Решение № 420 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8724/2010 г.

Решение № 420 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8724/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производство е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу Решение № 491 от 30.04.2010 г. по адм. дело № 961/2009 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което по жалбата на "Сапфир Инвест" ЕООД, представляван от Петър Борисов Петров, е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 0200900016 от 21.04.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-140/23.06.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението, а делото върнато за разглеждане по същество. Ответникът - "Сапфир Инвест" ЕООД, представляван от Петър Борисов Петров не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да приеме, че издаденият РА е нищожен, първоинстанционният съд е обсъдил безспорно установения по делото факт, че за същия период има влезли в сила ДАПВ № 2983/17.05.2005 г. и ДАПВ № 5957/21.10.2005 г., издаден от орган по приходите при ТДД гр. Бургас с прихванати надвнесени суми за възстановяване срещу изискуеми вземания. Съдът е установил, че заповедта за възлагане на ревизията по ЗДДС, заповедта за нейното изменение, както и тази за определяне на компетентния орган за издаване на РА са били издадени от началника на отдел "Контрол" при ТД на НАП гр. Бургас, а не от определения в чл. 134, ал. 1 от ДОПК компетентен орган - териториалният директор. Решаващият състав е обосновал извода, че тъй като заповедта за възлагане на ревизията не е издадена от териториалния директор, то тя се явява издадена от некомпетентен орган, което води след себе си некомпетентност на лицето извършило ревизията и издало РА. Освен това съдът е констатирал, че по делото липсват данни при започването на ревизията да е било изследвано дали са налице условията на чл. 133, ал. 2 от ДОПК, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на ревизионното производство. С оглед изложеното, АС - гр. Бургас е обявил за нищожен процесния РА. Така постановеното решение е правилно. Даденото тълкуване на правното естество на ДАПВ от страна на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Установената съдебна практика по подобна фактическа обстановка при действието на отменения ДПК приема, че ДАПВ е данъчен акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и след като същият е влязъл в сила, изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условия и реда на чл. 115 и 116 от ДПК (отм.). В практика не са редки случаите, когато са налице влезли в сила ДАПВ, а ревизионното производство се развива по действието на ДОПК, което е наложило необходимостта да се даде тълкуване на правния характер на ДАПВ, респективно акта за прихващане или възстановяване по смисъла чл. 129 от ДОПК. В тази насока в съдебната практика се приема, че и при действието на ДОПК (до изменението) допълнението на нормата на чл. 129, ал. 3 - ДВ бр. 108/2007 г. при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване отнасящ се са същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен, както правилно е приел първоинстанционният съд. Настоящият състав намира, че АС - гр. Бургас е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение,