Решение № 16987 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8284/2019 г.

Решение № 16987 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8284/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано по молба на г-жа Г. Ч., от [населено място], [адрес], за отмяна на влязло в сила Решение № 2914 от 30.04.2019 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 2393 по описа за 2019 г. В молбата е твърди, че са налице нови обстоятелства по т. 1 на чл. 239 АПК, както следва: 1 заведеното срещу молителката изпълнително дело № 160158705/2016 г. на ТД на НАП С. е образувано през м. 01. 2016 г., без нейно знание, а първото изпълнително действие против нея било извършено едва на 18.03.2018 г., когато са запорирани всички нейни банкови сметки. За този период от две години и два месеца ТД на НАП издал само разпореждане за присъединяване от 15.11.2017 г. Обстоятелството кога е образувано изпълнителното дело е от съществено значение, защото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело подлежало на прекратяване.; 2 при наличие на основание за прекратяване на изпълнителното дело, на 30.04.2019 г. частен съдебен изпълнител превел по сметка на молителката парична сума, която на 02.05.2019 г. постъпила в НАП, въпреки, че задължението за 2013 г. в размер на 2 293, 18 лв. е погасено по давност. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт в частта за разноските. Иска се отмяна на решението на АССГ; прекратяване на производството по изпълнителното дело; обезсилване на извършените изпълнителни действия; признаване по отношение на НАП, че данъчното задължение за 2013 г. в размер на 2 293, 18 лв. е погасено по давност и постановяване за връщане на сумата на молителката; отмяна на решението на АССГ в частта за разноските и осъждане на ТД на НАП да плати 80 лв. разноски на молителката. В писмена защита, представена в откритото съдебно заседание, молителката иска отмяна на решението на АССГ, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда и присъждане на разноски. Ответникът по молбата за отмяна - ТД на НАП С., чрез юрк. Църнелова, оспорва молбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне без уважение на молбата за отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея намира молбата процесуално допустима, а по същество неоснователна поради следното: Молбата е подадена от легитимирано лице - страна в редовния процес, за което влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Решението, чиято отмяна се иска е постановено на 30.04.2019 г., и влязло е в сила на същата дата. С него е отхвърлено оспорване на молителката против Решение № ПИ-58/15.02.2019 г. на директора на Териториална дирекция на НАП – С., с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане, изх. № С190022-000-0055718/29.01.2019 г. на публичен изпълнител при същата териториална дирекция, с което е отказано отписване по давност на публични задължения, в общ размер на 15 960, 15 лева (главница и лихви). Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Изложеното в молбата за отмяна не попада в хипотезата на нормата. И двете посочени от молителката обстоятелства не са нови по смисъла на разпоредбата, доколкото както датата на образуване на изпълнителното дело през 2016 г., така и тази на погасяването на част от публичните задължения предхождат постановяването на решението на АССГ. В същото време, и двете обстоятелства са могли да бъдат известни на страната до постановяване на съдебното решение в редовния процес, ако тя е положила дължимата грижа след получаване на електронно съобщение за доброволно изпълнение на 31.01.2019 г. На последно място, нито едно от изтъкнатите обстоятелства не е от съществено значение за решаване на делото от АС, защото в решаващите си мотиви съдът е приел, че давностният срок за задълженията на молителката за 2013 г., започнал да тече на 01.01.2015 г. не е изтекъл към момента на постановяване на решението, без мотиви за спиране или прекъсване на течението на този срок поради образуваното изпълнително дело. По изложените съображения, молбата за отмяна следва да се отхвърли, като на ответника по нея се присъдят 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 244, ал. 1 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение