Решение № 4 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5415/2007 г.

Решение № 4 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5415/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК (нов), във вр. с чл. 218а ГПК (отм.) Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от З. Н. К. и К. И. Т. срещу решение от 20.07.2007 г. по гр.д. № 227/2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявения срещу тях иск с правно основание чл. 97 ГПК. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответниците Ц. Х. Г., Г. Х. Х., С. А. Н. и П. А. П. не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 7.11.2006 г. по гр.д. № 1366/2005 г. на Варненски РС, е признал за установено по отношение на ответниците по жалба Ц. и Г. Х. и С. и П. А., че З. Н. и К. И. не са собственици на имот пл. № 992, в кв. Виница, в м.."А", гр. В.. Установено е от доказателствата по делото, че ответниците по жалба - ищци в първоинстанционното производство, са наследници на Х. Г., починал на 12.06.1959 г. и с решение на ПК В. от 13.03.2000 г. им е възстановена собственост върху нива от 2 413 кв.м, част от която е и спорния имот. Установено е също така, че жалбоподателят З. К. е бил включен в списък на лицата, на които ОбНС В. е предоставил земя по ПМС № 76/1978 г. под № 37, за което му е било връчено удостоверение № 1888, което съдът е установил, че не е подписано от П. на ИК на ОБНС В. към 1978 г. На същият с Оценителен протокол от 14.09.1995 г. е била направена оценка на разрешената му за изкупуване по § 4а ЗСПЗЗ земя и той е заплатил същата на 25.09.1995 г., към който момент е бил в брак със жалбоподателката К. И. При тези данни въззивният съд е приел за установено, че жалбоподателите не са имали право да изкупят земята, тъй като по отношение на нея за ищците- ответници по жалба е могла да се възстанови собственост по реда на ЗСПЗЗ, поради липса на предпоставките за изкупуване на същата визирани в разпоредбата на § 4а ЗСПЗЗ. Съдът правилно е приел, че от една страна жалбоподателят З. К. не е доказал да е получил по надлежния ред правото на ползуване по реда на ПМС № 76/1978 г., а от друга намиращия се в мястото фургон на бетонна основа не може да се приеме, че има характер на постройка по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ. Заплащането на земята не е произвело вещноправен ефект за придобиване собственост върху земеделска земя, предоставена на ползуване, което е било прекратено, респ. не са приложими и разпоредбите за наличието на построена сграда и заплащане земята на собствениците. С решение Общинската поземлена комисия е възстановила съществуващи граници нива от 2 413 кв. м. и по делото е било установено, че спорните 600 кв. м. са били част от нивата на ищците - ответници по жалба. Законосъобразно отрицателният установителен иск по чл. 97 ГПК е бил уважен. Права по § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ имат само лицата, на които е предоставено право на ползване върху земеделска земя по силата на актовете на П. на Н. събрание, Д. съвет и Министерския съвет (§ 4 ПЗР ЗСПЗЗ). Липсата на доказателства в тази насока е отрицателна предпоставка за придобиване на право на собственост по посочения ред. В настоящия случай, дори и да бяха представени доказателства за предоставяне правото на ползване по предвидения ред, на жалбоподателите не би могло да се признаят права по никоя от хипотезите на § 4а - 4б от закона. За признаване права по § 4а е необходимо върху имота да има построена сграда, и то не по-късно от 1.03.1991 г., а доказателства в тази насока липсват. До посочената дата в § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ 1 март 1991 г. жалбоподателите не са доказали, че са построили сграда в имота, за да възникне правото им да заплатят земята. Нещо повече, от заключението на техническата експертиза е установено, че има поставен фургон, с размери 5,50/2,55 м, монтиран върху бетонова основа, без съответните строителни разрешения, при което правилно е прието от съда, че това не е сграда по смисъла на цитирания по-горе текст. С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г.о