Решение № 16046 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12312/2013 г.

Решение № 16046 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12312/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба Марианка Георгиева Траянова от с. Джерман срещу решение № 141 от 26.06.2013 г., постановено по адм. дело № 160/2013 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Поддържа се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане същото да бъде отменено. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Кюстендил, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалбата и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен срок срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение № РД-12-28/13.03.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което са отхвърлени жалбите на Марианка Георгиева Траянова срещу разпореждания № О-09-000-00555824/14.11.2012 г., № О-09-000-00555845/14.11.2012 г., № О-09-000-00570482/15.01.2013 г. и № О-09-000-00570487/15.01.2013 г., всички издадени от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащане на обезщетения и помощи, с които е отказано отпускане на обезщетение съответно по болничен лист за общо заболяване № А20120351497 за периода от 18.09.2012 г. до 27.09.2012 г.; по болничен лист № А20121803425 за периода от 28.09.2012 г. до 12.10.2012 г.; по болничен лист № А20121803736 за периода от 13.10.2012 г. до 27.10.2012 г. и по болничен лист № А20121803969 за периода от 28.10.2012 г. до 6.11.2012 г. С обжалваното решение Административен съд - Кюстендил е отхвърлил оспорването на Марианка Георгиева Траянова срещу решение № РД-12-28/13.03.2013 г. на директора на ТД на НОИ - гр. Кюстендил. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт, постановен в производство по реда на осъществен административен контрол, е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на администиравнопроцесуалните правила и в съответствие с материалния закон. По делото е установено, че по силата на съществувалото трудово правоотношение с "Дани - ОК" ЕООД жалбоподателката е била задължително осигурена за общо заболяване съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, осигуряването е възникнало от деня, в който е започнала да упражнява трудовата си дейност и за който са внесени или са били дължими осигурителни вноски, като продължава до прекратяването й съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Съдът се е позовал на нормата на чл. 10, ал. 2 от КСО, съгласно която осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Приел е, че първият болничен лист № 0351497 от 18.09.2012 г. касае отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване от 18 до 27.09.2012 г., като към началната дата на тази неработоспособност жалбоподателката е била в трудово правоотношение с посоченото търговско дружество. Денят преди началото на временната неработоспособност - 17.09.2012 г. е бил работен, но тогава жалбоподателката не се е явила на работа, като не е имала разрешен платен отпуск (твърденията й са за подадена молба за отпуск без да е разрешен такъв), не е била и в неплатен отпуск, който да се зачита за осигурителен стаж, поради което този ден е бил отчетен от работодателя й като самоотлъчка. Съдът е посочил, че неявяването на работа в работен ден без уважителни причини се счита за нарушение на трудовата дисциплина, за този ден не се изплаща трудово възнаграждение, работодателят не дължи и не внася осигурителни вноски. Работният ден при самоотлъчка не се зачита за осигурителен стаж, осигуряването се прекъсва без правоотношението да е прекратено. Съдът е обосновал законосъобразен извод, че с прекъсването на осигуряването преди началото на неработоспособността жалбоподателката е загубила качеството си на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което не й се следва парично обезщетение за отпуска поради временна неработоспособност на основание чл. 40, ал. 1 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.). Приел е, че с оглед на това прекъсване на осигуряването преди възникване на нетрудоспособността парично обезщетение не й се следва както за времето на отпуска по болест, разрешен с първия болничен лист № А20120351497, така и за времето на отпуска по последващите три болнични листа, тъй като неработоспособността не е прекъсвана, а осигуряването не е възстановено. По тези съображения Административен съд - Кюстендил е отхвърлил оспорването на Марианка Георгиева Траянова. Обжалваното решение е правилно като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Изводите на съда са съответни на доказателствата по делото и напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Осигурителните правоотношения са подчинени на нормите от КСО. В случая законосъобразно осигурителят не е внесъл осигурителни вноски за деня на отсъствие от работа, такива не са дължими, от което произтича прекъсването на осигурителното правоотношение на Марианка Траянова. Доказателства в обратен смисъл, а именно, че на 17.09.2012 г. жалбоподателката е била на работа, не са представени. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От събраните по делото писмени доказателствата се установява, че в случая по отношение на Марианка Траянова не е осъществен фактическия състав на правната норма, тъй като към 18.09.2012 г. - началната дата на отразения период в първия болничен лист, тя не е имала качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради прекъсване на осигурителното правоотношение съгласно чл. 10, ал. 2 от КСО. За деня на самоотлъчката осигурителни вноски не се дължат, тъй като не е получено или начислено възнаграждение, тъй като не е престиран труд по аргумент от чл. 6, ал. 3 от КСО. Правилно съдът и административният орган в оспореното решение са направили извод, че Траянова няма право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност за посочените периоди, тъй като при настъпването на същата жалбоподателката не е била осигурена за риска "общо заболяване и майчинство" поради самоволното отсъствие от работа за деня, които предхожда временната неработоспособност, а работодателят не е внесъл осигурителни вноски, тъй като те не са дължими. В касационната жалба не са наведени конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърдението, че съдът не е обсъдил изцяло представения по делото доказателствен материал, не може да бъде споделено. Фактическите констатации, приети за установени в съдебния акт, са изградени след обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, вкл. и след обсъждане на представеното от жалбоподателката заключение на вещо лице, прието по гражданско дело на РС - Дупница, което правилно не е ценено в първоинстанционното производство. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира присъждане на разноски. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение