператор от ЕС въз основа на посочените по-горе актове. От своя страна, Съда на ЕС е имал възможността да се произнесе относно законосъобразността на налагани санкции на лица, подобни на процесните национални мерки, при това в далеч по-усложнен контекст, а именно при подозрение за съпричастност и то спрямо тежки международни престъпления като тероризъм. В тази връзка, показателен е подхода на съда на ЕС в неговото Решение (голям състав) от 3 септември 2008 г., по дело Yassin Abdullah Kadi, C-402/05 P и C-415/05 P, ECLI:EU:C:2008:461. Изведените от съда на ЕС базисни постановки, съотнесени към настоящият казус дават основание да се заключи, че: 1. в обжалваното решение на МС липсва изобщо позоваване на легитимна цел. Процесният акт не подчертава борбата с корупцията като водещ мотив, като наместо това е обоснован с необходимостта да се предпазят дружествата с държавно и общинско участие и другите разпоредители с държавни средства от попадане в обхвата на санкциите. 2. отделен, но относим към законосъобразността на акта е въпросът, дали процесният акт, постановен при позоваването на една цел-предпазване на разпоредителите в бюджетни средства от бъдещи санкции, всъщност не преследва друга, различна цел - въвеждане на рестрикции спрямо лицата, адресати на акта, който се включват неразделно към него по силата на изготвяните от лицата по т.1 списъци. Значимостта на поставения въпрос се потвърждава ясно, както от референцията към списъка, приет от САЩ по закона Магнитски, така и от данните по преписката, но и от прякото рестриктивно посочване на имена на конкретни лица в списъците, по т. 3 вр. т. 1 от Решението на МС. Доколкото наложените от САЩ мерки са обосновани със значителна роля в корупцията и посочват мрежи, обхващащи 64 организации, което предполага наличие неясна и категорична обосновка за легитимно прилагане на мерките, то в оспорваното решение такива данни и обосновка липсват изобщо. На второ място, посоченият акт е приет при очевидно нарушение на правото на защита на лицата, доколкото при или след включването им в списъците, на последните не е предоставена никаква информация. Следвайки подхода на Съда в Люксембург, и в частност постановеното в т.335-т.340 от Решението Kadi, C-402/05 P и C-415/05 P/цитирано по-горе/ настоящият състав счита, че действително приемането на мерки от подобен род следва да бъде изненадващо и те да се прилагат незабавно, но отново в контекста на правото на съюза - в подобен случай трябва да се приложат механизми, позволяващи да бъдат съвместени от една страна - оправданият стремеж за гарантиране на сигурността и от друга страна необходимостта на частноправния субект да бъде предоставена възможност да се ползва в достатъчна степен от процесуалните правила (вж. в този смисъл Европейски съд по правата на човека, Решение по дело Chahal с/у Обединено кралство от 15 ноември 1996 г., Recueil des arrкts et dйcisions 1996-V, § 131). В настоящия случай нито обжалваният акт, нито последващо изготвените списъци към него, не предвиждат процедура за уведомяване за фактите и обстоятелствата, които обосновават включването на имената на заинтересованите лица в списъците, както и за изслушване на тези лица, независимо дали едновременно с това включване или след него. Липсват данни, които позволяват да се приеме, че МС е информирал жалбоподателя за приетите срещу нея факти и обстоятелства, обосноваващи първоначалното включване на името ѝ в списъците по т. 3 вр. т. 1 от обжалваното решение и следователно налагането на предвидените от него ограничителни мерки. По аналогичен начин и в съответствие с възприетото в т.355-т.360, и т.363-т.368 от Решението Kadi, C-402/05 P и C-415/05 P /цитирано по-горе/, в настоящия казус необосновано и непропорцонално е засегнато и правото на участие в стопанския живот, свободна частна инициатива, както и правото на собственост в хипотезата на т. 6 от обжалвания акт, налагаща прекратяване съществуването и съсобствеността при смесени дружества и т.н. СЕС изрично подчертава, че такава намеса в основни права може да е легитимна, но следва да бъде пропорционална, т.е. при спазване правото на защита, правото на участие и информираност на лицата за мерките, които ще се вземат спрямо тях и на какви основания се взимат същите /макар и с известни ограничения, ако това е оправдано/. Не без значение с оглед преценката за непропорционалност на мерките е и техният общ характер и действителна продължителност, без да са предвидени - възможност и ред за преразглеждането им. Всъщност, така изведената постановка се намира и в пряко нарушение на принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК. С оглед всичко гореизложено и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Второ отделение,