Решение № 4067 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 503/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Каварна против решение 403 от 10.11.2023 г., постановено по адм. д. 796/2022 г. по описа на Административен съд гр. Добрич. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответницата - С. Янева не изразява становище по касационната жалба. Постъпилата молба от процесуалния й представител е след приключване на производството по делото и обявяването му за решаване. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Добрич обявява нищожността на заповед 1247/22.12.2022 г. на кмета на община Каварна, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител ( ЗДСл.) е прекратено служебното правоотношение на С. Янева - държавният служител бъде дисциплинарно уволнен и е осъдена община Каварна да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда за нищожност на обжалваната заповед поради липса на предмет. В случая не е издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание съобразно изискването на чл. 97, ал. 1 ЗДСл. с изискуемите от закона реквизити. Не е проведено дисциплинарно производство, не е назначен дисциплинарен съвет и държавната служителка не е изслушана. Заповедта на чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. е последица от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и не е самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо изводът на съда за нищожност на административния акт, е законосъобразен. Правилно съдът приема, че в случая е налице и превратно упражняване на власт, което обосновава противоречие на заповедта с целта на закона. Служебното правоотношение на С. Янева е прекратено в деня в който служителката е възстановена на заеманата от същата длъжност след отмяна на предходно прекратяване на служебното й правоотношение, от което следва, че възстановяването й на длъжност е формално. Тези факти сочат, че административният орган е в невъзможност да проведе дисциплинарно производство и да спази реда за налагане на дисциплинарното наказание, като заповедта е издадена с единствената цел да се прекрати служебното правоотношение на служителя, без значение какво ще е фактическото и правно основание за това. Ето защо като прогласява нищожността на оспорената заповед Административен съд гр. Добрич постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С разпореждане от 12.01.2023 г. съдът указва доказателствената тежест на страните. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата нищожност. Твърдението на касатора, че съдът не събира доказателства, установяващи дали е проведено дисциплинарно производство, не обосновават допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тежест на административния орган е да установи, в съдебното производство, съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт за постановяването му и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Тази доказателствена тежест е указана, но доказателства не са ангажирани. Освен това издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в деня на възстановяване на служителката на длъжност след предходно отменено прекратяване на служебното й правоотношение и липсата на заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, обосновават и липса на проведено дисциплинарно производство. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на С. Янева не следва да се присъждат, тъй като не е направено своевременно искане за това. По изложените съображения Върховният административен съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, второ отделение,