Решение № 562 от 29.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 522/2010 г.

Решение № 562 от 29.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 522/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Главният прокурор е отправил по реда за възобновяване на наказателните дела (глава тридесет и трета от НПК) искане за отменяне на присъдата по нохд № 43/2010 г. на Благоевградския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане в тази съдебна инстанция. Присъдата - 2002 от 17 март 2010 г., е за престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, извършено на 21 юли 2009 г. от подсъдимия П. К. М., за което той е наказан с пробация, включваща и шест месеца задължителна регистрация по настоящия му адрес. Присъдата не е била оспорена по въззивен ред и след изтичане на съответния срок е влязла в сила. Според главния прокурор наложеното наказание в посочената част е трябвало да бъде допълнително конкретизирано за периодичността, в която да се изпълни; смята, че съдът не е изпълнил задължението си за такава конкретизация и така е нарушил закона. Искането на главния прокурор до ВКС е поддържано в съдебното заседание от прокурора при Върховната касационна прокуратура, единствената страна, взела участие в съдебното производство. Върховният касационен съд намери за основателно искането, макар и не във всичко. Допуснатото нарушение на чл. 42б, ал. 1 НК трудно може да бъде оспорено, след като той разпорежда конкретизация на въпросната пробационна мярка "в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично", и е в сила с промяната в НК, обн. в ДВ, бр. 27/2009 г. от 10 април с. г. ВКС обаче смята за неоснователно искането за отстраняване на допуснатото нарушение след ново разглеждане на делото в първата инстанция. Такова развитие на делото би било без съмнение необходимо, ако главният прокурор беше заявил изрично, че подсъдимият заслужава по-строга периодичност при изпълнението на пробационната мярка от минимално предвидената в закона "два пъти седмично", и тъкмо по-строгата периодичност би била и според ВКС справедливата конкретизация на наказанието в тази насока. Двете условия не са налице, и липсата им позволява ВКС да приложи правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, като "измени присъдата..., когато основанията за това са в полза на осъдения". Ето защо и съобразно с останалите приложими разпоредби в глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение