Решение № 7692 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4152/2013 г.

Решение № 7692 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4152/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Гама Проект" АД, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. "Орловска" № 164, представлявано от изпълнителния директор Добромир Христов Георгиев, против решение № 5 от 15.02.2013 г., постановено по адм. дело № 175/2012 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци (АУЗТБО) № 91 от 25.04.2012 г., издаден от главен експерт при Дирекция "Местни данъци и такси" ("МДТ") при Община Габрово, потвърден с решение № МДТ 02-9 от 29.06.2012 г. на Директор Дирекция МДТ към община Габрово, с който е установен размера на задължението на дружеството за такса битови отпадъци (ТБО) за 2011 г. на стойност 4435.64 лв., включваща главница 4134.42 лв. главница и 301.22 лв. лихва, изчислена към 14.05.2012 г. В жалбата си касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "МДТ" към община Габрово - не взима отношение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, по отношение на която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение Административен съд Габрово е отхвърлил жалбата на "Гама Проект" АД против АУЗТБО № 91 от 25.04.2012 г., издаден от главен експерт при Дирекция "МДТ" при Община Габрово, потвърден с решение № МДТ от 29.06.2012 г. на Директор Дирекция МДТ към община Габрово, с който е установен размер на задължението на дружеството за такса битови отпадъци (ТБО) за 2011 г. на стойност 4435.64 лв., включваща главница 4134.42 лв. главница и 301.22 лв. лихва, изчислена към 14.05.2012 г. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма и административно производствените правила, както и че определеното задължение съответства на посочената от касатора данъчна оценка на имотите, съобразно нормите на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Габрово приети с решение за съответната година. Съдът е обосновал извода, че имотите, във връзка с които е определена ТБО са разположени в границите на районите, в които съгласно чл. 66 ЗМДТ са предоставяни услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване, както и че не са налице условия за освобождаване на касатора от заплащане на тези услуги, тъй като същия не е подал декларация, че няма да ги ползва. Въз основа на съображения в посочения смисъл, както и с оглед на допуснатата и приета по делото комплексна експертиза, съдът е приел, че имотът на касатора попада в границите на организирано сметосъбиране и почистване за 2011 г., както и че дружеството не е декларирало, че няма да ползва сградите или някоя от тях през годината, за да се приложи по отношение на него разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Габрово/Наредбата/, както и не е подавал декларации за брой съдове. Според приетата експертиза, която не е оспорена от страните ТБО и дължимата лихва е правилно изчислена на база данъчна оценка на имота, която е по - висока от отчетната му стойност през годината и същата е в съответствие с определените от Общинския съвет промили върху данъчната оценка на имота. По делото са предоставени и доказателства за реално предоставяне на услугите от общината Решаващият съд е отчел, че по делото няма данни задълженията за ТБО за процесния период да са заплащани от жалбоподателя до края на 2011 г. както и до датата на издаване на АУЗТБО - 25.04.2012 г. Въз основа на събраните доказателства съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗТБО. Решението е правилно. Административен съд - Габрово е изяснил спора от фактическа страна и въз основа на преценката на релевантните юридически факти е изложил обосновани изводи, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Видно от данните по административната преписка, "Гама Проект" АД е собственик на недвижим имот находящ се в гр. Габрово, ул. "Орловска " № 164. Същият е декларирал притежавания от него имот с декларация с вх. № М0403/2000 г., въз основа на която е издаден процесния АУЗТБО. Разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ гласи, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, когато услугата не се предоставя. Първоинстанционният съд е обосновал правилен извод, че всички имоти, във връзка с които е определена такса за битови отпадъци са разположени в границите на районите, в които съгласно Заповед № 2192/29.10.2010 г. на кмета на Община Габрово се извършва организирано сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на депа за битови отпадъци, както и услугата по поддържане чистота на териториите за обществено ползване. Относно възражението на касатора, че контейнерът за съхранение на битови отпадъци е позициониран на място, до което достъпът е ограничен и по тази причина използването на предоставените контейнери е обективно невъзможно, от приетата по делото експертиза е видно, че има разположени два съда за събиране на битови отпадъци непосредствено до съществуващ портал на ул. "Орловска" № 164, достъпът до които е свободен. Недоказано е и твърдението на касатора, че дружеството е заплащало допълнително такси, в които са включени услугите по обезвреждането на отпадъците и поддържане на депа за битови отпадъци, за процесната година. Представените пред първата инстанция фактури са за 2008 г. и 2009 г. т. е не касаят процесната 2011 г. за която е определено съответното задължение за ТБО. Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства в подкрепа на това твърдение. Неоснователно е твърдението на касатора, че недвижимите имоти собственост на дружеството нямат излаз на асфалтов път, от което според него следва, че не е заобиколено от територии за обществено ползване, които да се нуждаят от поддържане на чистотата и съответно не се дължи такса за предоставяне на тези услуги. Имотите на дружеството се намират на територия, която е включена в заповедта на кмета на общината за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ и се предоставят всички услуги, видно от приложените по делото доказателства. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че някои от имотите на касатора нямат пряк излаз на асфалтов път. Това не може да бъде предпоставка за освобождаване на касатора от заплащане на услугата, тъй като достъпът до съответния имот се осъществява чрез ползване на тротоари и територии за обществено ползване. Относно възражението на касатора, че дейности по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържането на чистотата на обществени територии и обезвреждане в депа, не са извършвани на територията на неговите имоти, следва да се отбележи, че таксата за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на предприятието или в непосредствена близост до него, именно защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. От друга страна по делото са представени доказателства - констативни протоколи и фактури за извършена работа по предоставяне на съответните услуги по сметосъбиране, сметоизвозване обезвреждане на битови отпадъци в депа и почистване на съответните територии. Тези две компоненти на ТБО - обезвреждане на битови отпадъци в депа и такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са дължими винаги, изключения допуска само разпоредбата на чл. 71, т. 2 и 3 ЗМДТ - и то при строго определени условия. Не се събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване само, когато услугата не се предоставя от общината, като е без значение обстоятелството дали недвижимият имот се ползва или не. За обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само, когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо. Видно от данните по делото, обезвреждането на битови отпадъци от територията на цялата община се извършва в градско депо - Габрово. Съгласно чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи, когато няма такива. В случая не е налице визираната хипотеза, т. к. от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че на територията на община Габрово съществува депо за битови отпадъци, което е функциониращо. С оглед което изричната разпоредба на чл. 71 ЗМДТ не може да намери приложение. Неоснователно е и възражението на касатора, че заповедта на кмета с № 2192/29.10.2010 г. по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за 2011 г. не е обявена публично. Видно от доказателствата по делото същата е била поставена на таблото в Д"МДТ" при общината, както и е публикувана на интернет страницата на общината. По делото няма данни същата да е била обжалвана, нито е направено подобно твърдение. Недопустимо е, както правилно е приел и административния съд, да се извършва инцидентен контрол за законосъобразност на акт, който не е предмет на настоящото съдебно производство. От друга страна публикуването на тази заповед не е елемент от фактическия състав по издаването на обжалвания акт, с оглед на което не би могло да влияе върху неговата законосъобразност. Обстоятелството, че по отношение на одобрената план - сметка за годишния размер на разходите за 2011 г., приета с решение на ОбС- Габрово, не е извършена проверка от Сметната палата, също не влияе върху законосъобразността на оспорения пред първоинстанционния съд АУЗТБО. Като е стигнал до същия извод АС - Габрово е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Като се имат предвид горните съображения, първоинстанционният съд правилно е приел, че касационният жалбоподател дължи такса за предоставените услуги по чл. 62 ЗМДТ, в размера в който са определени в АУЗТБО, с оглед на което оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани претендираните от касатора съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение