Решение № 13196 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4403/2017 г.

Решение № 13196 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4403/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Н. срещу решение № 696/06.02.2017 г., постановено по адм. д. 1823/2016 г. по описа на Административен съд-С.-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано е и постановено в нарушение на процесуалните правила. С касационната жалба иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде върнато за ново разглеждане или да се постанови решение, с което бъдат уважени исковете със законните последици. Съображения в подкрепа на касационната жалба са изложени в писмена защита. Не претендира разноски. О. Г. дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител, но изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор и становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от страна по делото пред първата инстанция, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 696/06.02.2017 г., постановено по адм. д. 1823/2016 г. по описа на АССГ са отхвърлени исковете, предявени от О. Н. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието с правно основание чл. 254, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.) за сумата 8100 лв., представляваща обезщетение за времето, през което не е бил на държавна служба поради незаконното му уволнение и с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 1160 лв., представляваща мораторна лихва за забава, като неоснователни. АССГ е приел, че дължимото обезщетението поради наличие на влязло в сила съдебно решение за отмяна на заповедта за прекратяване на правоотношението на служител по ЗМВР (отм.); и той е останал без работа е в размер на 5194, 20 лв. и е изплатено преди образуване на делото. Размерът на обезщетението е изчислен въз основа на месечното възнаграждение към датата на прекратяване на правоотношението 867, 20 лв., поради което първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание за заплащане и на останалата претендирана сума. По отношение на претенцията за лихви съдебното решение съдържа мотиви относно акцесорния характер на това вземане. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба са изложени общи твърдения за допуснати нарушения, а в писмената защита се оспорват констатациите на вещото лице с аргументи относно минимална работна заплата за м. ноември 2013 г. Заключението на вещото лице е прието в открито съдебно заседание на 29.09.2016 г. и не е оспорено от страните по делото и АССГ правилно го е съобразил като го е обсъдил заедно с всички събрани по делото доказателства. Обосновано въз основа на заключението на вещото лице първоинстанционният съд е приел за установено, че претенцията на О. Н. за заплащане на обезщетение е погасена поради плащане. Оспорването на заключението на вещото лице с касационната жалба не е възможно да породи целените правни последици с оглед забраната по чл. 219 от АПК и доколкото в конкретния случая то не е оспорено при приемането му, поради което съдът не е имал основание да не го кредитира. Допълнително следва да бъде посочено, че при изчисленията си вещото лице е използвало реалното възнаграждение на жалбоподателя, а не минималната заплата, поради което и възражението в писмената защита за допусната грешка в стойностите на минималната заплата се явяват неотносими към спора. При разглеждане на спора АССГ е допуснал и приел всички ангажирани от страните доказателства. Липсват данни, че съществуват доказателства за относими факти, които не са събрани. Законосъобразно и в съответствие с установената съдебна практика е определено обезщетението и съобразно събраните доказателства е прието, че то е заплатено от ответната страна. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на АССГ е валидно, допустимо и правилно като не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна не е направила разноски, не е представлявана от юрисконсулт в открито съдебно заседание, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, няма право на разноски. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,