Решение № 12911 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 861/2011 г.

Решение № 12911 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 861/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на "Сокола" АД, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. "Хан Пресиян" № 1, представлявано от Изпълнителния директор Александър Петров Георгиев, чрез адв. И. Маринов, против Решение № 1269 от 29.09.2010 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. 468 по описа за 2008 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Отказа на началника на Митница Пловдив, обективиран в писмо, изх. № 2-2600-6483 от 13.02.2008 г. да му възстанови сумата от 54 087 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за наличие на митническо задължение в посочения размер, на основание на писмо 400/15.03.2004 г. на началника на митница Пазарджик, което не представлява индивидуален административен акт. Констатациите за извършване на митническо нарушение относно липсата на 1 542 куб. м. дървен материал от митнически склад били предмет на акт за установяване, послужил като основание за издаване на наказателно постановление, производството по оспорването на което е прекратено от съда поради изтичане на погасителна давност. Доброволното плащане на сумата е станало не за погасяване на митническо задължение, което се признава, а като "депозит за обезпечение на митни сборове". Липсва правно основание за възникване на митническо задължение, както и основания за определяне на неговия размер. Игнорирано е възражението за допустими фири и липси на дървения материал, поставен под режим митническо складиране. Ответникът по касационната жалба началникът на митница Пловдив не взема становище по нея. Заинтересованата страна ТД на НАП Пловдив не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: С молба от 4.02.2008 г. касаторът е поискал от началника на митница Пловдив възстановяване на посочената по-горе сума заедно с лихви като събрана без правно основание. Установено е, че на 10.07.2003 г. служители на митницата извършват проверка в митнически склад на касатора, където констатират липса на стоката по 37 бр. ЕАД за дървен материал, поставен под режим митническо складиране. По реда на чл. 206 от Закона за митниците на касатора е връчено писмо № 400/15.03.2004 г. за доброволно плащане на сумата, определен ДДС върху декларираната митническа стойност. С писмо от 5.04.2004 г. представителят на касатора е уведомил митницата, че е внесъл сумата 10 967 лв. като гаранция за обезпечаване на митнически задължения, внесъл е още 43 120 лв., при което изпълнението на цялото задължение е гарантирано. С последващо писмо от 5.05.2004 г. касаторът е уведомил митницата, че е съгласен сумата по депозитите да бъде разпределена за погасяване на задължението, посочено в поканата по чл. 206 ЗМ. Впоследствие, митницата издава въз основа на същите констатации Постановление за принудително събиране № 17 от 16.07.2004 г., с което за същото митническо нарушение на касатора за определени публични задължения в по-голям размер от процесната сума и вземайки предвид плащането на сумата определя задължението в размер на 30 885 лв. При оспорването по съдебен ред на този митнически акт той е изцяло отменен с влязло в сила Решение № 1014 от 13.10.2006 г. на Пловдивски окръжен съд по адм. д. № 53 по описа за 2006 г. В мотивите си съдът е потвърдил наличието на митническо задължение, но го е счел за погасено с посоченото по-горе плащане. Законосъобразно и обосновано, при тези факти, съдът е приел, че процесната сума не е внесена от касатора без основание. Макар настоящият състав на касационната инстанция да не споделя мотивите на съда относно правната природа на уведомлението по чл. 206 от Закона за митниците, предвид доброволността на плащането на задължението от страна на касатора, недвусмислено заявено с писмото от 5.05.2004 г., решението е правилно. Актовете за установяване на митнически задължения имат декларативен характер, което означава, че установените с тях задължения възникват по силата на закона и само се определят в индивидуален административен митнически акт. Такъв акт, без съмнение, е постановлението за принудително събиране, което се издава след като изтече срокът от поканата за доброволно плащане на задължението по чл. 206 ЗМ. Тази покана не е нищо друго освен част от процедурата по издаване на такъв акт, който в случая е издаден /ППС № 17 от 16.07.2004 г./ и отменен по съдебен ред, не защото митническо задължение не е възникнало, а защото то е погасено чрез процесното плащане. Именно силата на пресъдено нещо на съдебното решение по адм. д. № 53 по описа за 2006 г. на Пловдивски окръжен съд е пречка да бъдат обсъждани отново възраженията на касатора относно липса на фактическо и правно основание за определяне на митническо задължение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение