Решение № 10984 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2747/2010 г.
ВАСIV отделение28.09.2010 г.докладчик Галина Карагьозова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 7 от 2.11.2009 г., постановено по адм. дело № 3541/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, IХ тричленен състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10984 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2747/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Столичния общински съвет, чрез пълномощника юрисконсулт Семра Якуб, против решение № 7 от 2.11.2009 г., постановено по адм. дело № 3541/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, IХ тричленен състав, с което е отменена Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община (НППУПМГТТСО), приета с решение № 36 от 14.03.2000 г. на Столичния общински съвет, в частите, изменени с решение № 305 от 12.06.2008 г. на Столичния общински съвет. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и съдът се произнесе по същество като отхвърли жалбите против цитираната Наредба, в частта, приета с решение № 305/2008 г. на СОС. Ответниците - Борис Цветков Цветков, Тодор Михайлов Тодоров и Иван Митов Петров в писмено становище и лично в с. з. оспорват касационната жалба и молят да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че правилно в съдебното решение е прието, че е допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Разпоредбата предвижда преди внасянето на проекта на нормативния акт за разглеждане да се публикува на интернет-страницата с оглед осигуряването на 14-дневен срок за предложения и становища по проекта от заинтересованите лица. В случая нормата е императивна, поради което не може да се приеме, че се касае до несъществено нарушение. Не е спазена и разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, съгласно която следва да се приложат мотиви към проекта на нормативния акт. Съдържанието на мотивите посочени в чл. 28, ал. 2 от т. 1 - 5 от ЗНА следва да бъдат налице при обсъждането им. От доказателствата по делото съдът е направил обоснован извод, че такива мотиви не са изготвени. Касае се за императивно изискване поради което неизпълнението му правилно е прието от съда за нарушение на законово изискване. Посочените норми са гаранция за спазване на принципите на обоснованост, стабилност и съгласуваност, и възможност за изразяване на мнения и становища на заинтересованите лица. Не са налице сочените касационни основания и решението следва да остане в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалби против НППУПМГТТСО, в частите й изменени с решение № 305 от 12.06.2008 г. на СОС. Развити са оплаквания за нарушения при приемането на измененията на Наредбата, както и за материална незаконосъобразност поради липса на финансова обосновка на приетите с изменението увеличени цени на билетите за градския транспорт и някои видове абонаментни карти. След като подробно е обсъдил събраните по делото доказателства, съдът точно е установил фактите по спора, като приетото от фактическа страна не се оспорва. Приел е, че решението на СОС, с което са приети оспорените изменения на НППУПМГТТСО относно цената на билетите в масовия градски транспорт е взето от компетентен орган, при наличие на кворум и мнозинство при спазване на изискванията на чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА. При вземане на решението обаче са нарушени нормите на чл. 26 и сл. от ЗНА, чл. 77 от АПК и чл. 77 от Правилника за организацията и дейността на СОС (ПДСОС). Това е така, тъй като проектът за изменение не е публикуван от вносителя, в това число и на интернет-страницата на съответната институция, ведно с мотивите му, за да може заинтересованите лица да го обсъдят и да дадат мнения, становище или предложения. В случая е представен само доклад от заместник-кмет на СО, който заедно с проекта на решение е обсъден само в постоянните комисии на СОС. Липсва проведено обществено обсъждане. Освен това съдът е приел, че в случая мотивите към акта не отговарят на изискванията на чл. 28 от ЗНА. Липсва подробен финансов и икономически анализ на причините, обуславящи изменението на цените на билетите и някои абонаментни карти. Във внесения доклад се съдържат доводи за отчетена инфлация и увеличение на цените на горивата, електроенергията и консумативите, но липсват точни данни за стойностите на посочените фактори, както и анализ на конкретното им влияние върху цените на билетите и картите. Не са спазени изискванията за формиране на цените, визирани в Правила за образуване на цената на еднократно пътуване на превозните документи за масов градски транспорт на територията на СО, приети с решение № 19 от 11.12.2000 г. на СОС. По посочените съображения, първоинстанционният съд е приел, че посочените нарушения обуславят отмяна на атакуваните изменения на НППУПМГТТСО. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В касационната жалба са развити два довода. Първият е, че не са налице процесуални нарушения относно липсата на предварително обявяване на проекта за издаване на процесното решение като нормативен акт, тъй като не са приложими нормите на чл. 26 от ЗНА, чл. 77 от АПК и чл. 77 от ПДСОС, а нормите на специалния закон - ЗМСМА. Същите са спазени. Съгласно чл. 80 от АПК, нормите на ЗНА са приложими само за неуредените случаи. За разглеждания спор приложими са нормите, съответно разписаната процедура на ЗМСМА, която е в специалния закон и която безспорно е спазена. Възражението не може да бъде възприето. В противопоставения текст на чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА е уредена процедурата за съобщаване/огласяване на вече приетия акт, по характера си нормативен акт. Същата норма обаче не може да бъде противопоставена на нормата на чл. 26 от ЗНА, като норми в съотношение общ/специален закон. В ЗМСМА липсва уредба относно предварителното обявяване за обсъждане на проектите за нормативни актове, поради което е налице неуреден случай и правилно съдът е приел приложимост на нормите от общите закони - чл. 26 от ЗНА и чл. 77 от АПК. В чл. 22, ал. 2 е визирано обсъждане в помощните органи на компетентния орган, което не е равносилно на обществено обсъждане, така както е визирано в общите закони. Освен това оспореният акт е отменен и на основание липсата на мотиви и финансова и икономическа обосновка на предложеното изменение в цените, по което липсват касационни доводи, т. е. дори и да се приеме липса на нарушение на нормите на чл. 26 от ЗНА и чл. 77 от АПК са налице другите нарушения при приемане на оспореното решение, което го прави незаконосъобразно, съответно в тази част касационната жалба е неоснователна. По отношение втория довод в касационната жалба, че с последващо решение на СОС е отменена изцяло оспорената Наредба, в това число и атакуваните й части, т. е. делото е без предмет, тъй като Наредбата и изменението й не съществуват в правния мир, съответно постановеното решение е недопустимо, следва да се приеме, че същият е неоснователен. По отношение същите доводи и допустимостта на жалбата, ВАС се е произнесъл с влязло в сила определение № 6045 от 12.05.2009 г., постановено по адм. дело № 3449/2009 г., с което е прието, че жалбите са допустими, независимо от отмяната на Наредбата, като е отменено прекратително определение на АССГ и делото е върнато за продължаване на производството и произнасяне по същество, в резултат на което е постановеното оспореното понастоящем решение. При наличие на произнасяне с влязло в сила определение, настоящият състав не може да пререшава вече решения въпрос. Следва да се приеме, че и в тази част касационната жалба е неоснователна. Не са налице сочените в касационната жалба пороци, постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,