Решение № 1319 от 30.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7552/2008 г.

Решение № 1319 от 30.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7552/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от Надка Кръстева Бекярова от гр. София и от Кмета на Столична община - район "Панчарево", подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 125/26.02.2008 г., постановено от Административен съд София - град, по адм. дело № 3820/2007 г., с което е отменена заповед № РД-09-271/20.07.2007 г. на Кмета на Столична община - район "Панчарево", за премахване на лека ограда, с дължина около 51 м., изпълнена с колове и телена мрежа, находяща се в трасето на на улица с о. т. 36-37-38 по плана за регулация на с. Лозен, осъществена от Пенка Делева. В съдебното заседание жалбоподателката Бекярова, редовно призована, не се явява и не се представлява. С молба пълномощникът й поддържа жалбата и искането за отмяна на решението, по изложените в нея съображения. Кметът на Столична община - район "Панчарево", своевременно уведомен, не се явява и не се представлява. Ответните по жалбите страни, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От пълномощникът им - адв. Ирина Игнатова, са постъпили писмени бележки, с доводи в подкрепа на изложеното в съдебния акт. Сочи се, че шест години са достатъчен срок за одобряване на проектите на териториалноустройствените планове, акцентува се, че улицата не е приложена, а процедурите по отчуждаване на имотите не са приключени и собствениците не са обезщетени. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационните жалби. Доводите на касаторите са необосновани и не водят до извода за промяна на съдебния акт. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. Следва да се подчертае, по отношение на Надка Бекярова, която е собственик на съседния имот - УПИ ХХI-75, че същата няма качеството на заинтересовано лице в производството, развило се само между административния орган, издал заповедта и засегнатия собственик на оградата - неин предмет, разположена към предвидената по плана улица. Подадената жалба с вх. № 94-П-283 от 30.10.2006 г. има характера на сигнал, който не обвързва кмета на общината и не съставлява основание за произнасянето му - преценката дали да издаде акт или не, е негова. Този извод не се променя и от факта, че Бекярова е уведомявана за предприетите от административния орган действия, но след като неправилно е била конституирана като заинтересована страна и съдът я е допуснал до участие в административното производство, съобщено й е и решението, касационната й жалба не следва да се оставя без разглеждане. На практика обаче същата не отговаря на условията на чл. 212, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209 АПК - с нея не се навеждат конкретни пороци на контролирания съдебен акт, а твърденията за бездействията на Столична община, не могат да бъдат коментирани в настоящето производство. По съществото си касационните жалби са основателни, решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалното оспорване на процесния индивидуален административен акт. С обжалваното решение Административен съд София - град, е отменил заповед № РД-09-271 от 20.07.2007 г, на кмета на СО, Район - "Панчарево", с която, на основание чл. 179, ал. 2 ЗУТ, (сега отменен, но действал към момента) и въз основа на констативен акт от 22.06.2007 г., е наредено на ответниците в касацията да премахнат процесната, индивидуализирана по вид и параметри лека ограда, като изградена на неподходящо по местонахождение място - в трасето на предвидената по плана за регулация на с. Лозен улица, с о. т. 36-37-38. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му. Не е споделено възражението, че същият не е мотивиран, но в съображенията, залегнали в заповедта, са констатирани противоречия. За да я отмени, първостепенният съд е направил изводи за допуснати нарушения на материалния закон, обуславящи нейната незаконосъобразност. Решението е неправилно. Изяснено е от фактическа страна, че с протокол № 32 от 10.12.2001 г., Столичният общински съвет е приел решение № 61, с което е одобрен проект за ЧЗП и ЧРП на кв. 110, с. Лозен, като е възложено на кмета на СО да подпише одобрените проекти и да изпълни процедурите по чл. 82, ал. 3 ППЗТСУ, във връзка с § 6, ал. 3 ЗУТ. Въз основа на цитирания акт и самият съд е приел (л. 3 от решението, долу), че планът за регулация и застрояване на кв. 110, с. Лозен е одобрен, посочило е фактът и вещото лице, с допълнението, че планът е първи за района и след 2001 г. не е изменян и не е изработван друг. Одобреният план на селото е онагледен с представените скици към решението на СОС и към заключението на вещото лице, с отбелязването за извадка от плана на кв. 110, за обозначените УПИ, "съгласно протокол № 32/10.12.2001 г.". С оглед изложеното, видно е, че са изпълнени изискванията на § 6, ал. 3 ПР на ЗУТ, (посочен като основание в решението на СОС) - актовете са одобрени в законовопредвидения срок - до 31.12.2001 г. При тези данни, предметът на настоящия спор необосновано е разширен, допуснати са задачи към назначения експерт, които са неотносими за разрешаването му - ирелевантно е дали има заповеди за отчуждаване, изпълнено ли е мероприятието по отчуждаване, влезли ли са в сила и кога заповеди за отчуждаване, изплатени ли са средства по такива и пр. облигационни отношения с общината, оградени ли са съседните имоти и как, които не са свързани и не рефлектират за правилното решаване на конкретно обсъждания случай. Спорните в процеса за законосъобразност на заповедта въпроси са само местоположението на процесната ограда спрямо действащия план и налице ли са условията, приети от административния орган за премахването й. Видно е от заключението на вещото лице, че за имота на ответниците са отредени два УПИ: ХIХ-76 и ХХ-76, а част от него, от около 156 кв. м., са предвидени за улица, като местоположението на процесната ограда следва "рамките на техния имот - червенооцветено и щриховано" на приложената по делото скица. По арг. от чл. 48, ал. 1 ЗУТ, оградите на урегулираните поземлени имоти (УПИ) се разполагат на регулационната граница, а обсъжданата ограда по местоположението си не отговаря на това изискване. Тя е разположена по кадастралната граница на имота, която не съвпада с регулацията. По кадастрална граница могат да се разполагат леки огради само когато имотите не са урегулирани - чл. 48, ал. 8 ЗУТ, какъвто не е настоящия случай. Затова и са незаконосъобразни изводите на решаващия съд, че със заповедта е нарушен материалния закон - предпоставките за издаването й са налице, след като с изложеното се доказва, че леката ограда е на неподходящо по местоположение и разположение място. Както е посочено в мотивите на решението, актът е издаден от компетентния орган, в рамките на правомощията му и на действало към момента правно основание - чл. 179, ал. 2 ЗУТ, а сега - чл. 185, ал. 5 ЗУТ. Това, че в заповедта не е посочено кой е действащия ПЗР към 20.07.2007 г. не може да се приеме за нарушение, след като одобреният план е само един, а цитираните осови точки на предвидената по регулацията улица, в рамките на чието трасе се намира процесната ограда, са идентични с посочените на приобщената към доказателствата извадка от плана. По този начин възприетите от издателя фактически данни от констативния акт не са оборени по надлежен ред, заповедта е законосъобразна и без основание е била отменена от първоинстанционния съд. Неправилни са и изводите за приложимост на условията по § 8 от ПР на ЗУТ, вр. § 6, ал. 4 от ПЗР на ЗУТ, за прекратяване действията по неприложени дворищно-регулационни планове. Тези последици не настъпват автоматично, по силата на закона, а само при наличие на изрично направено искане на заинтересовано лице и след издаването на съответен административен акт. С оглед изложеното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222 АПК,