Решение № 348 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13524/2018 г.

Решение № 348 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13524/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ниази, непридружен непълнолетен, [гражданство], чрез адв. Б. Костова, против решение № 5488/26.09.2018 г., постановено по адм. д. № 6558/2018 г. по описа на Административния съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1152/24.04.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. Сочените касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез юрк. И. Димов, оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представя актуална справка за Афганистан и Иран - държавата, в която е живял А. Ниази. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество същата е частично основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е решение на председателя на ДАБ, с което на касатора е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Формиран е извод, че спрямо кандидата не са налице предпоставките, визирани в закона за предоставянето на единия или другия статут. Административният орган е приел, че чужденецът не обосновава наличието на риск за неговия живот или свобода в държавата му по произход и не посочва никакви причини за основателно опасение. Приел е, че А. Ниази не е направил обосновани твърдения за осъществено спрямо него преследване от страна на държавата, от партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, или от недържавни субекти, включително международни организации, като същите не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. Административният орган е приел, че кандидатът не е аргументирал основателни опасения от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. От събраната информация, съдържаща се в документите, съставляващи административната преписка, органът е приел, че молителят не е имал никакви персонални проблеми с официалните власти в Иран – не е бил арестуван, съден или осъждан. Решаващият орган не е приел за достатъчно основание, обуславящо необходимостта от предоставяне на бежански статут, направеното заявление, че 47-годишният му баща има дископатия, не може да работи и решил да го изпрати "напред". Трафикантът трябвало да го отведе в Австрия, където живее братовчед му. От ранна детска възраст е привлечен от Европа и футбола и иска да продължи заниманията си с този спорт. В тази връзка органът е приел, че молителят не е имал лични проблеми или лични заплахи, а желание да се занимава с футбол и да продължи "сериозно" в Европейския съюз. В решението на административния орган е прието, че не са налице и предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца. Установено е, че кандидатът не е бил обект на посегателства и не е претърпял насилие. Административният орган е приел, че не се установяват предпоставките, съдържащи се в законовата разпоредба на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като кандидатът не е направил съответни на нея обосновани твърдения. След извършена преценка посредством приложените в преписката справки с вх. № МД-46/15.01.2018 г. и № МД-1407/1407/12.12.2017 г., посочващи актуалната обстановка в Иран и Афганистан, решаващият орган не е установил и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83/ЕО. От информацията, съдържаща се в справките, органът е приел, че към настоящия момент не са налице данни молителят да е бил принуден да отпътува от Иран и Афганистан поради реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността му в случай на въоръжен конфликт. Спрямо него не е налице заплаха поради наличие на ситуация на безогледно насилие в Иран и Афганистан. Административният съд - София-град е приел, че оспореното пред него решение на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е съобразен с целта на закона. Съдът е приел, че интервюирането на А. Ниази е извършено при условия, които гарантират поверителност, в присъствието на социален работник, както и на главен експерт "Социални дейности и адаптация" - ДАБ. Приел е, че са спазени всички специални предписания за обезпечаване висшия интерес на детето - присъствал е представителят на оспорващия по чл. 25, ал. 1 от ЗУБ, социалният работник Павлова, както и служител на специализирано звено в агенцията. Съдът е приел, че при издаването на решението, ответникът е спазил и материалноправните разпоредби на ЗУБ, като от събраните доказателства и най-вече от бежанската история на търсещия закрила е установил, че същият не е имал проблеми с властите в Иран и Афганистан, не е бил арестуван и иска да остане да живее в България. Съдът е приел, че от историята на оспорващия по никакъв начин не може да се установи страх от преследване. Съдът е преценил като правилни изводите на административния орган, че историята на търсещия закрила не е бежанска и причините за напускането на страната му на произход имат единствено битов и личен характер. В заключение съдът е приел, че чужденецът не е бежанец по смисъла на Женевската конвенция, а мигрант, търсещ по-добър живот и с оглед на това е счел, че по отношение на оспорващия не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Административният съд е преценил като законосъобразно решението на председателя на ДАБ и в частта, с която на чужденеца е отказан хуманитарен статут. От събраните доказателства и най-вече от бежанската история на оспорващия съдът е счел, че не може да се приеме, че същият е напуснал Афганистан поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото той не е имал никакви проблеми, както с официалните власти, така и с която и да било групировка и спрямо него не съществува бъдещ и евентуален риск от посегателство. Въз основа на бежанската история на оспорващия, съдът е установил, че А. Ниази е воден от желанието си да се занимава с футбол. Дори и споделеното от него в съдебно заседание, че е напуснал Афганистан заради талибаните, които нападали много хора, включително и семейството му, не се подкрепя с конкретен факт, действие, ситуация, което силно го е впечатлило и което да е относимо към понятието "преследване" като съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека. Съдът е приел, че не са налице и доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ по отношение на оспорващия, а посочените от него причини да живее в България, безспорно имат само и единствено личен характер, и произтичат от обстоятелството, че в България има условия за добър живот. Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за частично неправилно. Решението на АССГ е обосновано и правилно в частта, в която е преценил като законосъобразен отказа на председателя на ДАБ за предоставяне на бежански статут на жалбоподателя. Формираните изводи съответстват на установеното по делото. Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Лицето не е доказало наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. Административният съд обосновано е приел, че нито в хода на административното производство, нито в съдебната фаза по обжалване на отказа за предоставяне на международна закрила, жалбоподателят не е споделил конкретна ситуация, която да обоснове извод, че спрямо него е осъществен акт на "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ. В тази част решението на административния съд следва да се потвърди като обосновано и правилно. Неправилно е решението на административния съд в частта, в която е отхвърлил жалбата срещу решението на административния орган в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Съдът правилно е цитирал в решението си като приложими множество разпоредби от вторичното право на ЕС, касаещо международната закрила. Обосновано, съдът е подчертал, че при определяне на висшия интерес на детето следва да се обръща особено внимание на принципа на целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, без обаче да изложи съображения, защо приема, че тези правила, установени от позитивното право, са спазени от административния орган в конкретния случай. Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция при преценката на нуждата от предоставяне на субсидиарна закрила на кандидата, административният орган не е направил фактически установявания и анализ за обстоятелства от съществено значение за тази преценка. От документите, съдържащи се в изпратената административна преписка са налични такива, разкриващи съществени данни за кандидата, които са останали необсъдени от административния орган. Въз основа на декларация от чужденеца, административният орган е приел, че той е [гражданство]. Приел е, че чужденецът не е представил официален документ, удостоверяващ самоличността му. Тези констатации са направени, без да се обсъдят данните от интервюто, проведено с чужденеца и по-конкретно, съобщеното от него, че е роден в [населено място], [държава] през [година], както и че има иранска карта, и е гражданин на [държава]. Както по време на интервюто, така и в оспореното решение на председателя на ДАБ е посочено, че чужденецът показва карта от главна дирекция чужди граждани и имигранти на [държава], без обаче копие от тази карта, ведно със заверен превод от нея да е приложено по преписката. Административният орган не е изложил съображения в решението си, защо не приема, че личните данни на чужденеца могат да бъдат установени въз основа на тази карта и защо не дава вяра на твърдението му, че е [гражданин]. Видно от мотивите на оспореното решение е, че административният орган подробно е обсъдил ситуацията в Афганистан, за разлика от тази в Иран, за която държава е посочено единствено, че видно от справката за нея, не е налице безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт, съответно не се установяват разширенията, дадени с тълкувателно решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07, въпреки че е посочил, че по твърдения на самия чужденец семейството му - баща му, сестрите и по-малкият му брат се намират в [държава]. От съображенията в оспореното решение, не става ясен извода на административния орган относно местонахождението на семейството на непридружения непълнолетен чужденец, както и волята му, в коя от двете държави следва да се върне той - в Афганистан или в Иран. Тази неяснота сама по себе си е нарушение на принципа, установен в чл. 6а ЗУБ за съобразяване на най-добрия интерес на детето при прилагането на закона. За правилното приложение на този нормативноустановен принцип, административният орган е трябвало да изследва и установи на първо място действителното гражданство на чужденеца, така също в коя държава се намира семейството му и в случай, че семейството на непълнолетния чужденец не се намира в държавата му по произход, да прецени молбата му за хуманитарен статут, след като прецени и изложи съображения по въпросите, налице ли е възможност непълнолетният чужденец да се ползва от закрилата на държавата, в която се намира семейството му, и може ли тя да се определи като "трета сигурна държава" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. При изясняването на тези важни обстоятелства, административният орган следва да съобрази и данните от протокола от 09.10.2017 г. от проведената междуинституционална среща за обсъждане на молбата на чужденеца, както и резултатите от направените на тази среща заключения. От значение за изясняването на тези обстоятелства е информацията от самия кандидат, която трябва да е вярна и точна, тъй като от данните в административната преписка се установяват противоречиви сведения, дадени от самия чужденец относно гражданството му. Така например в проведеното с него интервю той твърди, че е гражданин и на [държава], но в декларацията по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ е записано под негова диктовка, че е гражданин само на [държава], каквото гражданство е записано и в регистрационния лист Липста на съображения, изложени от административния орган в оспореното решение по горепосочените важни обстоятелства за решението по молбата за хуманитарен статут, освен, че е нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, е нарушение и на материалния закон - чл. 6а ЗУБ и води до незаконосъобразност на решението на административния орган по молбата на чужденеца за предоставянето на хуманитарна закрила. Стигайки да изводи, различни от изложените от касационната инстанция относно частта от решението на административния орган, касаеща молбата за хуманитарен статут, административният съд е приложил неправилно материалния закон. Решението на съда в частта, в която е отхвърлил жалбата на А. Ниази срещу решение № 1152/24.04.2018 г. на председателя на ДАБ, в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут, следва да се отмени, а вместо това се отмени решението на административния орган в същата част, а преписката му се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение