Решение № 7124 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 502/2018 г.

Решение № 7124 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 502/2018 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/-гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2174 от 3.04.2017 г. по адм. дело № 5713/2016 г., поправено с Решение № 5733 от 16.10.2017 г. по описа на Административен съд С. град /АССГ/, първо отделение, 38 състав, както и срещу Допълнително решение № 5733 от 16.10.2017 г. по адм. дело № 5713/2016 г. по описа на същия съд.

С решение № 2174 от 3.04.2017 г., поправено с решение № 5733 от 16.10.2017 г. по адм. дело № 5713/2016 г. по описа на АССГ е отменен Ревизионен акт № Р-2200-1306421-091-001 от 3.02.2016 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП С., в частта, потвърден с решение № 684 от 26.04.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" относно определените спрямо Д. Д. задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. ведно с лихвите за забава.

С допълнително решение № 5733 от 16.10.2017 г. по адм. дело № 5713/2016 г. по описа на АССГ е изменен РА № Р-2200-1306421-091-001 от 3.02.2016 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП С. в частта относно задължението по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. като е определен данък за внасяне в размер на 488,89 лева ведно със съответните лихви за забава.

В касационната жалба срещу постановеното по делото решение, с което се отменя процесния РА относно определените на Д. Г. Д. задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. ведно с лихвите забава, се излагат доводи за неправилност - нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че изтичането на давностния срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК към датата на издаване на РА относно задълженията за 2007 г. и 2008 г. не е пречка задълженията да се определят по основание и размер и съответно, не съставлява основание за отмяна на РА. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. Д. срещу РА относно задълженията по ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба срещу допълнителното решение, постановено по адм. дело № 5713/2016 г. по описа на АССГ се твърди, че първоинстанционният съд необосновано е намалил размера на определения с РА данък за 2010 г. от 624,61 лева на 488,89 лева ведно с лихвите за забава,, като е приспаднал неправилно внесените от лицето ЗОВ в размер на 1 347,20 лева, доколкото в разходната част на паричния поток за посочения период тези ЗОВ са включени. Иска отмяната на допълнителното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалб ата на ревизираното лице срещу РА относно задължението по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. ведно с лихвите за забава.

Ответната страна Д. Г. Д., представлявана от адв. А. О. оспорва касационната жалба срещу решение № 2174 от 3.04.2017 г., поправено с решение № 5733 от 16.10.2017 г. по адм. дело № 5713/2016 г. по описа на АССГ и изразява становище за правилност на съдебния акт. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени доводите, изложени в касационната жалба, намира, че касационните жалби са подадени от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

1. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 2174 от 3.04.2017 г., поправено с решение № 5733 от 16.10.2017 г. по адм. дело № 5713/2016 г. по описа на АССГ.

С обжалваното решение е отменен РА относно задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е достигнал до извода за погасяване на задълженията за посочените данъчни периоди по давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възражението за изтекъл петгодишен давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК относно задълженията по РА за 2007 г. и за 2008 г. е направено от ревизираното лице с жалбата срещу РА по административен ред пред рещаващия орган.

Правилно АССГ е приложил разпоредбите, съдържащи се в чл. 171 и сл. от ДОПК и е приел РА в описаната му част за материалнонезаконосъобразен поради изтекла погасителна давност.

За задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. давностният срок е започнал да тече от 1.01.2009 г. и изтича на 31.12.2013 г. За задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. давностният срок е започнал да тече от 1.01.2010 г. и изтича на 31.12.2014 г. Първата ЗВР е издадена на 21.12.2013 г., като е връчена на РЛ на 17.01.2014 г., което означава, че петгодишният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК във връзка с определените с РА задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. е изтекъл преди започване на ревизионното производство.

По отношение на давностния срок за задълженията за 2008 г. давността е спряла да тече за срок от една година на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, считано от 17.01.2014 г. до 17.01.2015 г. До посочената дата 17.01.2015 г. не е издаден РА и давностният срок продължава да тече до 31.12.2015 г. В процесния случай РА е издаден едва на 3.02.2016 г., което означава, че погасителната давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. също е изтекла.

Следователно, обосновано съдът е приел, че изтеклата погасителна давност относно задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. - главница и лихви е основание за отмяна на процесния РА в тази му част. При изрично възражение на ревизираното лице за изтекла погасителна давност и извод за основателност на същото, то следва да се приеме, че с погасяването му публичното задължение, установено с РА, престава да е дължимо. Тъй като с РА могат да се установяват само съществуващи и изпълняеми публични задължения, то погасяването им по давност обуславя извод за неговата незаконосъобразност. В този смисъл решение № 2888 от 7.03.2018 г. по адм. дело № 6655/2017 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение, решение № 3953 от 27.03.2018 г. по адм. дело № 10691/2017 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение.

Следователно, неоснователни са съображенията на касатора за законосъобразно установяване с РА на погасени по давност публични задължения за процесните данъчни периоди. Не се достига до друг извод, различен от формирания от АССГ и от новата редакция на чл. 160, ал. 4 от ДОПК, в сила от 4.08.2017 г. /след постановяване на обжалваното решение/. В случая давностният срок относно задълженията по РА за 2007 г. не е изтекъл в хода на ревизионното производство, а преди него, а по отношение на задълженията за 2008 г. срокът е изтекъл преди издаване на РА. Посочената разпоредба, която не е била действаща към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт и към датата на подаване на касационната жалба от директора на дирекция "ОДОП" - гр. С., има смисъл, ако съдът е отхвърлил оспорването, защото само ако не е отменен РА, е дължимо отбелязването, че същият не подлежи на принудително изпълнение.

1. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу допълнително решение № 5733 от 16.10.2017 г. по адм. дело № 5713/2016 г. по описа на АССГ.

С допълнителното решение съдът е изменил РА относно задължението по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г., като е определил данък в размер на 488,89 лева вместо определения от 624,10 лева, ведно с лихвите за забава. Съдът е приел, че от годишната данъчна основа следва да се изключи размерът на заплатените от лицето задължителни осигурителни вноски за сумата от 1347,20 лева.

Правилно е така постановеното допълнително решение. Неоснователно е твърдението на касатора, че двата пъти са приспаднати внесените от РЛ осигурителни вноски за посочения данъчен период. Видно от РД и от РА посочената сума е отразена от приходните органи в разходната част на паричния поток за 2010 г., като съдът е приел, че е налице превишение на разходите над приходите за периода, но в намален размер от установеното в ревизията, доколкото е необходимо внесените от лицето ЗОВ да се приспаднат от определената ДО. Така приетото от съда е правилно. От заключението на в. л. по ССчЕ се установява, че в приходната част на паричния поток за тази година не е включен осигурителен доход, върху който да се дължат осигурителни вноски, като такъв доход за платен в брой не се установява и от останалите доказателства по делото. Това означава, че внесените ЗОВ следва да не бъдат вземани предвид при определяне на ДО за процесния данъчен период, до който правилен извод е достигнал и АССГ. Съгласно чл. 30 от ЗДДФЛ /в приложимата към 2010 г. редакция/ годишната ДО се определя, като облагаемият доход по чл. 29 /от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ/, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави през данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигураващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на КСО и ЗЗО, както и с внесените в чужлина ЗОВ, които са за сметка на физическото лице. В този смисъл действително недостигът в годишен аспект определя ДО според чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както твърди и касационният жалбоподател, а и както е приел съдът, но за да се определи ДО за 2010 г. е следвало да бъде извадена сумата за внесените от РЛ ЗОВ за този данъчен период.

Като е приел, че вместо ДО в размер на 6236,08 лева за процесната 2010 г. /съгласно решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. съобразно приетото за предходната година 2009 г./, АССГ е заключил, че ДО е в размер на 4 888, 88 лева и дължимият данък е в размер на 488,89 лева ведно със съответните лихви за забава и правилно е изменил РА в тази му част.

По тези съображения, двете касационни жалби са неоснователни и постановените по адм. дело № 5713/2016 г. по описа на АССГ решение и допълнително решение са правилни и следва да бъдат оставени в сила.

По отношение на разноските, на страните не се присъждат разноски за касационното производство - на касатора поради отхвърляне на касационната жалба, а на ответника по касация - поради липса на представен списък и на доказателства за действително направени разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение