Решение № 10222 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4136/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Т., чрез адвокат Николова, срещу решение № 37501 от 13.11.2025 г., допълнено с решение № 1936 от 16.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2154/2025 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която са отхвърлени предявените от нея искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважат предявените искове в претендирания размер, както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – Служба „Военно разузнаване“, чрез юрисконсулт Лилова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - София-град се е развило по предявените от С. Т. срещу Служба „Военно разузнаване“ субективно съединени искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди със суми в размер на по 5000 лева, произтичащи от: отменено като незаконно отнемане на достъп до класифицирана информация с решение на ДКСИ, от отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни актове незаконно уволнение, незаконно бездействие на ответника да представи административната преписка пред ДКСИ и незаконно отстраняване от длъжност, ведно със законната лихва върху претендираните главници, от посочените в исковата молба дати на решенията за отмяна на административните актове до окончателното изплащане на претендираните обезщетения. Вредите основава на претърпени притеснения, унижения, нарушени достойнство и чест, стрес безпокойство и нервност. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявените от С. Т. искове за суми в размер на по 2500 лева. В останалата им част като неоснователни предявените искове са отхвърлени. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице отменени по съдебен ред като незаконосъобразни административен актове, действия и бездействия, от които са причинени вреди, в пряка причинна връзка от тях, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е определил размера на дължимите се обезщетения. В частта му, с която предявените искове са уважени решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са и доводите за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението в частта му относно присъдения размер на претендираните неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. Ищецът е този, който следва да установи сочените в исковата молба обстоятелства с допустимите от закона доказателства. В случая от показанията на събраните такива в хода на съдебното производство не се установяват твърдяни в исковата молба обстоятелства, на които се основават предявените искове. Свидетелските показания са твърде общи, от тях не може да се установи соченото в исковата молба и касационната жалба конкретно въздействие на незаконосъобразните административни актове, действия и бездействия върху психическото и емоционално състояние на ищцата. Установеното в определен период от време физическо и психическо състояние, без обвързването му с конкретни факти и обстоятелства, които са го причинили, не основават обезщетяване в претендирания от ищцата размер. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени. Установените в конкретния случай факти не основават обезщетение, по високо от възприетия размер в обжалваното решение. С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира решението в обжалваната му част за правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касационната жалбоподателка за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Ответната страна не е направила искане за присъждане на разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение