Решение № 10082 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4176/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Велчева, подадена чрез адвокат И. Демерджиев, против Решение 173/27.01.2021 г., постановено по административно дело 2096/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу изменение в Кадастралния регистър, засягащо поземлен имот с идентификатор 56784.521.1067, находящ се в гр. Пловдив, [улица], като на основание чл. 41, ал. 6 ЗКИР е записан още един собственик С. Пейков, ведно с В. Велчева. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват фактическите установявания и правни изводи на съда. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт. Касационната жалба се поддържа от адвокат Баев, който моли да бъде уважена по изложените съображения. Ответните страни Началникът на СГКК Пловдив, Е. Кабаиванова и Н. Стоянова, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е изменение по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, във връзка с чл. 41, ал. 6 ЗКИР, представляващо записването на С. Пейков, заедно с В. Велчева, като собственици на поземлен имот с идентификатор 56784.521.1067 по КККР на гр. Пловдив, извършено без издаване на изрична заповед, обективирано в уведомление изх. 01-256999/18.06.2019 г. на Началника на СГКК Пловдив. Тази промяна в кадастралния регистър е извършена по повод подадено заявление от Е. Кабаиванова, като наследник на С. Пейков, към което е приложен Протокол от 19.12.1969 г. за съдебна делба, видно от който С. Пейков придобива 1/6 идеална част от дворното място и втория етаж от сграда в имот пл. 12, кв. 203-нов, 294-стар на II и IV градска част по плана на гр. Пловдив, с площ от 540 кв.м. Представено е и удостоверение,издадено от общинската администрация, за това, че посочения имот, предмет на протокола за делба, отговаря на поземлен имот с идентификатор 56784.521.1067 по КККР на гр. Пловдив, което обстоятелство е установено и от вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Първоинстанционният съд е извършил преценка на събраните доказателства, обсъдил е подробно всички факти и обстоятелства от значение за случая и е формирал обоснован и правилен извод за това, че в конкретният случай са налице документи, удостоверяващи дублиране на носителите на правото на собственост на един и същи имот, поради което е налице основанието на чл. 41, ал. 6 ЗКИР, което го е мотивирало да потвърди оспореното изменение в регистъра. Правилно е приел, че представеният делбен протокол представлява документ за собственост, който по надлежния ред легитимира С. Пейков, респективно неговия наследник, като придобил вещни права върху процесния поземлен имот, поради което същият следва да бъде вписан в регистъра като собственик, наред с досега вписания такъв. Постановеното изменение е извършено в съответствие с материалния закон, има единствено декларативно действие, не поражда и не погасява вещни права по отношение на вписаните лица. Конкретният случай изпълва хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, която се отличава от хипотезата по изменение в кадастъра поради непълнота или грешка, поради което наличието на спор за материално право, не е пречка за извършеното изменение. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, правилно е приложен материалния закон, възприети са мотивирани и логически издържани правни изводи, както и не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,