Решение № 3322 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5719/2017 г.

Решение № 3322 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5719/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) срещу частта от решение № 958/17.02.2017 г. по адм. дело № 12142/2016 г. на Административен съд - С. - град (АССГ), с което е отменено решение № Ж - 918/31.10.2016 г. на КЗЛД в останалата му част ( извън частта по т. 1, която е обявена за нищожна). Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваната част от решението е неправилна - необоснована, като навежда и доводи за материалноправна незаконосъобразност, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - община К., представлявана от кмета си, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседение, иска оставяне на решението в сила и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационна жалба - С. Т. М., жив. в гр. С., чрез процесуален представител иска уважаване на касационната жалба и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови оспорената част от съдебното решение, с която е отменено решението на КЗЛД, в частта по т. 2, с която на община К. е наложена имуществена санкция на община К. на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД, в размер на 11 500 лева, за това че в качеството си на администратор на лични данни е обработила личните данни на С. Т. М. в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за защита на личните данни, съдът правилно е установил, че с влязло в сила решение № 5902/17.05.2016 г. по адм. дело № 6058/2015 г., постановено в производство по обжалване на решение на АССГ относно предходно решение на КЗЛД за същите факти, е прието, че община К. е извършила нарушение при обработване на личните данни на М. при залепване на информационното табло на общината на уведомление до нея по § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ и констативен акт, съдържащ ЕГН- то й. Със същото влязло в сила съдебно решение частично е отменено ( по т. 2) предходното решение на КЗЛД по случая в частта относно наложената имуществена санкция на община К. и преписката е върната за ново произнасяне, при което КЗЛД да приложи една от трите предписани възможности в чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, като изложи съображения за избора си, а ако реши да наложи имуществена санкция, то следва да изложи фактически основания за това, в това число и относно определения размер. При новото произнасяне с оспореното пред АССГ решение № Ж - 918/31.10.2016 г., КЗЛД отново е наложила имуществена санкция в размер на 11 500 лева на община К., като е изложила мотиви, че вредоносният резултат на действията на администратора - разгласяването на личните данни на М. не би могъл да се преодолее чрез задължително предписание или даване на срок за отстраняване на нарушението. Според КЗЛД те са неприложими в случая, а размера на имуществената санкция е определен като близък до минимума с оглед утежняващото обстоятелство, че в ангажираното от общината становище се твърди, че действията на длъжностните лица, не представляват нарушение на ЗЗЛД. АССГ в обжалваното в настоящето производство решение е посочил, че изложените мотиви са бланкетни, формални и от тях не става ясно защо ответникът приема, че другите две алтернативи на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД - даване на задължително предписание или определяне на срок за отстраняване на нарушението, са неприложими към конкретния случай. И трите алтернативно предвидени хипотези в посочената разпоредба, обезпечават изпълнението на целта на закона, обективирана в чл. 1, ал. 2 ЗЗЛД. КЗЛД освен при мотивиране на размера на имуществената санкция неправилно е приела за отекчаващо отговорността обстоятелство съдържанието на отговора на общината, с която последната е упражнила правото си на защита. Решението е правилно в обжалваната му част. Правилно АССГ е посочил, че изложените мотиви са бланкетни. И трите възможни алтернативи на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД са приложими при допуснати нарушения на материалноправните разпоредби на ЗЗДЛД от администратор на лични данни. При това положение, констатацията, че администраторът на лични данни е нарушил закона и личните данни са станали достояние на широк кръг лица не мотивира по никакъв начин защо е избрана хипотезата на налагане на имуществена санкция. Липсва произнасяне в акта на КЗЛД по възражението на общината, че се касае за първо нейно нарушение по ЗЗЛД и целта на закона може да се постигне и с някоя от другите мерки по чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД. Настоящият съдебен състав намира, че е следвало КЗЛД да изложи съображения, защо в казус като настоящия, при който специален закон създава задължение за уведомяване на гражданите при определени хипотези чрез залепване на съобщения на табло или на друго публично място, КЗЛД се въздържа да даде предписания, как едновременно да се изпълняват разпоредбите на специалния закон и да не се нарушава ЗЗЛД. Не на последно място правилно АССГ е преценил, че упражняването на правото на защита чрез писмено становище не може да бъде отчетено като отекчаващо отговорността обстоятелство, независимо от съдържанието на становището на администратора на лични данни. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. С оглед изхода на делото КЗЛД следва да бъде осъдена да заплати направените от община К. разноски за настоящата инстанция в размер на 600 / шестотин/ лева - заплатено адвокатско възнаграждение, като няма възможност за присъждане на претендирането юрисконсултско възнаграждение от касатора. Поради изразената позиция от М. за уважаване на касационната жалба и изхода на делото пред ВАС няма възможност за присъждане и на претендираните от нея разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение