Решение № 8953 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5011/2017 г.

Решение № 8953 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5011/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Акраб" ЕООД, гр. С. Загора, подадена чрез адв. С. Т., против решение № 85 от 30.03.2017 г., постановено по адм. д. № 79/2017 г. по описа на Административен съд - С. З., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължение по декларация № 59522/30.12.2016 г., потвърден с Решение № 59522/02.02.2017 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при О. С. З., с който е определен туристически данък за 2011 г. в размер на 5547,80 лева, както лихва в размер на 2730,67 лева. Твърди се, че решението е неправилно, като спорният въпрос е свързан с действието на решение № 5/ от 05.04.2012 г. на КС. К. не споделя извода на съда за дължимост на данъка за 2011 г. и тезата му, че установяването на задължението с АУЗД след влизане в сила на решението на КС на РБ за обявяване на противоконстиционност на посочените разпоредби, е ирелевантно за дължимостта на определения по този ред туристически данък. Позовава се на решение на ВАС, постановено по адм. д. № 4690/2014 г. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на процесния АУЗД. Ответникът - Началник на отдел "Местни данъци и такси" при О. С. З., редовно призован, не се явява и не се представлява. На 12.06.2017 г. от юрк. В. С. е постъпило писмено становище, в което същата моли да бъде даден ход на делото, че оспорва касационната жалба, поддържа писмения отговор и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценява жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред АДмС - С. З. е бил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 59522/30.12.2016 г., потвърден с Решение № 59522/02.02.2017 г., на Началник отдел "Местни данъци и такси" при О. С. З., с който на "Акраб" ЕООД е определен туристически данък за 2011 г. в размер на 5547,80 лева и лихва - 2730,67 лева. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ е действаща правна норма за периода от 01.01.2011 г. до 20.04.2012 г., поради което за лицата, предоставящи нощувки през 2011 г. туристическият данък се определя по правилата на тези две разпоредби. Фактът, че задължението е установено с АУЗД, издаден след влизане в сила на Решение № 5/05.04.2012 г. на КС на РБ, (обн. ДВ, бр. 30/17.04.2012 г.), за обявяване на противоконституционност на посочените разпоредби, е ирелевантно за дължимостта на определения по този ред туристически данък. Данъкът се създава със закон, задължението за плащане на данъка възниква ex lege, а не с акта на данъчните органи. Обоснован е извод, че за дружеството е възникнало задължение за заплащане на туристически данък за 2011 г., при което оспореният акт за установяване на задължение по декларация е издаден в съответствие с материалния закон, респ. жалбата е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая правилно съдът е разгледал основният спорен въпрос, а именно съществува ли основание за плащане на възникнало за 2011 г. данъчно задължение за заплащане на туристически данък, при положение, че нормата на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ е обявена за противоконституционна. Даденият от първоинстанционния съд положителен отговор на този въпрос е правилен и в съответствие с материалния закон. Туристическият данък за 2011 г., който дружеството е длъжно да декларира по чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ до 30 януари всяка година, възниква на основание действали до 20.04.2012 г. норми на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ. Както административният орган, така и съдът правилно са приели, че при издаване на акта, макар и след влизане в сила на решение 5/5.04.2012 г. на КС на РБ, обявената за противоконституционна норма на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ е приложима, като действаща към момента на възникване на данъчното задължение. Съгласно текста на чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Р България решенията на Конституционния съд, с които се обявява противоконституционност, имат действие занапред. В този смисъл са решения на ВАС, VII отделение, постановени по адм. д. № 1118/2016 г., адм. д. № 4629/2014 г., адм. д. № 3974/2014 г., адм. д. № 6338/2013 г. Предвид изложеното, касационната жалба на "Акраб" ЕООД е неоснователна. Решението е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на ответника по касация трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 557,25 лв., определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното и на основание, чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,