Решение № 1124 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12792/2012 г.

Решение № 1124 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12792/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "МИМ - 21" ЕООД чрез неговия пълномощник срещу решение № 4447/30.07.2012 г. по адм. д. № 1298/2011 г. на Административен съд София - град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Столичният общински съвет, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу решение № 468/22.07.2010 г. на Столичния общински съвет, с което на основание чл. 21, ал. 6 ЗОбС, чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ, чл. 129, ал. 1 ЗУТ и § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗУЗСО е одобрен план за регулация и застрояване на м. "Студентски град" в частта досежно имот с пл. № 2671, кв. 130. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Имотът е включен в УПИ ХIV-за образование-обществено обслужващи функции на ВУЗ. Двете части на имота са разделени от алея, като целият УПИ ХIV след изменението на Общия устройствен план на София /ЗУЗСО/ попада в две зони - Жк и Тго. Преди изменението на общия устройствен план имотът е попадал в една зона - Жк. Според съда, въпреки че не са отделени в самостоятелен УПИ в оспорения план, зелените площи, в които има минимално застрояване, са отделени в режим на Тго. С този мотив оспореният административен акт в обжалваната му част е приет за валиден и законосъобразен такъв. Така постановеното решение не е съответно на материалния закон: Като правно основание в обжалваното решение е посочена разпоредбата на § 2, ал. 3 ЗУЗСО, според която при противоречие с предвижданията на плановете по ал. 1 с разпоредбите на този закон, с общия устройствен план и с правилата и нормативите за неговото прилагане се изработва и одобрява нов или изменение на тези планове по реда на ЗУТ. Плановете по ал. 1 са влезлите в сила или одобрени до приемането на този закон ПУП-ве. В конкретния случай съдът не е разгледал казуса с оглед посоченото в обжалваното решение правно основание на § 2, ал. 3 ЗУЗСО. Съдът изобщо няма произнасяне налице ли са релевантните за изработване или изменение на плановете по ал. 1 юридически факти. С оглед посоченото основание такива факти не са установявани, за да се прецени може ли да настъпи правната последица на посочената в оспорения административен акт правна норма - одобрение или промяна на ПУП поради установено противоречие с ЗУЗСО. Тъй като тези факти не са установени, а касационната инстанция не може за пръв път да установява фактически констатации - чл. 220 АПК, следва решението да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане съобразно указанията на настоящето решение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,