Решение № 4595 от 12.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10541/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "ВАЛДКОРН" ООД против Решение 5137/28.07.2023 г. постановено по адм. дело 5991/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22221420002373-091-002/27.01.2021г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с Решение 705/29.04.2021г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП, който по отношение на касатора са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер общо на 489 388,95 лв., в т.ч. главница 429 587,28 лв. и лихви 59 801,67 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се решаващия извод на съда, че по отношение на процесните доставки са изпълнени всички условия на чл.143 ЗДДС, регламентиращ специфичния ред за облагане на маржа на цената, избран от ревизираното лице, а именно предмет на доставките са стоки втора употреба, извършени са от лице, което спада към категориите доставчици по чл.143 ЗДДС, като са оформени документално и отразени счетоводно. Отправеното искане към съда е за отмяна на първоинстанционното решение, като се отмени и процесния ревизионен акт. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа чрез упълномощен адвокат. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Директора на Дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба. Искането е да се остави в сила съдебното решение и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт Р-22221420002373-091-002/27.01.2021г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с Решение 705/29.04.2021г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП, с който по отношение на касатора са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер общо на 489 388,95 лв., в т.ч. главница 429 587,28 лв. и лихви 59 801,67 лв. От фактическа страна съдът е приел, през ревизирания период ВАЛДКОРН ООД е извършвало покупко-продажби на автомобили втора употреба по предварителна заявка от клиент с приложен режим на облагане на маржа на цената. В ревизионното производство е приобщена информация от ревизия на ПРО ТЕК МЕТАЛ 2019 ЕООД отговори от приходната администрация на Германия. Съгласно тази информация четири броя леки автомобили, за които от ревизираното лице се твърди, че са закупени с приложен ред на облагане на маржа на цената от Метал Кънстракшън ЕООД и KRIS 2009 LTD и са продадени от ревизираното дружество, като е приложен режим на облагане на маржа на цената по реда на чл. 143 от ЗДДС, са доставени на територията на страната от немски дружества на ПРО ТЕК МЕТАЛ 2019 ЕООД като е посочено, че е осъществена вътреобщностна доставка с получател българското дружество. Последвали са и други сделки с автомобилите, подробно описани от приходните органи. По отношение на останалите леки автомобили, за които ревизираното лице твърди, че са придобити от KRIS 2009 LTD Великобритания в ревизионното производство е установено, че считано от 21.07.2018 г. дружеството е дерегистрирано за целите за ДДС, от страна на британските данъчни власти и след тази дата не е подавало данни във система VIES. Съгласно приложена справка от международен обмен на информация, органите по приходите са констатирали, че автомобили, за които се твърди, че са закупени от ВАЛДКОРН ЕООД от доставчика KRIS 2009 LTD и декларирани като придобити и продавани по реда на облагане с маржа са с произход от регистрирани лица в Германия. Извършена е и проверка на публично достъпни данни за регистрация на търговски субекти във Великобритания, при която е установено, че KRIS 2009 LTD е дерегистрирано, считано от 21.07.2018 г. от страна на британските данъчни власти и принудително заличено като търговски субекти на 07.05.2019 г. Също така от представените банкови извлечения е установено, че разплащането за покупка на автомобили към KRIS 2009 LTD е извършено по сметка в българска банка, която е открита от българско юридическо лице КРИС 2009 ООД, а не по сметка на британското дружество. При извършена проверка е установено, че последното също не е подавало финансови отчети, декларации и няма регистриран касов апарат, т.е. не декларира извършвана дейност. С оглед установено в хода на ревизионното производство е прието, че издадените от KRIS 2009 LTD документи, представени за доказване на основанията за облагане на маржа на цената, са с невярно съдържание. В подкрепа на този извод е и получена информация от други контролни органи Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция Борба с организираната престъпност. При така установената фактическа обстановка, ревизиращите органи са формирали извод, че в случая не се доказва изпълнението на законовите изисквания за прилагане на режим на облагане на маржа на цената при продажбата на автомобилите и за доставките следва да се приложи общият ред на облагане. Във връзка с изложеното за ревизираните данъчни периоди от 01.12.2018 г. до 31.12.2019 г., в които са извършени продажби на автомобили втора употреба с приложен режим на облагане на маржа на цената, декларирани от ВАЛДКОРН ООД, като получени от KRIS 2009 LTD, както и за описания в РД автомобил, за който е декларирано че е получен от МЕТАЛ КЪНСТРАКШЪН ЕООД, на основание чл. 86, във връзка с чл. 151 от ЗДДС е начислен данък в размер общо на 429 587,28 лв. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в изискуемата форма. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал извод за реалност на процесните доставки на услуги, поради което е приел, че акта е издаден в съответствие с материалния закон. Съдът е анализирал разпоредбата на чл. 143 ЗДДС и е приел, че в случая е от значение как и от кого е станало доставянето на автомобилите, за да се приложи специалния ред на облагане. Приел е за недоказани твърденията на жалбоподателя, че автомобилите са му били доставени на KRIS 2009 LTD и съответно облагането на маржа на цената, по специалния ред на чл.143 от ЗДДС, е без основание, доколкото в случая не е установено, че британското дружество KRIS 2009 LTD е действителният доставчик на автомобилите. С оглед на тези констатации е прието, че не е доказано изпълнението на законовите изисквания за прилагане на режим на облагане на маржа на цената при продажбата на автомобилите и правилно за продажбите от ВАЛДКОРН ООД на закупените от KRIS 2009 LTD автомобили е приложен общият ред на облагане. Съдът и посочил, че по-голяма част от фактурите с издател KRIS 2009 LTD, във връзка с които са извършени процесните корекции, са издадени след 07.05.2019 г. след която дата дружеството е заличено, не съществува като търговски субект и съответно няма как правно значимо да извършва доставки. Относно три от фактурите, издадени преди тази дата - описани по-горе е установено, че KRIS 2009 LTD не е действителният доставчик като по отношение на една от фактурите от счетоводството на ВАЛДКОРН ООД е дадено обяснение, че е допусната техническа грешка, но не е издадено кредитно известие. Констатациите на приетата по делото експертиза за редовно водене на счетоводство, осчетоводяване на доставките, заприходяване на автомобилите като стоки и отчетените приходи от продажби, според решаващия състав, не променят извода, че не е доказано доставянето на автомобилите от доставчика, посочен от жалбоподателя, поради което не е признато начисляването на ДДС за продажбите им по маржа, а по общия ред. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор, че предмет на продажбите са автомобили втора употреба, които са включени в понятието за "стоки втора употреба", легално дадено в § 1, т. 19 от ДР на ЗДДС, както и че предвид определението дадено в разпоредбата на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС касаторът е дилър на стоки втора употреба. Спорно е дали за извършените от него доставки са приложими разпоредбите на чл. 143-151 от ЗДДС. Съгласно нормата на чл. 13, ал. 1 ЗДДС придобиването на употребяван лек автомобил, който е транспортиран от друга държава членка и е получен на територията на страната, представлява вътреобщностно придобиване, за което ДДС е изискуем от получателя по силата на чл. 84 ЗДДС. Нормата на чл. 13, ал. 4, т. 1 ЗДДС предвижда, че не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка. Съгласно чл. 144 ЗДДС мястото на изпълнение на доставката на стоки втора употреба от друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената по чл. 143, ал. 1, т. 4 ЗДДС, е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на дилъра, от който той извършва тези доставки, данъчното събитие възниква по общите правила, а данъкът става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е вникнало данъчното събитие за доставката. Начисляването на данъка е издаването на протокол, по ред и начин определени в ППЗДДС. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, от страна на ревизираното лице не е доказано че именно посочените във фактурите лица са доставчици на леките автомобили, съответно дали са дилъри, прилагащи специалния ред на облагане на маржа на цената. Напротив, установено е в хода на ревизията, че спорните доставки не са извършени от посочените във фактурите лица, че произхода на автомобилите е от Германия, а не Великобритания, а част от тях са декларирани като ВОД от германски дружества, но не към ревизираното дружество, Доказателствената сила на представените по делото фактури е оборена посредством получената информация по линия на международно сътрудничество, както и от обстоятелството, че дружеството посочено като издател на фактурите е KRIS 2009 LTD - Великобритания е дерегистрирано, считано от 21.07.2018 г. от страна на британските данъчни власти и принудително заличено като търговски субект на 07.05.2019 г. Обратно на твърденията на касатора, в случая не са налице нормативните изисквания за прилагане на специалния ред за облагане на маржа на цената при доставка на стоки втора употреба съобразно разпоредбите на глава 17 ЗДДС. Правилно е прието от съда, че този ред е неприложим, съответно по доставките като облагаеми такива е следвало да са начисли ДДС в размер на 20% върху данъчната основа, който данък се явява дължим. Установените с РА данъчни задължения са правилно определени. В заключение, първоинстанционния съд правилно е отхвърлил твърденията на касатора за законосъобразно прилагане на чл.143 и сл. ЗДДС. Изложените мотиви, подкрепящи този извод се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в минималния размер съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 24 225 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение