Решение № 6292 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7294/2014 г.

Решение № 6292 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7294/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Рашко Георгиев Кацаров от гр. Пловдив против решение № 240 от 14.04.2014 г., постановено по адм. д. № 68 по описа за 2014 г. на Административен съд - Пазарджик. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - община Стрелча не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за недопустимост на съдебното решение, тъй като наказателното постановление не е административен акт и исковата претенция не попада в приложното поле на чл. 1 от ЗОДОВ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок по чл. 211 от АПК и е допустима за разглеждане по същество, като разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по предявения от ищеца Кацаров иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лв. и за имуществени вреди в размер на 200 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от 14.01.2013 г. до крайното изплащане, като се твръди, че вредите според ищеца са му причинени от отмененото Наказателно постановление № 3/14.01.2013 г. За да отхвърли така предявения иск, съдът е приел, че с Наказателно постановление № 3/14.01.2013 г. ищецът е наказан с глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 на Общински съвет Стрелча. С Решение от 28.03.2013 г., постановено по нахд № 30 по описа на Районен съд Панагюрище за 2012 г. съдът е отменил наказателното постановление. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 22.04.2013 г. В това производство ищецът действително е направил разноски в размер на 200 лв., представляващи платено от него адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие. Според съда, за да възникне правото на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да са налице няколко кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред, да е настъпила вреда от такъв административен акт и да е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Относно наличието на първата предпоставка - административен акт, който да е отменен по съответния ред, съдът счита, че тази задължителна за реализиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставка не е налице. Освен това според съда ищецът не е доказал настъпването на твърдените неимуществени вреди в резултат на отмененото наказателно постановление. По отношение на претърпените имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление, то това не са вреди, причинени от същото, а представляват разноски, направени в хода на съдебното му оспорване. Затова тези разноски би следвало евентуално да бъдат претендирани в хода на самото съдебно административнонаказателно производство. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът приема, че неоснователността на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ произтича от правната природа на наказателното постановление, който не е административен акт. Неправилно също така се приема, че разноските, претендирани под формата на вреди, следва да се търсят в административнонаказателното производство. По първия от двата въпроса е налице Тълкувателно постановление по т. 1 по ТД № 2/2014 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС и Гражданската колегия на ВКС, според което видът на акта, определян според критериите в АПК /т. е. индивидуален, общ или нормативен/, не е определящ за това дали вредите от наказателните постановления да се търсят по реда на ЗОДОВ. ЗОДОВ е приложим за вреди от отменени наказателни постановления, тъй като нормата на чл. 1 от закона изобщо не поставя изисквания какъв да е отмененият акт, стига той да е незаконосъобразен, да е акт на държавен или общински орган и да е резултат от административна дейност. Дейността по издаване на наказателни постановления е административна и това е достатъчно вредите от нея, включително и когато под формата на вреди да се търсят разноски по обжалването на наказателните постановления, да се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По втория въпрос неправилността на решението произтича от факта, че с ТД № 5/2009 на ВАС се прие, че в рамките на касационното обжалване по чл. 63 ЗАНН и глава дванадесета от АПК разноски не могат да се търсят. Предвид изложеното, решението на АС - Пазарджик следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното, Върховният административен съд