Решение № 14837 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10999/2009 г.

Решение № 14837 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10999/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Драгомир Борисов Александров, от гр. София, срещу решение по т. 5 от протокол № 31 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 22.07.2009 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в нарушение на материалния закон, административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 - 5 от АПК. Жалбоподателят твърди, че сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ за ангажиране на дисциплинарната му отговорност са изтекли, поради което правото на дисциплинарнонаказващия орган е погасено по давност. Ответникът - Висшият съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител юрк. Илиева, оспорва жалбата. Участвувалият в производството прокурор от Върховната административна прокуратура застъпва становище за неоснователност на оплакванията срещу решението на ВСС. Върховният административен съд, седмо отделение, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване валиден и допустим индивидуален административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С предложение вх. № 11-03-236/16.04.2009 г. административният ръководител на Районна прокуратура (РП) София, на основание чл. 312, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 311, т. 2, б. "а", вр. с чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ е сезирал ВСС с искане за налагане на дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" на Драгомир Барисов Александров - прокурор в РП, поради нарушения и пропуски при изпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 5 от ЗСВ. По направеното предложение с решение по т. 38 от Протокол № 17/22.04.2009 г. е образувано дисциплинарно дело (д. д.) № 33/2009 г. по описа на ВСС, за което жалбоподателят е уведомен, изпратен му е препис от предложението, като е бил предоставен 7-дневен срок за писмени възражения и посочване на доказателства. Д. д. № 33/2009 г. е приключило с постановяване на Решение № 10-00-056 от 21.07.2009 г., с което дисциплинарният състав (ДС) на ВСС е предложил Александров да бъде дисциплинарно освободен от заеманата длъжност. С оспореното понастоящем решение по т. 5 от протокол № 31/22.07.2009 г., с 19 гласа "За", 0 "Против" и 1 "Въздържал се", ВСС е наложил на Драгомир Александров, прокурор от РП София дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Жалбата на Александров е депозирана на 29.07.2009 г., поради което срокът по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ е спазен. От данните по делото е видно, че въз основа на Заповед № 1416/16.09.2008 г. на Градския прокурор, комисия от прокурори при СГП е извършила комплексна ревизия на дейността на СРП. В изготвения доклад с адм. № 588/24.10.2008 г. (л. 3, папка № 1) са обобщени резултатите от проверката, като са изнесени конкретни и определени от проверяващите като фрапиращи случаи на неспазване на процесуалните срокове от страна на жалбоподателя Александров. На административния ръководител на СРП изрично е указано да вземе мерки за преустановяване нарушенията. Въз основа на тези данни районният прокурор със Заповед № 133/7.11.2008 г., изменена с последваща Заповед № 134/12.11.2008 г. е образувал дисциплинарно производство срещу прокурор Александров. В хода на това производство е било установено, че за периода 15.04.2008 г. - 12.11.2008 г. от възложени 540 прокурорски преписки и досъдебни производства, жалбоподателят е просрочил 338, което представлява 62,5% от всички докладвани му преписки и досъдебни производства. Пълното им описание с входящ номер, вид, дата на доклад и дата на произнасяне се съдържа на л. 17 - л. 36 от предложението (л. 40 - 49 от делото). Констатирано е още, че Александров не е упражнил правомощията си по чл. 152, ал. 5 от НПК (отм.) и чл. 63, ал. 5 от НПК да освободи незабавно задържани лица след изтичане на максимално допустимите срокове за задържане, като е допуснал надлежаване на задържани под стража обвиняеми във фазата на досъдебното производство по три дела (СН № 143/2007 г., СН № 36/2008 г. и СН № 264/2006 г.), като най-краткото надлежаване е два месеца (СН № 36/2008 г.), а най-дългото - почти четири месеца (СН № 143/2007 г.). По СН № 138/2008 г. и СО № 264/2006 г. Александров не е изпълнил задължението си по чл. 65, ал. 2 от НПК да изпрати незабавно делото в съда по молба за изменение на мярка за неотклонение "Задържане под стража", като по първото дело два пъти е внасял обвинителен акт, без да приложи молбата, а по второто е администрирал едва третата поред молба. Не се е произнесъл по мярката за неотклонение, когато прекратява наказателното производство (СО 246/2006 г.). По НСН 747/2007 г. жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по чл. 243 от НПК при наличие на предпоставки за прекратяване на делото поради изтекла давност да прекрати наказателното производство. Вместо това е спрял и възобновил производството, след което е внесъл обвинителен акт в съда. Върху този факт му е обърнато специално внимание при извършена от СГП ревизия. Александров системно не е спазвал процесуалните срокове по чл. 242, ал. 3 от НПК (едномесечния срок за произнасяне). Това се отнася както за внасяните в съда дела, между които е НСН № 747/2007 г., по което е изтекла давността, така и до преписките и досъдебните производства, докладвани му като спешен доклад, и всички останали описани в предложението преписки и досъдебни производства. По повод жалба за забава движението на преписка № 430/2006 г. (дознание 2776/06 г. по описа на 1-во РПУ) Инспекторатът към ВСС е извършил проверка и се е произнесъл със становище, заведено в РП на 16.12.2008 г. (л. 61 от папка № 1), в което е препоръчано на районния прокурор да упражнява по-строг контрол и обърне внимание на Александров за недопускане на пропуски в работата. Няма спор, че със Заповед № 85/19.06.2008 г. на административния ръководител на РП - София на Александров е наложено дисциплинарно наказание "Порицание" за неспазване на сроковете, предвидени в НПК. Въз основа на справка с вх. № 641 от 28.05.2008 г. е било установено, че за периода 2005 г. - 15.04.2008 г. същият е имал нерешени 54 броя дела и 130 броя нерешени и просрочени преписки. Настоящото решение касае периода 15.04.2008 г. - 12.11.2008 г., в рамките на който жалбоподателят е просрочил 338 от общо 540 преписки и досъдебни производства. Конкретните факти и доказателствата, установяващи наличието на описаните нарушения са коментирани обстойно в мотивите на предложението на районния прокурор до ВСС и в решението на ДС, поради което не следва да се преповтарят, т. к. настоящият състав ги споделя изцяло. Още повече, че жалбоподателят Александров не оспорва констатациите за неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, за което са приложени и писмени доказателства в 12 броя папки. Възраженията му акцентират на изтекла давност по смисъла на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ за ангажиране на дисциплинарната отговорност, както и че не е отчетена прекомерната му натовареност. На базата на събраните доказателства, дисциплинарнонаказващият орган обосновано е приел, че прокурор Александров е извършил вменените му нарушения на служебната дисциплина. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, вр. с ал. 2 от ЗСВ, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя, като неизпълнението на служебни задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Констатираното в хода на административното производство неспазване на сроковете по чл. 242, ал. 3 от НПК при решаване на описаните в решението на ДС досъдебни производства и неизпълнението на произтичащите от заеманата служба задължения е достатъчно основание да се приемат за осъществени дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 5 от ЗСВ. За нито едно от посочените в предложението дела не са представени доказателства, че в законно установените срокове произнасянето по тях е било невъзможно, с оглед конкретният им обем, правна сложност или други обективни причини. Безспорно е, че както неспазването на процесуалните срокове по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ, така и неизпълнението на други служебни задължения (чл. 307, ал. 3, т. 5 от с. з.) са проявни форми на бездействие при нормативно вменено задължение за активно поведение, сроковете за които текат от деня на откриване на нарушението - Арг.: чл. 310, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗСВ. При това положение дисциплинарната отговорност за посочените в мотивите на заповедта на районния прокурор нарушения не е погасена по давност. Съгласно приложимата към казуса редакция на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ (Обн. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) дисциплинарно производство се образува в срок до три месеца от откриване, но не по-късно от две години от извършване на нарушението. Тези срокове са преклузивни и с изтичането им се погасява дисциплинарната власт на дисциплинарно наказващия орган по чл. 311 от ЗСВ, който не може да я упражни, като наложи някое от предвидените в чл. 308 от ЗСВ дисциплинарни наказания. Правнорелевантен при преценката за спазване на сроковете по чл. 310 от ЗСВ е моментът, в който дисциплинарното производство е било образувано, като краткият тримесечен срок е относим единствено към обективния факт на откритото дисциплинарно нарушение. Самото откриване на нарушението поначало се свързва с узнаването от органа на дисциплинарната власт на установено в съществените му признаци нарушение на служебната дисциплина. Такова откриване е налице, когато е установен субектът на нарушението, времето, мястото на извършването и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. Дали деянието представлява дисциплинарно нарушение и следва ли за него да бъде наложено дисциплинарно наказание, респ. какво по вид и размер; преценява органът, който е носител на дисциплинарната власт. Тази преценка намира израз във взетото от последния решение, от което произтичат и съответните последици за провинилия се магистрат. Поради това краткият тримесечен срок по отменената редакция на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ започва да тече от момента, в който съществуват условия за извършването на такава преценка. В същия смисъл виж: т. 2 от ТР 1/2006 г. на ОС на ВАС. В конкретния случай откриването на извършените от прокурор Александров нарушения следва да се свърже с констатациите на доклада от проведената ревизия. С оглед това обстоятелство, образуваното дисциплинарно производство със Заповед № 133/7.11.2008 г. на административния ръководител на РП София се явява в рамките на императивно установения тримесечен срок, регламентиран в разпоредбата на приложимата към спора редакция на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ (ДВ, бр. 64/2007 г.). Срокът за образуване на дисциплинарното производство като юридическо събитие, с чиито начало и край законът свързва проявлението на определени юридически факти и настъпването на съответните правни последици, не се прилага поотделно за всяко от активно легитимираните лица по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ, а започва да тече, когато който и да е от тях установи дисциплинарната простъпка на съответния магистрат. В контекста на изложеното, неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неспазване на сроковете, посочени в разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Датата на откриване на нарушението е датата, на която административният ръководител е бил уведомен за нерешените преписки и досъдебни производства - обстоятелства, материализирани в изготвения доклад с адм. № 588 от 24.10.2008 г. по описа на СГП. Най-рано към тази дата и най-късно към 7.11.2008 г. същият е известен за констатациите на ревизията и установеното противоправно поведение на подчинения му магистрат. Със Заповед № 133/7.11.2008 г. административният ръководител е образувал дисциплинарно производство срещу Драгомир Александров, а вменените нарушения на дисциплинарнопривлеченото лице касаят действия и бездействия, извършени в периода 15.04.2008 г. - 12.11.2008 г. Дисциплинарните нарушения - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и неизпълнение на служебни задължения са били достатъчно индивидуализирани в заповедта за образуване на дисциплинарното производство, привлеченият се е запознал с посочения доклад от проверката на СРП (л. 59), поради което неоснователно е оплакването за нарушаване на правото му на защита, поради неяснота на предмета на производството. От приложената докладна и протокол от 16.01.2009 г. (л. 59 и л. 68 от папка № 1), както и от протоколите на проведените открити заседания по д. д. 33/2009 г. се установява, че са спазени изискванията на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ, както и не се оспорват нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание. Оплакванията на жалбоподателя за немотивираност на решението на ВСС е неоснователно. ВСС е възприел фактическата обстановка, правни изводи и мотиви, изложени в решението на ДС, след като не е изложено друго при приемането му. Проведеното дисциплинарно производство и приетото решение по д. д. № 33/2009 г. са част от предвидената административна процедура, поради което мотивите могат да се намират и в съпътстващите документация по приключване на започналото административно производство по налагане на дисциплинарно наказание (Арг.: чл. 320, ал. 4 от ЗСВ). Наложеното наказание съответства на извършените дисциплинарни нарушения, които са особено тежки, с оглед изискванията на закона за бързина на движение на делата и предвид основният принцип в наказателното право за разглеждане и решаване на делата в разумен срок (чл. 22 от НПК). Постановеното решение на ВСС постига и целта на закона за всяко дисциплинарно нарушение да се налага съответствуващо му дисциплинарно наказание, което дисциплинира магистратите. Следва да се има предвид още, че жалбоподателят е бил санкциониран за допуснати нарушения във връзка със системно неспазване на сроковете, предвидени в НПК. Очевидно наложеното дисциплинарно наказание "Порицание" не е имало превантивен и възпиращ ефект, при което оспореното понастоящем наказание е съответно на характера и тежестта на констатираните нови дисциплинарни провинения и цялостното поведение на магистрата. В решението на ВСС са изложени мотиви и е видно от приложените към преписката справки, че натовареността на жалбоподателя не се различава от тази на останалите прокурори в Първи отдел на СРП и при добра организация на работата може да спазва регламентираните в закона срокове по образуване и движение на делата и по организация на работата в тях. Правилно административният орган е приел, че е налице виновно неизпълнение на служебните задължения и системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони. ВСС се е съобразил с тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено и поведението на нарушителя, съгласно чл. 309 от ЗСВ, поради което наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение