Решение № 6928 от 11.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Пловдив, срещу решение 376 от 14.10.2021 г. постановено по адм. д. 308/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменен ревизионен акт (РА) Р16001320000976-091-001/03.12.2020 г., в частта потвърдена с Решение 95/03.02.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив и Дирекция ОДОП - Пловдив е осъдена да заплати на Интекст ЕООД, представлявано от управителя Д. Кипров, направените по делото разноски в размер на 7 850 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и постановено при нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно прилагане на материалния закон, което налага неговата отмяна. Според касатора решението е неправилно, тъй като въпреки липсата на доказателства съдът е приел, че са осъществени реални доставки на стоки от Гаскет ЕООД и Гаскет Трейд ЕООД. В случая не е установено, че доставчиците са разполагали с кадрова и материална обезпеченост. При проверка на РА съдът е подходил формално, като не е извършил дължимата проверка на доказателствата. Обстоятелството, че счетоводството на ревизираното лице е водено коректно и наличието на доказателства за плащане не покриват изискванията, за да бъде прието осъществяването на реални доставки. По време на ревизията не са представени доказателства за реалност на доставките. Решението е неправилно и в частта по ЗКПО. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото. Ответникът Интекст ЕООД, чрез адв. Хаджиева в приложен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва подадената касационна жалба и намира, че същата е неоснователна. Моли, решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък (л.29) и доказателства за платен адвокатски хонорар. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба за процесуално допустима и основателна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА Р16001320000976-091-001/03.12.2020 г., в частта потвърдена с Решение 95/03.02.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП, в частта, с която на ревизираното лице не е признато право на данъчен кредит в размер на 104 183,98 лв. по фактури издадени от Гаскет ЕООД и Гаскет Трейд ЕООД и е начислена лихва в размер на 50 338,75 лв. и са установени задължения за корпоративен данък за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 61 250,39 лв. главница и 27 624,50 лв. лихва. При извършената проверка на ревизионния акт, съдът е констатирал, че е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в установената писмена форма. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, които да са самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт, като незаконосъобразен. Установено е, че за ревизирания период основаната дейност на дружеството е производство на дограма, конструкции и други изделия от дървен материал и се осъществява в цех, находящ се в стопански двор в с. Главиница, общ. Пазарджик фабрика за производство и складове. Дружеството разполага с магазин и офис в гр. София, [жк], [адрес], както и с магазин и шоурум в гр. Бургас, [улица]. Спорът между страните се свежда до това осъществени ли са реално доставките по фактурите издадени от Гаскет ЕООД и Гаскет Трейд ЕООД, за които не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 104 183,98 лв. и правилно ли е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството по реда на чл. 26., т. 1 и т. 2 ЗКПО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. На ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по една фактура, издадена от Гаскет ЕООД, с предмет GMW132 на стойност 87 000 лв. и ДДС 17 400 лв. Доставчикът е декларирал покупки от Проект Инвест България ООД, но последното е подавало нулеви справки-декларации по ЗДДС за периода 01.01.2013 г. - 31.08.2020 г. и не е декларирало извършени продажби към прекия доставчик Гаскет ЕООД. По време на ревизията е представена стокова разписка, с подробно описани стоки. На ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по 6 фактури, издадени от Гаскет Трейд ЕООД, с предмет ПДЧ и МДФ на стойност 433 919,90 лв. и ДДС 86 783,98 лв. Доставчикът е декларирал покупки от Проект Инвест България ООД, но последното е подавало нулеви справки-декларации по ЗДДС за периода 01.01.2013 г. - 31.08.2020 г. и не е декларирало извършени продажби към прекия доставчик Гаскет ЕООД. По време на ревизията са представени стокови разписки, с подробно описани стоки. Приходните органи са приели, че доставчиците не са разполагали с кадрова и материална обезпеченост, поради което са направили извод, че доставките не са реални. При произнасянето си съдебният състав е посочил, че от представените пред него писмени доказателства и изслушаната по делото ССЕ се налага извод за реалност на осъществените доставки. Процесните фактури и стокови разписки съдържат описание на видовете стоки с посочени количества, стойност и единична цена. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява последващата реализация на стоките. Неоснователно, според съдебния състав, органите по приходите са изисквали доказателства за произход на стоките. Произходът не е част от фактическия състав на възникване на правото на данъчен кредит. За формиране извод за реална доставка на стоките е определящ не техният произход, а реалното прехвърляне на собствеността, чрез реалното предаване на стоките. Административният съд е изложил мотиви, че получателите по доставките нямат задължение да установяват материалната и техническа обезпеченост на своите доставчици, а само факта на осъществяване на доставките на стоки. При липса на установена данъчна измама, посочените пропуски сами по себе си не могат да бъдат основание за отказ да се признае право на данъчен кредит. Съдът е посочил, че отказът е в противоречие с практиката на СЕС и тълкуването направено на Директива 2006/112/ЕО. Съдът е приел, че в случая не са налице материалноправните условия за преобразуване на финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО, тъй като разходът по процесните фактури е извършен и той е документално обоснован. По изложените съображения съдът е приел, че РА е незаконосъобразен и го е отменил. Решението е правилно постановено. Правилно по изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че процесните фактури обективират реално възникнали данъчни събития - доставка на стоки, поради което и правилно е отменен процесният ревизионен акт, във връзка с отказаното право на данъчен кредит, като е прието, че е незаконосъобразен. Направеният анализ на доказателствата представени от ревизираното лице, свързан с предпоставките за упражняване на правото на данъчен кредит налага извод, че е налице реалност на доставките. Този извод се основава на установената съдебна практика както на ВАС, така на Съда на Европейския съюз. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит е свързано с наличие на посочените в чл. 68 и чл. 69 ЗДДС предпоставки, които следва да са осъществени кумулативното. Установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, заедно с притежаването на данъчен документ е условие за възникване право на данъчен кредит. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. В конкретния случай намира приложение и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. В настоящия казус това не е установено. Следва да се отбележи, че още в хода на административното производство са представени спорните фактури и стокови разписки, въз основа на които се установява предаването на стоките. Ангажирани са и други писмени и гласни доказателства, свързани с осъществяване на доставките показания на разпитан свидетел, въз основа на които се установява начинът на предаване на стоките, доказателства за плащания, банкови извлечение, извадки от счетоводни регистри, декларации по ЗДДС. Неправилно касаторът се позовава липсата на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците и на неизяснения произход на стоката при предходен доставчик на Гаскет ЕООД и Гаскет Трейд ЕООД, като основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. В случаят, действителното изпълнение на пряката доставка се установява съобразно с изложеното по-горе. Данъчното събитие по процесните фактури е настъпило, тъй като е извършено прехвърляне на правото на собственост върху стоките, които са надлежно индивидуализирани във фактурите и стоковите разписки и са използвани от получателя за осъществяване на неговата икономическа дейност. Ревизираното лице е доказало получаването на стоките и тяхната последваща реализация. Поради тази причина не са налице основания да му бъде отказано право на данъчен кредит, тъй като липсват твърдения, а и доказателства за участието му в данъчна измама. Произходът на стоките не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит и в тази насока са решения на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-18/13. Това становище многократно е застъпвано и от ВАС. Само по себе си притежаването на фактура не е достатъчно основание за признаване право на данъчен кредит. Органите по приходите в обичайната си практика изискват към нея да са приложени доказателства за реалното предаване на стоката. В конкретния случай такива доказателства са представени, те са обсъдени от първоинстанционния съд и е формиран извод за наличие на реално осъществени доставки. Частните документи, които съставят търговците при извършване на различни дейности са част от документооборота, чрез който може да бъде установена реалност на доставките, като преценката им следва да бъде извършена за всеки конкретен случай и във връзка с фактическите установявания от решаващият съд. Такава преценка е направена от първоинстанционния съд при постановаване на оспореното съдебно решение. Изложените мотиви, подкрепящи изводите на съда за наличие на реални доставки по спорните фактури, напълно се споделят от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях. При тези фактически установявания, обосновано и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е отменил РА относно посочените задължения за ДДС и лихви. Настоящият състав намира за правилен извода на административния съд по отношение на установените задължения за корпоративен данък. Неправилно финансовият резултат на дружеството е увеличен с разходите по спорните фактури, издадени от горепосочените доставчици, които са документално обосновани и следва да бъдат признати за данъчни цели. Доколкото изводът за реалност на процесните доставки се потвърждава и в хода на настоящия процес, правилно РА е отменен по ЗКПО в тази част. Неоснователно е оплакването в касационната жалба във връзка с увеличения счетоводния финансов резултат на дружеството по реда на чл. 26., т. 1 ЗКПО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. със сумата от 2 792,04 лв. Тази сума представлява годишни амортизации за актив - апартамент в гр. София, [улица], придобит на 20.10.2011 г. и продаден на 25.09.2019 г. по време на ревизията са представени доказателства, че същият е ползван за икономическата дейност на ревизираното лице. В заключението на вещото лице е посочено, че апартаментът е ползван за склад на дружеството, а през 2016 г. във връзка с този апартамент са представени доказателства, че е отдаван под наем, поради което настоящият състав намира, че РА е незаконосъобразен и в тази част и правилно е отменен. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в претендирания и доказан размер от 7 200 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,