Решение № 6334 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14330/2019 г.

Решение № 6334 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14330/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Клъстер Български спортен институт", против решение № 5822 от 08.10.2019 г., постановено по адм. д. № 3973/2019 г. от Административния съд – София град (АССГ), с което е отхвърлен предявения иск против Министерството на икономиката и енергетиката, за заплащане на обезщетение в размер на 54 344, 54 лв., за претърпяна вреда от намалена с 25% финансова корекция съобразно междинен отчет с № К-26-К-64 от 15.09.2015 г., както и за сумата от 19 660, 62 лв., която сума представлява законна лихва от 15.09.2015 г. до 08.04.2019 г. и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 09.04.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като неоснователен. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се довод, че в открито съдебно заседание проведено на 01.10.2019 г. пред АССГ е предоставена възможност на страните за депозиране на писмени бележки в 7 /седем/ дневен срок от датата на провеждане на съдебното заседание. Твърди се, че процесуалния представител на Сдружение "Клъстер Български спортен институт" е депозирал писмени бележки по пощата на 07.10.2019 г., като било видно от обратната разписка, че писмените бележки били получени в АССГ на 09.10.2019 г., а решението било постановено ден по-рано на 08.10.2019 г. Изтъква се, че незапознаването от страна на първоинстанционния съд с представените писмени бележки представялва порок на съдопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяната му. Иска се отмяна на постановеното от административния съд решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Иска се присъждане и на направените деловодни разноски пред настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба – Министерството на икономиката и енергетиката чрез процесуалния си представител юрк. М. е предоставил отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на съдебното решение. В съдебното заседание ответникът се представлява от юрк. М., който оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по съдебния спор пред административния съд и в срока за касационното обжалване на първоинстанционното решение. По съществото на касационната жалба, съдът приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 54 344, 54 лв., която сума представлява намалена с 25% финансова корекция съобразно междинен отчет с № К-26-К-64 от 15.09.2015 г., както и за сумата от 19 660, 62 лв., която сума представлява законна лихва от 15.09.2015 г. до 08.04.2019 г. и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 09.04.2019 г. до окончателното плащане на сумата. От представените доказателства по делото, съдът е установил, че през м. септември 2013 г. при условията на ОП "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика" 2007-2013 г., между ищеца и Главна дирекция "Европейски фондове и конкурентноспособност", като част от структурата на Министерство на икономиката и енергетиката, е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ за изпълнение на проект "Подкрепа за развитие на Клъстер "Български Спортен Институт", по който договорените условия са приети от ищеца. Установил е, че в исковата молба, ищеца твърди, че е налице бездействие на административния орган, като Управителен орган на ОП "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика" 2007-2013 г. но не отрича, че правоотношението с ответника е на основание договор за безвъзмездна финансова помощ. След дадени указания от съда с разпореждане от 16.04.2019 г. ищецът не установява в резултат на какво фактическо бездействие по задължение, вменено на Управителния орган и произтичащо пряко от нормативен акт, е възникнало бездействието. Приел е, че ищеца твърди бездействие от страна на ответника, без да уточни, законовото основание на дължимото действие. Също така, за да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че в случая липсва отменен незаконосъобразен административен акт, увреждащ ищеца, от който да са настъпили имуществени и неимуществени вреди и който да е основание за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно чл. 204 от АПК. Въз основа на установеното, съдът е приел, че подадената искова молба е неоснователна. Мотивирал се е, че основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административната дейност; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Приел е, че при липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да ангажира отговорността на държавата и общините по посочения ред. Аргументирал се е, че в процесния случай не са налице всички предпоставки от сложния фактически състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Преценил е, че в случая не е налице фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК, при наличие на което може да се ангажира отговорността на държавата. Съдът е посочил, че писмо изх. № К-26-К-64/15.09.2015 г. не представлява междинен отчет, съобразно който на бенефициера е трябвало да бъдат възстановени разходи по бюджетни редове от 1. 1 до 1. 5 вкл. в размер на 72 459, 38 лв. при извършена корекция в размер на 25 на сто, както и че то не съдържа решение за извършване на плащане по представения междинен отчет, както неоснователно твърдял ищецът. съдът е приел, че с друго писмо № К-26-К-64/04.07.2016 г., подписано от министъра на ИЕ се отказва плащане на сумата и това писмо има характер на ИАА, но няма данни да е оспорено. Решаващите изводи на първоинстанционния съд са, че в случая не е доказано фактическо бездействие от административен орган, не е доказана увреда на имуществената сфера на ищеца, както и не е доказана пряка причинно-следствена връзка. Съдът е посочил, че такава би имало, ако ответникът е одобрил междинния отчет и не извършва плащане, и за ищеца се формира имуществена вреда, но подобна структура в отношенията между страните е несъстоятелна. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно като краен резултат. От исковата молба и уточнението й, направено с молба от ищеца от 20.05.19 г. следва, че се претендира обезщетение за понесена имуществена вреда от бездействие на длъжностни лица на ответника за изпълнение на решение по междинен отчет, обективирано в писмо изх. № К-26-К-64/15.09.15 година, за извършване на плащане с цел възстановяване на разходи в размер на 72 459, 38 лева при условията на извършена корекция в размер на 25 на сто. Обосновано е преценено от първоинстанционния съд, че писмо изх. № К-26-К-64/15.09.15 г. на ответника, не съдържа волеизявление. Посоченото писмо, както правилно е приел и административният съд има уведомителен характер, което е очевидно от съдържанието му. То не съдържа решение за плащане. От документите, съдържащи се в административната преписка (писмо изх. № К-26-К-64/08.10.2015 г., подписано от министъра на икономиката), се установява, че между страните е налице кореспонденция във връзка с отказ за финансиране по договора за безвъзмездна финансова помощ на разходи в размер на 72 459, 38 лева. Тоест, налице е изрично волеизявление на длъжностно лице на ответника, с което се отказва верифициране на разходи в посочения размер. По делото липсват данни този отказ да е оспорен от ищеца по надлежния ред и да е отменен. От установеното следва обоснованост на извода, направен от първоинстанционния съд за недоказаност на фактическото бездействие на ответника, твърдяно от ищеца. Верификацията на посочените разходи с цел потвърждаване на допустимостта им от управляващите органи е условие за извършване на плащане от последните съгласно ЗУСЕСИФ. Респективно, при отказ за верифициране на направени разходи, за управителния орган не е възникнало задължение за плащане по искането на бенефициента. Липсата на един от елементите от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ е достатъчен за отхвърляне на предявения иск. С оглед неоснователността на главния иск, правилно е преценен като неоснователен и акцесорния иск, с който се претендира лихва върху обезщетението. Не може да се прецени в конкретния случай като съществено съдопроизводствено нарушение, произнасянето от първоинстанционния съд, без да вземе предвид допълнително представените на 09.10.19 г. писмени бележки от ищеца. Това е така, тъй като представител на ищеца е присъствал в заседанието, в което е даден ход по същество на спора и е изразил становището си по съществото на спора. Вярно е, че съдът е предоставил на страните срок за писмени бележки и се е произнесъл в деня, предхождащ предоставянето им от ищеца. В конкретния случай обаче това не се е отразило на крайния резултат, тъй като доводите на ищеца в представените писмени бележки не се различават от вече направените от него по делото, които съдът е обсъдил в решението си. Обжалваното решение на АССГ като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд