Решение № 8483 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14169/2008 г.

Решение № 8483 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14169/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Община Белово и кметът на Община-Белово, чрез процесуалните им представители, против решение по адм. дело № 95/2008 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на исковете. Ответниците по жалбите-Ангелина Иванова Александриева, Иванка Томова Маноилова и Екатерина Иванова Илкова, всички от град Белово, оспорват жалбите като неоснователни. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са частично основателни по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Ангелина Иванова Александриева, Иванка Томова Маноилова и Екатерина Иванова Илкова, за отмяна на мълчалив отказ на кметът на Община- Белово да издаде индивидуален административен акт. Наред с това, жалбоподателите са предявили против Община- Белово и искове за присъждане на сумата от 55 000 лева обезщетение за имуществени вреди- 10 000 лева- реално причинена щета- платена сума на купувач по развален предварителен договор за продажба, както и 45 000 лева- пропуснати ползи. С обжалваното решение административният съд е отменил мълчаливия отказ и уважил исковете за сумата от 50 000лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че се касае за отказ от извършване на административна услуга, за която са приложими нормите в АПК, относно издаването на индивидуалните административни актове, като административният орган не ги е спазил, поради което незаконосъобразно мълчаливо е отказал издаването на търсеното удостоверение. На тази плоскост съдът, счел исковете за обезщетения за допустими, поради което пристъпил към разглеждането им по същество. Прието е, че доколкото ищците са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот, подробно описан, като уговорената продажна цена е 50 000 лева, като продавачите, към момента на сключване на предварителният договор получили сумата от 5 000 лева. Сочи се също така, че поради неизпълнение от страна на продавачите - не прехвърляне на собствеността -до уговореният срок- 25.02.2008 година, купувачът едностранно развалил договорът, като продавачите му върнали сумата 5 000 лева, в двоен размер, т. е. 10 000 лева. Въз основа на съдебно-оценителна експертиза е прието, че пазарната цена на имотът е 41 660 лева. При тези факти, съдът е приел, че налице причинно- следствена връзка между незаконосъобразния мълчалив отказ и настъпилият вредоносен резултат- ако административният орган бе извършил в срок търсената услуга, то ищците щяха да продадат имотът си за уговорената сума от 50 000 лева, поради което същата е вреда за тях и следва същата да им се присъди. Решението в частта, с която е отменен мълчаливият отказ е правилно. Законосъобразно съдът е приел, че за издаване на търсеното удостоверение са приложими правилата на АПК, касаещи издаването на индивидуалните административни актове. С подаване на искането за издаване на документа (удостоверението) имащ значение за признаване правото на собственост върху недвижим имот, започва производството по издаването му и съгласно разпоредбата на чл. 57 АПК - административният орган е длъжен да издаде удостоверението в 7 дневен срок. Не може да се сподели твърдението на касаторите, че този срок не е бил спазен, поради бездействието на молителите- не внасяне на следващата се такса. Както правилно сочи административният съд - административният орган не е указал на търсещите услугата, че искането им не отговаря на закона, за да се приложи разпоредбата на чл. 30, ал. 3 АПК - и срокът за органа да започне да тече от моментът на отстраняване на недостатъци на искането. Решението, в частта, с която са уважени исковете за вреди, обаче е неправилно. Иск за вреди е допустим при отмяна на административен акт (чл. 204 АПК). Същият обаче е основателен, съгласно разпоредбата на чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди- като държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които с а пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Изводът на решаващия съд, че за ищците е налице имуществена вреда - нереализираната цена от развалената продажба - е такава пряка и непосредствена последица- е незаконосъобразен. По делото нито се твърди, нито има доказателства, че имотът на ищците, поради не издаване на удостоверението е станал непродаваем ; същият е останал тяхна собственост и има пазарна цена, в рамките на уговорената по предварителният договор. Фактически, с развалената продажба, ищците запазват собствеността си, и нито са обеднели със сумата 50 000 лева; нито са пропуснали ползи - и към настоящият момент продажната цена на имотът им е същата. Затова решението в частта, в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което искът бъде отхвърлен. На тази плоскост следва да бъде отменено и допълнителното решение, с което Община - Белово е осъдена да заплати и законна лихва върху сумата от 50 000 лева. В останалите му части решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,