Решение № 1860 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6283/2011 г.

Решение № 1860 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6283/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - Директорът на ДОУИ - София моли да бъде отменено решение № 1135/14.03.2011 г. по адм. д. № 3481/2010 г. на АССГ, с което е отменен РА № 900369/26.10.2009 г. на ТД на НАП - Благоевград, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 38 577,36 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба "Ибо" ООД моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 900369/26.10.2009 г. на ТД на НАП - Благоевград, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 38 577,36 лв. с лихви за периода м. 3 - 4 и 6.2006 г. на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 65, ал. 5 ЗДДС (отм.). В мотивите си съдът е приел, че актът е издаден от редовно овластен актосъставител. С ревизионният акт не е признат данъчен кредит на "Ибо" ООД по фактури на "Стил ивел" ЕООД на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 65, ал. 5 ЗДДС (отм.), тъй като не са представени поискани доказателства за осъществяване на доставките и начисляване на данъка от доставчика, чийто представител не е намерен на адреса при извършените проверки от органите по приходите. По данни от информационния масив на ТД на НАП - София, офис Люлин, спорните фактури са отразени в дневниците за продажба и справките-декларации на доставчика за съответните периоди, като една от фактурите не е отразена, но е отразена друга със същите страни, предмет и стойност. Съдът е разпитал като свидетел Латинов - търговски представител на ревизираното лице и е възприел показанията му, че е подписал представените приемо-предавателни протоколи за предаване на горивата, които са доставяни с транспорт на "Роко-5" ЕООД, за сметка на доставчика "Стил ивел" ЕООД направо на купувачите на горивата от ревизираното лице, по заявки на последните. Свидетелят е дал показания, че горивата са доставяни по спечелени обществени поръчки, за участието в процедурите за които е следвало да се представи договора с доставчиците. Дал е показания също, че ревизираното лице има бензиностанции и извършва продажби на горива на дребно от 2009 г. Вещото лице е дало заключение, че закупените горива по спорните фактури са доставени на купувачите ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД, "Беа комерс" ЕООД и "Стражите" ЕООД и данъкът е начислен от доставчика "Стил ивел" ЕООД предвид представените дневници за продажби и сметки 4532 - начислен данък, 411 - клиенти, 401 - доставчици, 509 - ДДС сметка и 503 - разплащателна сметка - за данъчната основа. Съдът е възприел изцяло изводите на вещото лице. Представени са протоколи за приемо-предаване на горивата по фактурите за продажбата им от ревизираното лице на ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД, "Беа комерс" ЕООД и "Стражите" ЕООД, заявките от ревизираното лице до доставчика за горивата, декларации от управителя на доставчика, че по тези заявки горивата са доставени от "Роко-5" ЕООД за сметка на "Стил ивел" ЕООД, фактури за покупка на горивата с продавач "Роко-5" ЕООД и купувач "Стил ивел" ЕООД, платежни документи, които подкрепят извода на вещото лице и съда, че фактурираните доставки са осъществени с автомобили на предходния доставчик "Роко-5" ЕООД до крайните получатели - купувачи на горивата от ревизираното лице по описания от свидетеля Латинов начин на осъществяване на доставките, като приемо-предавателните протоколи са съставяни при разтоварване на горивата в базите на получателите. Доводът на касатора за необоснованост на решението и нарушения на материалния закон не са основателни. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е достигнал до съобразен с тях извод, че е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури, както и начисляване на данъка по тях от доставчика, предвид анализираните от вещото лице цитирани по-горе счетоводни регистри и сметки. Изводът за начисляване на данъка по спорните фактури се потвърждава от факта, че в РА и РД по фактура на същия доставчик № 100095/07.03.2006 г., тъй като данъкът от 4725 лв. е внесен на основание чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) в РА е признато право на приспадане на данъчния кредит по тази фактура, която е съставена от "Стил ивел" ЕООД и доставката е осъществена по същия начин като при останалите спорни доставки. Неоснователно касаторът поддържа, че не е доказано плащане на стойността по фактурите. В папка № 2 от приложенията са приложени банкови извлечения за извършени плащания на стойността по спорните фактури от ревизираното лице на прекия доставчик "Стил ивел" ЕООД. Неоснователно касаторът поддържа, че при недоказано плащане на стойността по фактурираните доставки те не са осъществени. Плащането на стойността и данъка по фактурата не е основание за признаване на правото на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), освен при внос по т. 4, какъвто настоящият случай не е. Наличието на плащане по фактурата е само едно от доказателствата, при цялостната преценка на които може да се направи извод за осъществяване на доставката или не. В случая събраните доказателства са преценени в тяхната съвкупност от съда, който е достигнал до обоснован извод, че е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на дружеството за присъждане на разноски за касационната инстанция е неоснователно като недоказано. В приложения договор за правна защита е посочено договорено адвокатско възнаграждение 1200 лв., платимо в брой предварително. Така оформеният договор не съдържа нито твърдение, нито са представени доказателства за плащане на договореното възнаграждение - фактура, поради което не е доказано страната да е направила договорените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,