Решение № 218 от 14.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2013 г.

Решение № 218 от 14.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 7997 от 29.11.2012 г. по гр. д. № 6584/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 11.09.2009 г. по гр. д. № 14158/2002 г. на Софийски районен съд, 49 състав в обжалваната част и вместо това е отхвърлен предявения от С. С. Й., заместена в процеса от А. Г. Г. и Б. Г. Г., Р. С. С., заместен от Т. Р. С. и С. Р. С. срещу С. Г. С. иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за признаване за установено, че ищците са собственици на 5/6 ид. ч. от имот пл. № 1515, кв. 5, м. "Студентски град", стар пл. № 71, м. "Дървеница", [населено място]. Посочено е, че решението е влязло в сила в частта за отхвърляне на иска за останалата 1/6 ид. ч. от имота. Жалбоподателите А. Г. Г. и Б. Г. Г. намират решението за неправилно. Считат, че съдът е основал изводите си на произволно изречение в заключение на техническа експертиза, чийто предмет не е включвал изследване на застрояването на имота; не са налице данни за датата на приетото от съда "фактическо строителство", както и изводите на съда досежно застрояването на имота са в противоречие с останалите доказателства. Поддържат, че съдът се е произнесъл по непредявено възражение на ответниците, касаещо факт, който не е бил спорен по делото, както и не е допуснал събиране на относими доказателства в изпълнение на указанията на ВКС в отменително решение. С определение № 195 от 10.05.2013 г. по настоящето дело е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса: допустимо ли е съдебният акт да бъде постановен въз основа на индиции и без да бъдат допуснати преки доказателства за относими към спора факти, посочени в отменително решение на ВКС. Ответникът С. Г. С. в писмения си отговор и чрез процесуалния си представител развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Предявен е положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот. И двете страни по спора основават правото си на собственост на реституция. Ищците са наследници на С. С. и Т. С., които са притежавали имот от 600 кв. м., съставляващ имот пл. № 71 в местн. "Дървеница III", който е отчужден през 1965 г. по реда на З. за нуждите на Студентски град. Правото на собственост на ищците е възстановено през 1994 г. със съдебно решение по адм. д. № 607/1993 г., като са възстановени 5/6 ид. ч. от имота, понеже собственикът на останалата 1/6 ид. ч. не е поискал възстановяване. Понастоящем имотът е с пл. № 1515 и има площ 597 кв. м. Ответникът е наследник на С. Й. К., който е притежавал съгласно нотариален акт от 1958 г. празно неурегулирано място от 1700 кв. м. при съседи: Й. С., П. Й., К. Б., Г. Щ. и път. Със съдебно решение от 1982 г. по реда на чл. 32, т. 2 З. е признато по отношение на общината, че неправилно по плана на местн. "Д. - Червена звезда" не е нанесен имотът на Г. С. Й. и др. и със заповед от 1983 г. е наредено попълване на кадастралния план с нов имот 1243а по плана на м. "Студентски град - 1ч.", отразен на приложена скица. Непосредствено след това имотът е бил отчужден за нуждите на Студентски град и със заповед от 27.08.1992 г. по искане на Г. С. Й. е отменено отчуждаването му. Видно от приложените скици двата възстановени имота се застъпват частично. Вещите лица установяват, че имотът, нанесен в плана в резултат на производството по чл. 32 З., не съвпада с притежавания от наследодателя на ответника имот. Производството пред въззивната инстанция е такова по чл. 294 ГПК - след отмяна на предходно въззивно решение. В отменителното решение на ВКС - решение № 460/11 от 2.05.2012 г. по гр. д. № 275/2011 г. на 1 г. о. е прието, че спорът следва да се реши в полза на лицата, чието възстановяване е първо по ред, при условие, че то е извършено законосъобразно - при наличието на всички материалноправни предпоставки за това. Дадени са указания за изясняване на обстоятелствата, относими към възстановяването на собствеността в полза на ищците предвид данните, че в имота се е извършвало строителство още към 1992 г. При новото разглеждане от ищцовата страна е поискано допускане на експертиза за установяване кога и въз основа на какви книжа е извършено строителството в имота, което съдът е отказал. В решението си се е позовал на приетата при първото разглеждане на делото тройна техническа експертиза, според която значителна част от площта на имота на ищците попада под жилищен блок. Съдът е посочил, че строителството е започнало преди влизане в сила на реституционния закон и не е доказано, че то не е в изпълнение на мероприятието, за което е отчужден имота. Поради това е намерил, че за имот пл. № 1515 не са били налице предпоставките за отмяна на отчуждаването и е отхвърлил предявения иск. По основанието за касационно обжалване. Констатирано е противоречие на решението с практиката на ВКС - Решение № 217 от 3.07.2012 г. по гр. д. № 579/2011 г. на ВКС, IV г. о. по въпроса за задължителната сила на указанията в отменително решение на ВКС. Според даденото разрешение, което се споделя от настоящия състав, указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона задължават въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да процедира по посочения в тях начин или да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция /отклонение от това правило е допустимо при определени хипотези на отказ или оттегляне на някой от исковете, признание на иск или на отделни факти, събрани нови доказателства и др./. По касационната жалба. Обжалваното въззивно решение е постановено без да са изяснени обстоятелствата, за които са дадени указания в отменителното решение на касационната инстанция. При новото разглеждане съдът е следвало да установи дали са налице материалноправните предпоставки на чл. 2 З. по З., З. и др. за отмяна на отчуждаването в полза на ищците предвид данните, че в имота се е извършвало строителство още към 1992 г. В отменителното решение е прието, че не са събрани доказателства за изясняване състоянието на имота, което означава, че за установяване на това обстоятелство е било нужно назначаване на експертизата. При новото разглеждане съдът не е допуснал поисканата от въззиваемите /ищци/ експертиза, а е основал изводите си на прието по-рано заключение на вещо лице, според което по-голямата част от площта на имота на ищците попада под жилищен блок, като е предположил, че строителството е извършено преди 1992 г. и че ищците не са доказали, че то не е в изпълнение на мероприятието, за което е отчужден имотът. Освен това, приемайки че в имота е започнало строителство в изпълнение на предвиденото мероприятие, съдът си е послужил с предположение относно факт, който не е бил спорен между страните по делото. Липсата на започнало строителство в имота към момента на влизане на закона в сила е една от законовите предпоставки за отмяна на отчуждаването - чл. 2 З. по З., З. и др. и тя е приложима спрямо реституционните претенции и на двете страни. В реституционното решение на ищците е прието, че мероприятието не е реализирано; че към момента на решението в имота се строи от частно лице, което обаче не е пречка за реституцията. В приложените молби на ищците до общинската администрация е поддържано, че строителството е извършено след отмяната на отчуждаването на ответника, която е първа по време. При това положение също е било необходимо изясняване на обстоятелството кога и от кого е извършен строежът чрез събиране на надлежни доказателства, а не чрез предположения. При горните изводи обжалваният акт се явява неправилен поради допуснатите процесуални нарушения и следва да бъде отменен. Поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия на основание чл. 295, ал. 2 ГПК следва да се даде ход на делото пред настоящата инстанция за назначаване на техническа експертиза, която да установи състоянието на двата имота към момента на реституцията и извършеното в тях строителство. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 и чл. 295, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.