Решение № 65 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5085/2008 г.

Решение № 65 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5085/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 251 и чл. 250 ГПК. С молба вх. № 9* от 28.10.2009 г. адв. К, пълномощник на Н. М. А. от гр. Т. и Н. М. Д. от с. И., общ. Върбица е поискала тълкуване на решение № 519 от 20.10.2009 г. по гр. дело № 5085/2008 г. на Върховния касационен съд, II г. о., с което е оставена без уважение молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение № 568 от 22.05.2008 г. по гр. дело № 2063/2007 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение и потвърденото с него решение от 18.01.2007 г. по в. гр. дело № 550/2006 г. на Ш. окръжен съд. Поддържа се, че като "решаващ аргумент" в решението от 20.10.2009 г. неправилно и невярно била посочена формираната с решението по гр. дело № 220/2000 г. на Великопреславския районен съд сила на пресъдено нещо досежно признато право на собственост на ищците върху процесните 35 кв. м., защото воденият иск по цитираното дело не е по чл. 108 ЗС, а с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ (отм.). Твърди се по-нататък, че никъде в мотивите и в диспозитива на решението от 25.04.2003 г. по гр. дело № 220/2000 г. на ВПРС не било признато право на собственост на А. С., А. Сефер, Ш. С., С. С. и А. Сеферов-ищци, а буквално било записано, че към "1991 г. са били налице непълноти в кадастралния план на с. Тушовица". Според молителите, в диспозитива на споменатото решение било записано, че "било собственост на наследодателя на А. С., А. Сефер, Ш. С., С. С. и А. Сеферов Й. Сеферов", което било правилно, но към дата 03.06.1951 г., когато с договор за покупко-продажба имотът бил закупен от молителите и се владеел и до днес от тях. Иска се тълкуване на решение № 519 от 20.10.2009 г., а именно: "по какви съображения ВКС е стигнал до извода, че ищците по гр. дело № 220/2000 г. на ВПРС са собственици, и то в производство по чл. 32, ал. 1, т. 1 ГПК (отм.)? Как съдът стига до извода, че те са собственици след като в коментираните от ВКС решения се говори за непълноти в кадастралния план, а не за формирана сила за право на собственост на С. ? К. съдът коментира непълноти в кадастралния план, след като и съдебно-техническите експертизи по делото относно въпросните 35 кв. м. излагат доводи, че именно доверителите ми са собственици?". Молителите посочват, че решаващо място във връзка с решението по гр. дело № 220/2000 г. на ВПРС е постановена и заповед № 1323/20.07.2005 г. на кмета на Община В., която е отменена от Ш. административен съд като незаконосъобразна и сега е в процедура по издаване на нова заповед и скица. Твърдят, че именно решението на ШАС е мотивирало правното основание за исканата отмяна, породило се въпреки процесуалната им активност. С молба вх. № 9* от 28.10.2009 г. се иска и допълване на решение № 519 от 20.10.2009 г. по гр. дело № 5085/2008 г. Поддържа се, че е искана отмяна на решение № 167/19.06.2006 г. по гр. дело № 45/2006 г. на РС - Велики П., а се отказва отмяна на решение на Върховния касационен съд и на Ш. окръжен съд, като се коментира решение по гр. дело № 220/2000 г. на Великопреславския районен съд. Молителите твърдят, че ВКС не е взел предвид, че ищците не представят нотариален акт, който да ги легитимира като собственици, както и че не е взел под внимание договора за покупко-продажба на имот, нотариалния акт и заключенията на експертите. Поддържа се, че в решението от 25.04.2003 г. по гр. дело № 220/2000 г. на ВПРС съдът се обосновава със Закона за благоустройството на населените места в К. България /ДВ, бр. 2 от 3.01.1898 г. и ДВ, бр. 67 от 1905 г./, чл. 47 ЗБНМ /бр. 117 от 1941 г./ и чл. 39 ЗПИНМ, съгласно които и нормите за площ на поземления имот не можел да съществува имот от 35 кв. м., какъвто е визиран в решението, на което се основава ВКС. Молителите твърдят, че не е ясно дали е основателна молбата им за отмяна на решението на РС - Велики П. от 2006 г., по отношение на което считат, че ВКС следва да допълни решението си, защото според тях не се е произнесъл. Ответниците по молбата за тълкуване и допълване на решението С. Й. С., А. И. С., А. Й. С., Ш. Й. С. и А. Й. С. са на становище, че исканията са недопустими. Останалите ответници по молбата не са ангажирали становище. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата е допустима и подлежи на разглеждане, тъй като е подадена от заинтересувани страни в рамките на едномесечния срок по чл. 250, ал. 1 ГПК и преди да е изпълнено решението съгласно чл. 251, ал. 2 ГПК. По молбата за тълкуване на решение № 519 от 20.10.2009 г. по гр. дело № 5085/2008 г. на ВКС, II г. о. Разгледана по същество, молбата за тълкуване е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение поради следните съображения: Решение № 519 от 20.10.2009 г. не съдържа неясноти относно приетата липса на основания за отмяна на влезлите в сила решение № 568 от 22.05.2008 г. по гр. дело № 2063/2007 г. на Върховния касационен съд, I г. о. и потвърденото с него решение от 18.01.2007 г. по в. гр. дело № 550/2006 г. на Ш. окръжен съд. Молбата за отмяна е намерена за неоснователна и е оставена без уважение поради две съображения. Първото от тях е, че молителите не са били възпрепятствани по време на висящността на делото пред инстанциите по съществото на спора да попълнят своевременно делото с нужните им за защита срещу предявения иск доказателства, в т. ч. и за това дали са налице изменения в регулационния план на с. Т., общ. Върбица. Посочено е, че не са съществували пречки за молителите да издирят и представят най-късно до приключване на устните състезания пред въззивния съд представената с молбата за отмяна заповед № 1* от 20.07.2005 г. на кмета на Община В., данни за наличие на която е имало в приетата от първоинстанционния съд в заседанието на 25.05.2006 г. скица изх. № 279 от 22.07.2005 г. на отдел ТСУС на Община В.. П. е по-нататък, че молителите /тогава ответници по иска по чл. 108 ЗС/ са могли да поискат съдействие от въззивния съд, за да се снабдят с документи от съответната техническа служба на Община В. относно регулационния статут на имота или да поискат отново съдебно-техническа експертиза и относно това обстоятелство. В заключение, ВКС, II г. о. е приел, че не се касае за обективна /невиновна/ невъзможност за молителите да се снабдят с доказателствата, установяващи изменението на плана за регулация и кадастралния план в УПИ * в кв. 4 на с. Т. № 1323/20.07.2005 г. Второто, също самостоятелно съображение за оставянето на молбата за отмяна без уважение е, че както представените с молбата за отмяна документи, така и тези по молбата вх. № 1* от 18.12.2008 г. - препис от влязло в сила решение № 124 от 10.12.2008 г. по АД № 250/2008 г. на А. съд - гр. Шумен и съдебно-техническа експертиза по същото дело, не удостоверяват новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което да е от съществено значение за делото, за да съставлява основание за отстраняване силата на пресъдено нещо на атакуваното решение и да оправдае необходимостта от повторно разглеждане на делото. Посочено е, че решаващ аргумент на въззивния, а и на касационния съд, за основателността на ревандикационната претенция е силата на пресъдено нещо, формирана с решението по гр. дело № 220/2000 г. на Великопреславския районен съд, постановено по иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), водено между същите страни, с което по отношение на ответниците /в т. ч. и молителите/ е признато за установено, че процесното дворно място от 35 кв. м. е било собственост на наследодателя на ищците Й /Йордан И. С. /. Очевидно е, че се касае за аргументи по съществото на ревандикационния спор, изложени от въззивния съд и от състава на ВКС, IV г. о. в касационното решение, а не и за "решаващ аргумент" на ВКС, II г. о. в решението от 28.10.2009 г., постановено в производството по молбата за отмяна по гр. дело № 5085/2008 г., както се твърди в молбата за тълкуване на решението по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В производството за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК не се проверява правилността и законосъобразността на атакуваните с нея влезли в сила решения на съдилищата, а единствено налице ли е някое от изчерпателно изброените в т. т. 1-7 на същия текст от процесуалния закон основания. В този смисъл, решение № 519 от 20.10.2009 г. по гр. дело № 5085/2008 г. на ВКС, II г. о. не съдържа аргументи относно правилността и законосъобразността на атакуваните с молбата за отмяна касационно и въззивно решения, поради което зададените с молбата за тълкуване въпроси касаят изводите на ВКС, IV г. о. в решение № 568 от 22.05.2008 г. по гр. дело № 2063/2007 г., в мотивите на което е посочено, че "... Законосъобразно съдът е зачел силата на пресъдено нещо между страните относно собствеността на дворно място призната с влязло в сила съдебно решение, тъй като в предмета на иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) влиза установяване правото на собственост на недвижим имот или част от недвижим имот към определен момент - заснемане на кадастралния план, т. е. непълнотата или грешката в кадастъра е свързана със спор за имуществено право, който се решава предварително по съдебен ред, така че с оглед приетото от съда при неговото уважаване да се извърши поправка в регистъра и ако тя е релевантна за регулационните предвиждания да се извърши и изменение на дворищната регулация". В решение № 519 от 20.10.2009 г. ВКС, II г. о. е посочено още, че заповед № 1* от 20.07.2005 г., издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ (отм.), както и фактът на отмяната й с влязлото в сила решение № 124 от 10.12.2008 г. по АД № 250/2008 г. на А. съд Ш., не съставляват основание за отмяна на влязлото в сила решение, с което въз основа на решението, с което е уважена претенцията по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), е уважен иска по чл. 108 ЗС. Прието е, че спорът относно пространствените предели на правото на собственост е разрешен с влязло в сила решение по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), което обвързва страните в исковото производство по чл. 108 ЗС, като с решението от 25.04.2003 г. по гр. дело № 220/2000 г. на Великопреславския районен съд, влязло в сила на 10.10.2003 г. са били определени границите на имота. Посочено е още, че попълването на кадастралната основа към сега действащия регулационен план въз основа на решението по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) е задължение на общината, а наред с това, с влизане в сила на Закона за устройство на територията, отпадна отчуждителното действие на дворищната регулация, като границите на урегулираните поземлени имоти следват имотните граници и след като пространствените предели на правото на собственост върху имота в спорната част ще следва да съвпадат с границите на урегулирания поземлен имот, заповедта по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е без значение за правото на собственост. В заключение, волята на съда относно липсата на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е формирана ясно и недвусмислено, поради което не е налице необходимост от тълкуване на решението и молбата по чл. 251 ГПК следва да бъде оставена без уважение. По молбата за допълване на решение № 519 от 20.10.2009 г. по гр. дело № 5085/2008 г. на ВКС, II г. о. Молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Действително, с молбата за отмяна е поискано да бъде отменено изцяло решение № 167 от 19.06.2006 г. по гр. дело № 45/2006 г. по описа на Великопреславския районен съд и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав. Още в молбата за отмяна обаче се сочи, че това решение е оставено в сила с решение от 18.01.2007 г. по в. гр. дело № 550/2006 г. на Ш. окръжен съд, а последното е потвърдено изцяло с решение № 568 от 22.05.2008 г. по гр. дело № 2063/2007 г. на ВКС. В чл. 296 ГПК се дава легална дефиниция на влизането на съдебното решение в сила, което се свързва с необжалваемостта му, необжалването в законния срок с въззивна или касационна жалба, респ. нейното оттегляне, недопускането на касационна жалба за разглеждане или неуважаване на разгледана касационна жалба. В този контекст, едно първоинстанционно решение може да бъде предмет на отмяна само в хипотезата, при която същото е влязло в сила поради необжалването му и инстанционното производство е приключило с неговото постановяване. Ако спорът е разгледан и от въззивен съд, единствено неговото решение /а не това на първата инстанция/ подлежи на отмяна - независимо от това дали този съд е отменил първоинстанционното решение или го е оставил в сила. Доколкото касационното обжалване е редовен способ за контрол, при който се запазва висящността на производството по делото, решението на ВКС, с което се оставя в сила обжалваното пред него въззивно решение, като условие за пораждане последиците на влязлото в сила решение на въззивния съд, е предмет на отмяна заедно с това решение. Ето защо, независимо, че с молбата е поискана отмяна на първоинстанционното решение, с решение № 519 от 20.10.2009 г. по гр. дело № 5085/2008 г. ВКС, II г. о. се е произнесъл по молбата за отмяна на решение № 568 от 22.05.2008 г. по гр. дело № 2063/2007 г. на ВКС, IV г. о. и на оставеното с него в сила решение от 18.01.2007 г. по в. гр. дело № 550/2006 г. на Ш. окръжен съд, но не и на решение № 167 от 19.06.2006 г. по гр. дело № 45/2006 г. на Великопреславския районен съд, което е потвърдено от въззивната инстанция в частта, с която ответниците /в т. ч. молителите/ са осъдени по чл. 108 ЗС да предадат владението на 35 кв. м. от дворно място към УПИ * в кв. 4 по плана на с. Т., общ. Върбица, обл. Шуменска. В обобщение, не е налице непълно решение, тъй като ВКС II г. о. се е произнесъл по молбата за отмяна на касационното решение и на потвърденото с него въззивно решение, които са били предмет на извънинстанционното производство по чл. 307, ал. 2, изр. второ във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 и чл. 304 ГПК. Поради това, молбата за допълване на решението е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото, молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците С. Й. С., А. И. С., А. Й. С., Ш. Й. С. и А. Й. С. сумата 150 /сто и петдесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.