Решение № 39 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11377/2020 г.

Решение № 39 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11377/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на А. Юсеинов, чрез процесуален представител адвокат С. Илиева от АК – гр. Габрово, срещу Решение № 136/11.08.2020 г., постановено по адм. дело № 122/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу Експертно решение (ЕР) № 0274/028/10.02.2020 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) – гр. София и отмененото с него Експертно решение № 1649/13.09.2019 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" – гр. Севлиево, като неоснователна. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на нормата на чл. 6 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт и делото като преписка да се върне на административния орган за ново произнасяне. Претендира се присъждане на съдебни разноски в размер на 230 лева. Ответниците – НЕЛК – гр. София, Агенция за хора с увреждания, "Хамбергер – България" ЕООД – гр. Севлиево, МБАЛ "Стойчо Христов" ЕООД – гр. Севлиево, ДКЦ "Здраве" ЕООД - гр. Севлиево, РД "Социално подпомагане" – гр. Габрово не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът – директор на Териториално поделение на НОИ – гр. Габрово, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е ЕР № 0274/028/10.02.2020 г. на НЕЛК - гр. София, с което се отменя ЕР № 1649/13.09.2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Стойчо Христов" ЕООД - гр. Севлиево и издава ново, като не се разрешава продължаване на временната неработоспособност след 720 дни и отменя болничен лист (БЛ) № Е2019 7791774, Е2019 7791827. Въз основа на представените по делото писмени доказателства, вкл. Медицинско експертно досие и приложена Епикриза от клиника по неврохирургия на УМБАЛ Плевен (ИЗ № 10711 от 20.03.2018 г.), първоинстанционният съд приема за установено, че А. Юсеинов е опериран на 20.03.2018 г. за дискова херния Л5 - Ес1 и е извършена интерламинотомия Л5 - Ес1 вдясно екстирлация на хернията, декомпресия на коренчетата и апликация на антиадхеазивен гел, като за периода 20.03.2018 г. - 27.08.2019 г. лицето е било временно неработоспособно (в непрекъснат отпуск) и в тази връзка са му издадени общо 22 бр. болнични листа, респ. временната неработоспособност, без прекъсване е продължила общо 526 дни. С издадено ЕР № 1649/13.09.2019 г., ТЕЛК Общи заболявания МБАЛ "Стойчо Христов" ЕООД – гр. Севлиево разрешава продължаването на отпуска за временна нетрудоспособност, респ. продължаване издаването на болнични листи. Въз основа на това Решение ЛКК издава БЛ Е20197791774/28.08.2019 г. до 26.09.2019 г. (за 30 дни) и БЛ Е20197791827/27.09.2019 г. до 26.10.2019 г. (за 30 дни). По този начин е разрешено продължаването на временната неработоспособност над 540 дни (18 месеца). Издаденото Решение № 1649/13.09.2019 г. на ТЕЛК е обжалвано в установения от закона срок от Директора на ТП на НОИ - гр. Габрово пред НЕЛК - гр. София с мотив, че е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от НМЕ. Първоинстанционният съд обосновава извод, че към момента на произнасяне на НЕЛК жалбоподателят е ползвал отпуск поради временна неработоспособност от общо 19 месеца и 16 дни без прекъсване, като следователно по отношение на него е била налице специалната хипотеза на чл. 6, ал. 6 от НМЕ. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира за правилни изводите на НЕЛК, обективирани в обжалваното решение, досежно необоснованост на заключението на ТЕЛК за налична и продължаваща временна неработоспособност след 720 дни, с оглед установената легална дефиниция по чл. 6, ал. 1 НМЕ, респ. § 1, т. 34 от ДР на Закона за здравето. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното Експертно решение на НЕЛК. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като експертно заключение е кредитирано частично, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. По силата на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, временната неработоспособност е социален риск, за който се осигуряват лицата в държавното обществено осигуряване. Паричните обезщетения за временна неработоспособност са част от краткосрочното обществено осигуряване, като система на предоставяне на материални средства за издръжка на осигурените лица в случаите, когато за определен период от време те не могат да се осигуряват сами срещу личния си труд по независещи от тях причини. То се състои в изплащане на обезщетения и помощи за сметка на специално обособени фондове вместо загубения трудов доход или за посрещане на допълнителни материални разходи при настъпване на предвидени в закона осигурени социални рискове. Тези плащания се дължат за предварително определен период от време. Не продължителността на периода обаче прави осигуряването краткосрочно, а неговата определеност от вероятността да бъде преодоляно състоянието, довело до загуба на дохода. Отпускът поради временна неработоспособност се разрешава от органите на медицинската експертиза на работоспособността, определени в чл. 103, ал. 2 ЗЗ и чл. 3 НМЕ, като се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето. Продължителността, респективно законоустановения допустим брой дни за временна неработоспособност е регламентиран от нормите на чл. 6, ал. 4 и ал. 6 НМЕ. Когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване (180 календарни дни) или 12 месеца (360 календарни дни) с прекъсване в 2 предходни години и в годината на боледуването, отпуск се разрешава и болнични листове се издават само след контролен преглед на ТЕЛК (постановено експертно решение) на всеки 2 месеца, при условие, че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. В съответствие с новелата на чл. 6, ал. 5 НМЕ, в относимата редакция (Обн. - ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.), неработните дни, както и ползването на друг законоустановен отпуск не прекъсват временната неработоспособност. Прекъсване на временната неработоспособност се допуска само когато лицето се е явило на работа със съгласието на органа, разрешил отпуска по болест (лекуващият лекар, ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК). Това обстоятелство се отразява в личната амбулаторна карта по реда на правилника по чл. 109 ЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 6 НМЕ, по изключение за отделни случаи, след мотивирано решение на ТЕЛК, отпускът за временна неработоспособност може да се продължи и след изтичането на новите 6 месеца само за някои болести, като туберкулоза, травматични увреждания, следоперативни състояния, хепатит, инфаркт на миокарда и др., когато е очевидно, че осигуреният ще възстанови работоспособността си в следващите 6 месеца. Не се разрешава ползването на отпуск за временна неработоспособност непрекъснато за повече от 18 месеца. Анализът на нормата на чл. 6, ал. 6 НМЕ, налага извод за наличие на законоустановена максимална продължителност на отпуска за временна неработоспособност до 18 месеца (540 календарни дни), без прекъсване. Правилното прилагане на разпоредбата е обусловено от отчитане броя на дните на временната неработоспособност и прогнозата за състоянието на пациента, с оглед наличието на обективни признаци за възстановяване на работоспособността му в следващите 6 месеца. Предвид изложеното, основателни са възраженията на ответника по касация, съобразно които влошаването на състоянието на жалбоподателя не е основание за продължаване на временната неработоспособност над 540 дни, а напротив за прекратяването й и насочване на пациента към установяване на трайно намалена работоспособност. Видно от представените доказателства за периода от 20.03.2018 г., когато е установена временна неработоспособност поради общо заболяване, продължила без прекъсване до 26.10.2019 г., на лицето са издадени 22 броя болнични листи, с които му е разрешен отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на 586 дни или 19 месеца и 16 дни. С горното е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 6 НМЕ, тъй като нормативно установеният максимален срок на непрекъснат отпуск за временна неработоспособност от 18 месеца е надхвърлен с 1 месец и 16 дни. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата на чл. 6, ал. 6 НМЕ, посочена като правно основание за неговото издаване. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,